Милошевич и Велика Сърбия
Десет години знаехме кой и преди всичко какъв е Слободан Милошевич, ала от миналата седмица второто не е съвсем ясно. Бивш сръбски и югославски президент, Милошевич се подвизаваше в полезрението на международната общност (въпросното явление впрочем също е на около 10 години) като протагонист на идеята "Велика Сърбия", в чието име разпалил всички югославски войни: от Словения, та до Косово. Съдиите на Трибунала решиха първоначално да съдят Милошевич в два отделни процеса с две отделни присъди: една за войната в Косово, друга за Хърватия и Босна. Това решение бе продиктувано от дистанцията във времето между тези войни, както и от други специфични обстоятелства. Докато по време на хърватската и босненската война Милошевич например бе сръбски, а не югославски президент, в косовската той бе президент на Югославия и главнокомандващ югославската армия. Прокурорите обаче не бяха съгласни. И като сръбски, и като югославски президент Милошевич е великосръбски националист, който взривява старата Югославия, за да я прекрои под личната си власт в нещо като Сърбославия. Този вариант на великосръбската идея и свързаните с нейното реализиране престъпления са залегнали в основата на всичките войни, смятат прокурорите. Ето защо прокурорите обжалваха решението на съдиите и апелативната комисия на Трибунала задоволи искането им Милошевич да бъде съден в един общ процес, като първо бъде разследван комплексът Косово, а на лято да дойде ред на Босна и Хърватия.
Изненадата дойде на 12 февруари с пледоарията на Карла дел Понте пред Трибунала. Милошевич е изправен да отговаря като индивид въз основа на индивидуалната си наказателно-правна отговорност - каза госпожа Дел Понте; не съдим никаква държава или организация, нито пък цял един народ за някакви престъпления, а камо ли за геноцид. И малко по-нататък прокурорката съществено коригира мотивите, залегнали в престъпленията на обвиняемия: Не търсете никакви идеали зад действията на обвиняемия, нито лични убеждения, нито патриотизъм, честолюбие, расизъм или ксенофобия, а само и единствено сремеж към власт. Няма вече етничестки чистки в името на Велика Сърбия, няма национализъм, или ги има, но само като инструмент за задоволяване на главната амбиция на Милошевич: власт, повече лична власт. Велика Сърбия вече не била цел на Милошевич, а само средство за тази цел.
Новото прозрение на госпожа Дел Понте за мотивите, залегнали в действията на Милошевич, е несъмнено по-близо до истината от досегашните твърдения за великосръбските му амбиции и цели. Милошевич е великосръбски националист, колкото Тодор Живков беше великобългарски, и разните патриотарски или социални идеологии действително бяха само инструменти в машинациите на този технократ на властта. Дали обаче само от любов към истината прокурорката на Трибунала сега се домогна до това прозрение? Едва ли. Някой вероятно ще й е обърнал внимание върху един особено уязвим момент в аргументацията й от януари, с която обоснова искането си за обединяването на процесите срещу Милошевич въз основа на великосръбската идея, която била залегнала и в трите войни. Каква великосръбска идея обаче бившият югопрезидент ще е преследвал например с войната в Косово, след като Косово си беше част от Сърбия, а и сега все още официално е автономна област в състава на Сърбия, макар и като протекторат на ООН? С този контрааргумент Милошевич лесно щеше да катурне цялата мотивировка на прокурорката. Дел Понте обаче навреме се коригира: не великосръбски амбиции, а просто жажда за власт са залегнали в престъпленията на експрезидента. Сега остава и медиите на "международната общност", които още се движат по инерция, да се разделят с любимия си образ за великосръбския Милошевич.
Друг е въпросът, дали с отпадането на великосръбския мотив не отслабва убедителността на обвинението за вината, която Милошевич носи за войните в Хърватия и Босна. Защо му е на държавник, движен единствено от жаждата си за власт, да разпалва тези войни? Само от стремеж към повече власт, ала без великосръбски планове? При това Милошевич по това време бе само сръбски, а не югославски президент, колкото и обвинението с основание да твърди, че и на двата поста фактически е имал последната дума по всички въпроси. Или пък просто не е вярно, че войната в Хърватия и Босна е дело само на Милошевич?
Вярно е обаче също така, че Милошевич го съдят не за мотивите на престъпленията, в които го обвиняват, а за извършването на тези престъпления - прокуждания, геноцид и така нататък - било от националистически, било от властнически мотиви. Това госпожа Дел Понте тепърва ще трябва да докаже. А образът на великосръбския касапин, с който медиите десет години усърдно ни гощаваха, вече не е нужен.

Жерминал Чивиков