Димитровград е вече
в Ерата на Водолея
"Ерата на Водолея, която ще настъпи през 2166 година, се характеризира със зеления цвят - първият астрален цвят на духовно въздигане. Материалният свят и духовният свят, слизането на Духа в Материята по седемте стъпала на раждането и седемте стъпала на смъртта, възкресението и изкачването на Духа в невидимия Божествен свят, са еманация на Ин и Ян - двете енергии на Земята..."
Всичко това не е раздумка на дамска следобедна сбирка, нито пък е пророкуване в транс на набеден астролог. Става дума за обясненията на Христо Танев по неговите проекти за герб, знаме и символ на Димитровград. Проектът е приет, знамето - осветено и всичко е "законосъобразно", както замесените в случая лица и институции бързаха да ми съобщят, преди въобще да съм ги попитала...

Историята

В средата на октомври 2ОО1 в редакцията на в. "Култура" се получи писмо от граждани на Димитровград (в местната преса обозначени по инерция като "група интелектуалци"), които протестират срещу новия герб на града, приет прибързано и безотговорно, и настояват решението да бъде преразгледано. Там между другото се отбелязва, че обявата за конкурса - която следва да се пусне в един национален и един общински вестник - е публикувана в... "Държавен вестник". А както е известно, българските художници "настървено" го четат. Господин Георгиев - председател на Общинския съвет и член на комисията за конкурса за нов герб, ми обясни, че "това са финансовите възможности на общината", че в ДВ обявата е пусната по задължение, но пък на местно равнище проектът е бил широко популяризиран. Когато подхвърлих, че бюлетинът на СБХ е естественото (и безплатно) място за такава обява, позовавайки се на конкурса за герб на Силистра в текущия му брой, г-н Георгиев ми показа писмо до СБХ, но за него ще стане дума по-нататък.
В Димитровградската библиотека намерих обявата - "Държавен вестник", бр. 62, петък, 13 юли 2ОО1, стр. 114-115. В нея се отбелязва, че съгласно съответните членове, алинеи и прагове на Наредбата за възлагане на обществени поръчки и "решение номер 135 от 3 май 2ООО на Общинския съвет - Димитровград" се обявява конкурс за герб, знаме и символ на града, определя се процедурата, "предложенията се подават от кандидатите... до 17 часа на 35-ия ден от обнародването" в ДВ, посочват се три първи награди "в размер 1ООО лева съответно за герб, знаме и символ и три втори награди в размер 5ОО лева". И след една точка и запетая следва заданието: "в проектите да бъдат отбелязани характерните особености на града, свързани с неговата история и настояще. За информация...". Толкова по обявата.
Председател на комисията за герба е Данчо Данев (началник смяна в Неохим, средно образование). Членовете са: Господин Георгиев (вече споменат, бивш кмет на общината, филолог по образование), Пенко Ганев (банкер, минен инжeнер), Митко Митев (зооинженер), Георги Христов (минен инженер - Марбас), Любомира Несторова (юристка на ОбС), Петко Тенев (началник отдел "Култура и вероизповедания", икономист) и Ради Радев (художник), който обаче не е присъствал при разглеждането на проектите, както се разбра.
Когато най-сетне успях да се свържа с председателя на комисията Данчо Данев по телефона, той също започна със законосъобразността, не пожела да се видим, но между другото сподели: "Аз съм лаик в областта на хералдиката и не исках много-много да бъда председател. Беше редно в комисията да присъстват специалисти. И ние пратихме писмо до СБХ, но нямахме отговор". Това писмо до СБХ е онова писмо, което г-н Георгиев ми показа. Изпратено е до секция "Приложна графика" на 21 юли 2ОО1 (с обратна разписка) и е покана за участие - в конкурса обаче, не в комисията. И като се има предвид, че през август СБХ е в почивка, това е най-добрият начин конкурсът да не бъде разгласен.
В резултат на всичко това на 13 септември 2ОО1 пред комисията се явяват проектите на Христо Танев от Стара Загора и на Живко Тенев от Хасково. Приет е проектът на Христо Танев.

