Току-що в Италия излезе седмото (от декември насам) издание на 12-ата книга на Ориана Фалачи "Гняв и гордост", начело на класациите за най-продавана книга през последните два месеца. Българските читатели познават текста благодарение на в. "Култура" (бр. 40-41 от 2001).
Най-нашумялата италианска писателка и журналистка нарушава 11-годишното си мълчание (книгата й "Insciallah" е от 1990, последният репортаж от Персийския залив - от 1991), защото "има моменти в живота, когато мълчанието се превръща във вина, а говоренето - в дълг". Конкретният повод е апокалипсисът на 11 септември в Манхатън, разиграл се недалеч от къщата на Фалачи. Трагедията не може да не разгневи дългогодишен военен кореспондент като нея, обиколила и отразила събитията на най-горещите точки на планетата. Ислямският тероризъм е само отправна точка за разсъжденията на авторката. Тя, която отказва интервюта, построява книгата си като дълъг разговор-монолог с главния редактор на ежедневника "Кориере дела сера", подтикнал я да излезе от изолацията си.
Страница след страница изплува образът на другата Фалачи, отдадена на детските си спомени за родната Флоренция, благодарна на родителите си, на които посвещава книгата, че "са я научили да казва истината". През дългата си журналистическа кариера тя не е пощадила никого от държавните глави, с които се е срещала. Саркастична към Арафат и Жак Ширак, Фалачи е благосклонна към йорданския крал Хюсеин, прекланя се пред Далай-лама, благоговее пред Рузвелт и генерал Дьо Гол. Противопоставянето между исляма и американските ценности е спорна теза, която раздели Италия.
Нобелистът Дарио Фо е най-ироничен: "Жалко, че изключителна писателка като Ориана Фалачи не намира почти нищо важно в арабската култура. Може би е чела сбъркани книги." А нейната предпочитана книга е "1001 нощ", която притежава в различни издания. Обратно е становището на София Лорен: "Колко е хубава книгата ти, скъпа Ориана, колко е хубава. Написана е с мъдростта на 150-годишна жена и със страстта на 18-годишна."
Живееща от десетилетия в САЩ, но неприела американско поданство, доктор по литература на редица тамошни университети, непримиримата флорентинка познава много по-отвътре италианската действителност от сънародниците си. Тя не гласува от години, защото не се оприличава нито с леви, нито с десни, към които не пести гнева си. Не е пощаден най-вече настоящият премиер Силвио Берлускони, комуто Фалачи не може да прости, че именува партията си като крясъка от стадиона "Форца Италия" и по този начин иска да обедини в нея всички италианци.
Фалачи мечтае за "идеална Италия - сериозна, интелигентна, достойна за уважение." С остатъка от енергията си, разпиляна в надмогване на унижощаващия я рак, писателката обещава да се бори срещу всички нашественици на родината й.

Соня Александрова