Митницата
Миналия четвъртък, преди гласуването в първия тур на конкурса за генерален директор на БНТ, си позволявам гласно да призная своята обърканост: от една страна, сред кандидатите са повечето от емблематичните фигури на медиата - Иван Гарелов, Хачо Бояджиев, Найден Андреев, Димитър Цонев, Иван Такев..., а от друга, никой от тях не ме изпълва с особена надежда, че ще успее да превърне БНТ в обществена телевизия, въпреки концепциите, създадени по всички правила на жанра. Имам усещането, че изписаните листи (хиляди) не изговарят проблема, а го опаковат, увиват го за после.
В неделя нещо от моята обърканост като че ли се прояснява, макар и само в приглушената светлина на метафорите. Тогава в православните храмове се чете притчата за митаря и фарисея от Евангелие от Лука (18:10-14):
"двама влязоха в храма да се помолят; единият фарисеин, а другият митар.
Фарисеинът, като застана, молеше се в себе си тъй: Боже, благодаря ти, че не съм като другите човеци, грабители, неправедници, прелюбодейци, или като тоя митар;
постя два пъти в седмицата, давам десятък от всичко, що придобивам.
А митарят, като стоеше надалеч, не смееше дори да повдигне очи към небето; но удряше се в гърди и казваше: Боже, бъди милостив към мене грешника! Казвам ви, че тоя отиде у дома си оправдан повече, отколкото оня; понеже всеки, който превъзнася себе си, ще бъде унизен; а който се смирява, ще бъде въздигнат."
Свещениците в проповедите си развиват поуката от края на притчата, като встрани от нея се поддават на изкушението да споменат, че митарите (митничарите - на съвременен български) оттогава, та до днес, са пример, дори направо синоним на грешници.
Завъртам на бърз ход историята на българските митници през последната година. За правителството "Костов" те са обект на непрестанни скандали; публично се говори, че предоставят възможности за незаконно забогатяване не само на митарите, но и на партиите, че представляват изход, през който политическото тайно се измъква от легалното. След смяната на властта са оглавени от Емил Димитров, който още като ревизор си е извоювал репутацията на самотен защитник на закона и представя измъкването на митарите от тъмницата на греха като лична морална кауза; колективното съзнание фолклоризира неговите усилия и му дава прозвището "РевиЗоро". Краят на тези усилия е известен - РевиЗоро е уволнен, а управлението на митниците е предоставено на чужда фирма, което би могло да значи само едно: нашето общество няма собствени морални ресурси (нито политически, нито персонални) да се справи с проблем от такъв мащаб, затова се опитва да ги внесе отвън "през митниците" - друг въпрос как и дали въобще това е възможно.
Мисля върху проблема: митници, митари. Помагам си с митарство: "скитания, съпроводени с лишения, беди". Откъде идва този морален драматизъм, далеч надхвърлящ простата алчност на митарите, и каква е вината на скитането, на движението. Може би в това, че то само по себе си променя стойностите на нещата, разпада реалността на реалности, на свое и чуждо, на материално и символно... Митницата среща "на живо" ценността и цената, смесва ги, подлага ги на размяна; разиграва търговия на/със граници - и по хоризонталата, и по вертикалата ("диалог на прага" по Бахтин).
Ако това е така, медиата е митница, а БНТ е най-голямата, "солунската митница". Там също се преминават граници и според самата природа на пазара активно се разменят реални и символни капитали, прототипи и образи, влияние и пари, идентичности и желания... Там също тегнат (впрочем, далеч повече, отколкото върху митниците) публично изречени обвинения в персонални и партийни придобивки отвъд закона; зеят изходи към нелегалността. Там също все се чака самотният герой, който ще превърне обществената телевизия в лична морална кауза, или външната сила, която ще обърка местните сметки (Хачо Бояджиев и в този конкурс участва със свитък правилници на BBC, адаптирани за БНТ).
След неделната проповед разбирам откъде идва моята обърканост: участниците в конкурса предпочитат с европейски шик да демонстрират, че нямат нищо общо с грехопадението на телевизионната солунска митница в центъра на София, вместо, подобно на онзи митар, да го превърнат в собствена драма. Резултатът от това е, че проблемът "БНТ", както и този текст, си остава в сферата на притчите и метафорите.

Георги Лозанов