За приликите между Дерида и Mah Jongg
и между четенето и смъртта




Изложбата на Кирил Прашков в АТА център за съвременно изкуство включва проекти на различни етапи от тяхната реализация. Както подсказва заглавието й "Bugs/Reading&Eating", тя е посветена главно на едноименната книга в съавторство с американския художник Брюс Чешефски. Освен самото издание, зрителите могат да видят двете относително самостоятелни части в разгърнат вид. Това дава възможност да се прецени цялото, преди то да бъде нагънато, събрано и "заключено" между ръчно подвързаните корици на книгата. Поставени на стената, слетите в една линия листове от книжното тяло, визуализират неговата цялост, но и ни предлагат едновременно възприемане на иначе последователни модули. Брюс Чешефски населява текста с насекоми и земноводни, които разгърнати на стената изглеждат просто графично добре. Затворени обаче между дебелите твърди корици, те започват да водят друг живот, изпълнен с битки, в които изяждането на буквите е част от борбата за оцеляване. Кирил Прашков изписва с мед думите "Reading&Eating", които неизменно привличат мравчени орди, щастливо загиващи в сладката примамка. Към тази достатъчно страстна поема се прибавя още напрежение, когато същата рисунка попадне в книгата. Въображението ни рисува залепнали от меда страници или омацани книги, четени по време на хранене, или погубени в текста души, които подобно на мравките не са имали едно наум всеки път, когато са се приближавали към изкусителните букви. Кирил Прашков винаги е имал саркастично чувство за хумор, граничещо с черногледство. Затова и работата му по оформлението на рекламните материали, свързани с идването на Жак Дерида в България, му доставя огромно удоволствие. Идеята за смъртта и разбирането й като част от живота чудесно пасва на изначалния Кирилов песимизъм. В "Заради Дерида" милиони мравки жизнерадостно пъплят в различни посоки, но при внимателно вглеждане виждаме, че фонът представлява фриз от повтарящи се образи на обесени. Цикълът е затворен и в неговата непрекъснатост откриваме посланието на Дерида и отговорът, който той дава на въпроса защо човешкото съществуване е безлично.
В известен смисъл некрофилско е отношението на Кирил Прашков и към следващия проект, който предстои да бъде реализиран в значително по-голям мащаб и за различна среда. "Оплакване (It's hard to be a macho nowadays)" показва върховния момент на уринирането, който може да се сравни със смъртта или с изпразването при полов акт (или с кихането). Тук "стигането до края" определено е получило своето естетическо оправдание. Идеята да се оплакваш от трудността на мъжкото съществуване чрез формата на един от най-мачистките актове (в случая пикаене в снега) носи голяма наслада за всички, които се заиграват с проблемите на феминизма и мачизма, като се стараят да не изгубят чувството си за хумор.
И накрая три старателни акварела, изобразяващи класическите компютърни игри "Tetris", "Mah Jongg" и "Minesweeper" на фона на драматични небеса. Кирил Прашков твърди, че по този начин увековечава тези игри, отдавна превърнати в "класика в жанра" и любими за милиони хора по света.
Поставени обаче в мрачно тъмно кафяво паспарту, под стъкло и затворени в тежки златни рамки, те като че ли са ритуално погребани - както от бързо развиващата се технология, така и от прогресивно нарастващото желание за непрекъсната подмяна. Дали търчането напред няма по-бързо да ни доведе до вечността, или става дума за "самотния живот на душата"? Всъщност, колкото и разнолика на пръв поглед да изглежда изложбата на Кирил Прашков, тя демонстрира рядко срещана единност. И тази единност е закодирана по-навътре от видимостта. Там където евентуално ще се пресекат познанията ни за Tetris и Mah Jongg, за Дерида и негативната теология, за мачизма и феминизма, за тук и там отвъд.

Мария Василева