Теодосий Спасов и Срещнато по пътя
Няма нужда да споменавам, че Теодосий Спасов е явление не само в българската музикална култура - той отдавна няма нужда от популяризация. Ако след първото издание на романа "Буденброкови" от младия и още неизвестен Томас Ман един възрастен критик описа пророческото си възхищение от/за книгата и нейния автор, то настоящите изречения се появяват във време, когато Теодосий е установено име, за да изразят поредното си възхищение от поредната му изява.
Теодосий Спасов бе първият, който просвири джаз на кавал. И с това предизвика мърморенето на люде както от единия, така и от другия лагер. Неговият жест не е несрещан в музикалната култура и доведе до сериозен ответ от не по-малко хора - а те не само одобриха, но и възприеха смелия експеримент. Защото новаторството бива оправдано от историята само когато е придружено от компетентност и ерудиция - две от ярките качества на Теодосий.
Като външно оформление албумът "Срещнато по пътя" е замислен оригинално. Наред с Теодосий, на обложката личи и името на Йордан Радичков. Писателят не участва пряко в музикалната концепция на диска, но в книжката към него са публикувани 9 малки импресии, мъдро свързани с общото музикално звучене, опряно в по-голямата си част върху българската фолклорна класика - въпреки изказването на Найден Тодоров, че класическата музика нямала традиции у нас (милия Панчо Владигеров!) и народно-песенното творчество.
Самата идея за синтез на повествование и музика е умело постигната. Като композиции 11-те изпълнения предлагат - въпреки цялостното си звучене - богато разностилие, многопластовост от идеи и, може би, вдъхновение от различни музикални жанрове. Албумът започва с "Ден денувам" - по стихотворението на П.К.Яворов, а кавалът на Теодосий на моменти напомня експресивно-задъханото звучене на флейтата на Ян Андерсен, лидера на прогресив-рокгрупата от 70-те години "Jethro Tull". Не зная дали тази реминисценция е съзнателна , но това не е и важно, защото както "Ден денувам", така и останалите 10 песни са единно сплотени и свидетелстват за композиторските способности на Теодосий. Препратките към други изпълнители от различни музикални епохи и жанрове само обогатяват както композициите, така и слушателското възприемане.
Аранжиментите (отново на Теодосий) са разнообразни, съобразени с общото звучене и идейното внушение на всяка една песен (не бих го изтъквал, ако не ми се беше случвало двете не само да нямат връзка помежду си, но и...). Още повече, че за качественото изпълнение на един такъв проект са нужни и съответните музиканти. В лицето на Стоян Янкулов (един изключителен барабанист и перкусионист), Ангел Димитров (китара и тамбура) и Христо Йоцов (перкусии) Теодосий е намерил подходящите инструменталисти, които професионално и компетентно да се справят с високите изисквания на проекта.
"Срещнато по пътя" е една завършена музикална концепция, родена и осъществена във време, когато масовата комерсиализация достигна своя връх; когато художественият проект бе преименуван на продукт, когато кичът презадоволи дори онези, които имаха нужда от него и даже го изискваха. Наистина ми се струва, че модерната българска музика започна да се оттласква от гнилостта да удовлетворява сладникавите очаквания на пазара и започна сама да налага себе си, а не да бъде налагана от масовия вкус.
Албумът на Теодосий, както впрочем и самият той като творец, останаха извън тази поквара на стерилизираното изкуство, винаги движейки се в посока на личен избор, с усърдие и талант, ако щете с упорство, което само му прави чест.
Защото следните думите на Томас Ман са не само верни, но едва ли някога ще престанат да бъдат и актуални:"Изкуство, което прави от потребностите на масата свои потребности, се обрича на духовна нищета." Един от хората в България, които никога не изневериха на този принцип, е Теодосий Спасов.

Емануил Ангелов