Времето на Антон Дончев
Шестнайсетото издание на романа на Антон Дончев "Време разделно" беше представено в деня на обесването на Васил Левски пред "изискано, вълнуващо и талантливо множество от политици, интелектуалци, граждани, шефове на винарски изби и на фирми, които обичат Антон Дончев".
Георги Първанов, Сергей Станишев, Румен Овчаров, Владимир Атанасов, Божидар Абрашев бяха сред специалните гости, за които през цялата вечер се говореше почти толкова, колкото и за самия автор. Домакин на събитието беше Иван Гранитски (шеф на издателство "Захарий Стоянов"), който привикваше на сцената участниците, четеше поздравителни телеграми от кметовете на Раднево, Созопол, Ямбол и др. и отправяше щедри хвалебствия - "Хвала и чест на такива министри, които не загърбват българската култура!"; "Хвала и чест на Ива Йолова!" и т.н. Гранитски поясни, че преиздаването на "Време разделно" е част от съвместния проект на МОН, НДК, Министерство на културата и издателство "Захарий Стоянов", като съвсем скоро инициативата щяла да стане толкова популярна, че премиерите да се провеждат на стадион "Васил Левски".
За романа и неговия автор говориха Христо Друмев, Никола Инджов, Виктор Пасков, Атанас Наковски. Многократно припомняни бяха различни откъси от чуждия печат за "Време разделно", отпечатани в отделна книжка. Най-повтаряна беше фразата, че това е "българският роман, достоен за Нобелова награда". Христо Друмев каза, че в момента е време разделно за българската култура, а Никола Инджов (в противоречие с препълнената зала 7 на НДК и с присъствието на български "знаменитости") описа Антон Дончев като "смълчан в светската суматоха". В есето "Думи за Антон Дончев или за българския дух" Инджов подробно изреди и правилата, според които един писател може да бъде предложен за Нобелова награда. Беше изразено възмущение от "мерзката нападка" срещу Дончев, че романът му е свързан с възродителния процес и че не е достоен да бъде номиниран за Нобелова награда, но без да се цитират конкретни имена и да се отправят персонални обвинения.
"Антон Дончев всъщност не е Антон Дончев, а една трепереща ръка и едно туптящо сърце", каза Виктор Пасков и нарече автора свой духовен баща. Атанас Наковски, който е първият човек, в чиито ръце е попаднал ръкописът на "Време разделно", започна словото си за книгата с патетичното: "Това НДК е повече от министерство! Как да не възкликнем "Ура!" за г-н Друмев." Той сравни по значимост "Време разделно" с "Под игото" и обобщи, че "те са онзи художествен кристал, който отразява развитието на българския дух". Накрая Иван Гранитски даде думата на Антон Дончев с репликата: "Погледнете какво съсредоточено вътре в себе си лице има! Понякога, като говори, си затваря очите. Същински Махатма!"
Дончев говори за Васил Левски, световната култура, българската литература и националното самочувствие. Той сравни националното достойнство със захарта в човешката кръв и изказа опасенията си, че кръвната захар на България застрашително пада. След това постави още една категорична диагноза: "Ние трябва да сменим очилата, с които гледаме света. Очевидно нещо е станало с нашите диоптри." Антон Дончев прочете списък с имената на български писатели, с който искаше да обори твърденията, че в българската литература през последните години нищо не се случва. Сред цитираните имена бяха Атанас Наковски, Никола Инджов, Тошо Тошев, Анжел Вагенщайн, Стефан Цанев, Дончо Цончев, Владимир Зарев, Любомир Левчев, Недялко Йорданов, Валери Петров.
Само спомената беше другата книгата на Антон Дончев, която трябваше да бъде представена заедно с новото издание на "Време разделно" - "Ярило слънчицето и бога Агни" за Николай Рьорих. Това, което присъстващите разбраха от Иван Гранитски за изданието, беше: "Отвън между бутилките вино можете да видите и тази книга." Думите на Рьорих бяха цитирани от Антон Дончев за финал: "Без да разрешим проблемите на своята култура, няма да разрешим нито един от своите политически и икономически проблеми." След това всички бяха поканени на "почерпушка с вино". Навалицата пред коктейлната маса контрастираше със спрелите се да си купят новото "Време разделно", които се брояха на пръсти.

Анахит Хачикян