За собствения дял от свободата

Амели Нотомб е едно от нашумелите имена не само в съвременната белгийска литература, но и изобщо във френскоезичната. Затова и своевременното превеждане на авторката на български, което дължим на "Колибри", безспорно е сред издателските попадения за миналата година.
Ако се опитам да поставя "Изумление и трепет" в рамки, бих могла да кажа, че това е роман, който разказва за сблъсъка с другия, различния. А малко по-общо, че е роман, който звучи едва ли не като антиутопия, включително когато женският глас в него набляга върху пещерното отношение към японската жена, която е принудена да живее в общество, в което "гипсират мозъка й и й внушават, че нищо хубаво не трябва да очаква от живота".
Почти като в просвещенските романи "Изумление и трепет" на Нотомб елегантно и с намигване разиграва идеята за достоверността, опитва се да изтъкне, че описаното е преживяно (неслучайно романът завършва с признанието, че след всичко случило се героинята сяда и пише първия си роман, който носи името на първия роман на самата Нотомб - "Хигиена на убиеца", и за който тя получава поздрав от една от героините на "Изумление и трепет"), активизира ролята на автобиографичното. С други думи романът настоява, че борави не с фикционален, а с реален говорител и претендира да е екзистенциален, ако обърна теорията на Кете Хамбургер и вместо към лириката, я отнеса към романа. От позицията на тази своя екзистенциалност, маркирана дори от малкото име на героинята, което е същото като на авторката, "Изумление и трепет" разказва за работата на една европейка в японската компания "Юмимото". Малко в стил Кафка героинята, която е високо образована и квалифицирана и която знае японски, е обречена да се занимава с все по-безумни и безсмислени задачи, с "низ от безплодни задължения", последното от които е да зарежда с кърпи, сапун и хартия тоалетните. И всичко това, защото е чужденка. В този смисъл романът на Нотомб е глас в един от важните дебати, които се водят днес - дебата за чуваемостта и преводимостта, за разбиването на европоцентричния, но и на всеки друг модел. И за разлика от оптимистичните прогнози, от декларираното на думи безпроблемно сговаряне, "Изумление и трепет" предлага много по-сложна позиция. Често пъти - казва той - предразсъдъците са много по-силни от волята за преодоляването им. Има единици, за които предразсъдъците са глупост, но като цяло групите, обществата не са готови за отваряне, не са готови да зачетат другия тъкмо като друг.
Що се отнася до антиутопичното, то е в модела на свят, който "Изумление и трепет" предлага. Този свят, както стана дума, е близък до кафкианския. И в него обект за наблюдение е канцеларското безумие - героинята на Нотомб е заставена с дни да пише едно и също писмо, което на никого не е нужно, или да ксерокопира многократно хиляди страници, само защото при подреждането те не са добре центрирани и пр., и пр. И в него рационалното натрупване на факти и детайли е по-скоро знак за зейването на неподозирани и чудовищни алогизми, на страховитото и абсурдното. И в него човекът не значи нищо, а свободата е припозната като строго индивидуално усещане, противостоенето на абсурда е схванато като личен избор. Чрез лайтмотивното описание на вглеждането през прозореца на 44 етаж и въобразеното самоубийство се демонстрира какво значи да упражняваш чувството за свобода и какво значи да имаш дял от свободата.

Амелия Личева







Думи
с/у думи





Амели Нотомб.
Изумление и трепет
.
Превод от френски Светла Лекарска. ИК Колибри.
С. 2001.