Канони, издателства, пачки
"Новата българска класика - издателски подходи" беше темата на поредното занятие от семинара "Литературата в края на краищата", организиран от Департамент "Нова българистика" към НБУ. Поканата за сбирката предполагаше разисквания на издателските стратегии на "Слово", "Анубис", "Захарий Стоянов" и "Бриз" при публикуване на класически литературни творби, но практически тематизирана беше предимно работата на "Слово", а търновските издатели в лицето на Сава Василев, Алберт Бенбасат и Емил Басат станаха фокус на споровете благодарение на своята "Нова българска библиотека". Другите издатели благоразумно пропуснаха болезнените въпроси, разразили се на срещата.
Йордан Ефтимов направи досадно описание през призмата на избора и подредбата на авторите в отделните поредици, както и през подбора и подредбата на техните творби. Узнахме, че издателство "Анубис" е по-консервативно в сравнение със събратята си и разчита на острови на литературна стабилност, докато "Слово" се занимава единствено с втората половина на ХХ век. Според него българските издатели не правят разлики между потребностите на ученици, студенти и други. Ефтимов описа конструкцията на съставените от литературен историк или от самия автор книги на "Слово": ново или старо интервю, или анкета с "живия класик", текстове от него, статия за автора и неговото творчество, биобиблиографска справка, откъси от рецензии. При "Анубис": съставителска студия, критически фрагменти, житейски портрет в дати и въобще по-голям интерес към личността, отколкото към творбите...
Михаил Неделчев определи или като касапско, или като мародерско отношението към познатата досега текстологическа работа върху основните автори, проявено в поредицата "Българска класика" на издателство "Захарий Стоянов". Той попита за уместността на някои автори, обсъди липсата на принципни единства и запрелиства книга по книга...
Светлозар Игов пръв оспори успешността на коментираните поредици, отбелязвайки силната еклектика, лошия избор на литературоведски принципи и имена. Според него издадените досега книги не надвишават постигнатото от някогашните издания на "Български писател". Позицията си Игов обясни с факта, че той няма никакви задължения към образователната индустрия и не се интересува кои издателства искат да държат монопола върху класиката в сложилата се пазарна ситуация. Ученият смята, че е фалшив патосът на "Слово", което, видите ли, реабилитирало някакви отречени преди и след 1989 г. автори.
Най-после Александър Кьосев заяви, че темата е крайно интересна, но обсъждането й приема погрешна насока. Той решително се възпротиви на тезата, че това занятие на семинара има общо с дебатите за българския канон, провеждани някога от Департамента, и отказа да участва в превръщането на "Нова българистика" в нещо приложно. Кьосев положи съвременната българска класика между педагогиката (по дефиниция "национална"), носталгията по тоталитарния характер на българската литература и книжния микропазар. Той изрази мнението си, че класическата "класика" по определение е обект на институционална поддръжка, че тя изисква както четене и контрачетене, така и генерационно четене. Изследователят попита защо Любомир Левчев не влиза в поредицата на "Слово" и обясни, че обективността на литературния процес не може да бъде подменяна с нечий вкус.
В разговора и неговия предмет Кьосев откри литературната инерция, която не забелязва нито наличието на Интернет, нито абсолютната нищожност на литературата днес, свързана с микросредите на литераторите...
И тук хората от "Слово" се обидиха на провинция.
Албена Хранова отбеляза, че никога досега литературата не е била по-могъща като институция - след като се въвежда матурата в 12 клас. Според нея, изискването към учениците вече е смислено изразяване, а не литературна образованост. Тя разказа, че след задължителния Талев авторите на учебници трябва да представят обзори за съвременната поезия, проза и драма, за които държавата им дава право на избор кои автори да включат и фактически спира да бъде субект на канон. Защото никой не се осмелява да направи канон на литературата след 1940, знаейки предстоящото оплюване на вкуса му от другите вкусове. За нея последните 50 литературни години просто липсват от българската история.
Кьосев добави, че самият разговор за тоталитарното наследство противоречи на интересите на литературната прослойка у нас, както и че литературната история не е окончателна ценност - след като обществото не се нуждае от нея.
В подкрепа на Иговите твърдения впоследствие стана ясно, че въпросните поредици в крайна сметка се правят от приятелски кръгове на учени с конкретните им финансови интереси ("Анубис" е другото лице на българистите от Софийския университет; "Слово" - на Великотърновските университетски филолози).
И от многото приказки се разбра, че зад литературния канон винаги шумолят банкноти.

М.Б.