Гербът на Христо Танев

Предисторията

"Старозагорският художник Христо Танев е завършил през 197О г. специалност "Декоративно-монументална живопис" при проф. В. Стоилов и проф. Н. Гелов. Работи в областта на живописта, пространственото оформление, приложна графика и знакова символика. Има открити 12 самостоятелни изложби живопис. Негови картини са притежание на 32 държавни галерии у нас и в чужбина, между които НХГ - София, МИИ "А. С. Пушкин" - Москва, както и редица частни колекции в България, Европа, САЩ, Кувейт, Турция и Япония." - това четем в началото на разговор с художника, озаглавен "Старият Завет - на глаголица?" във в. "Общински вести". Поводът е издадената от Христо Танев и колектив книга "Аз-ът на българите" през 1997. Там "за първи път бе загатнато, че група изследователи са напреднали в многопосочното разчитане на БЪЛГАРСКАТА ГЛАГОЛИЦА". По този повод редакторът на книгата Петко (Тенев) Каневски (споменатият вече началник отдел "Култура и вероизповедания") разговаря с автора на книгата и между другото задава следния въпрос: "В книгата "Аз-ът на българите" най-впечатляващо е твърдението, че Кирил и Методий са успели да възкресят за времето си сакралната и позабравената от българите най-стара азбука на света - Българската глаголица. Какво Ви кара да мислите, че е така?" От отговора става ясно, че Кирило-Методиевият център към БАН обслужва "интересите на тези чужденци-българисти" и по-нататък, че понякога Христо Танев си представя "как Константин Кирил Философ е бил също шокиран от факта, че Свещената глаголица отговаря на българския език". За да стигне до заключението, че "всяка глаголическа буква или звук, заедно с числовата им стойност, съответстват на цели пасажи от Библията, чието тълкуване едва сега можем да осмислим и прозрем. В този смисъл българският език се явява генетичен носител на божественото слово". И разсъждавайки около думата "Мама", Христо Танев се спира на "мъдростта и словото, носещо генетичното начало, дават живот на земята. Числената стойност на думата "Мама" е равна на 28. Такива са и глаголическите букви, които имат числен израз М (13) + А (1) = 14, Мама = 14 + 14 = 28". После разговарящите се прехвърлят на "бащата"...
Разбираем е силният ми интерес към "Аз-ът на българите" след тази публикация. Странното обаче е, че книгата подозрително изчезна от Димитровградската библиотека, точно когато я поисках. Редакторът на изданието - Петко (Тенев) Каневски, също нямаше екземпляр под ръка, но обеща да ми изпрати. Още я чакам.
Че художникът Христо Танев е имал отдавна интерес към символите на Димитровград, виждаме от две страници на в. "Общински вести", бр. 7О, 27 - 3О ноември 1998. Там той обширно обяснява проекта си за знаме и герб на Димитровград. И отново потъваме в: ерата на Водолея, материални и духовни символи, "Знакът на Водача, т.е. на управата на града", прабългарски родове и ханове, в т.ч. "Източният и Западният Кан", Ин и Ян, Триединството, Безкрайния Космос, мандалата, Глаголицата, Аз-ът, Антихристът, бог Тангра, Българската православна църква и т.н. И в призиви "да възвърнем равновесието на ГОЛЕМИЯ АЗ на БЪЛГАРИЯ"... Между другото тук за първи път виждаме измисления от художника девиз на Димитровград "Аз съм и ще бъда, докато България я има", който бил в хармонична връзка с изречението на Пеньо Пенев "Човекът е човек, когато е на път". Върху приетия герб обаче девизът е съкратен на "Аз съм и ще бъда" и не знам как това се отразява на хармоничната връзка.
В символическите дебри на Христо Танев е успял да навлезе Серьожа Кючуков и да ги коментира във в. "Експрес", бр. 5О, 16 - 22 декември 1998. Статията е озаглавена "(Аз)* ли съм луд или други за връзване", а бележката под линия е "Аз-ът ми на димитровградчанин". Статията е весела и на места (неизбежно, бих казала) арогантна. Например коментирайки символиката на знамето, авторът се "провиква": "Най-сетне, щом една лопата изглежда щит, три кирки ти се привиждат като лъкове, а сърп и чук те стряскат като "луна първа четвърт и знак "тау", що не хакна и един тирбушон, бе Танев? Като символ на спиралата на живота, тъй да се каже...". Наред с такива закачки обаче Кючуков отбелязва и нещо изключително важно: "Вероятно в една уважаваща се община, с един по-друг кмет и по-умни общински съветници, щеше да се намери начин до колектив (колективи) от художници, хералдици и пр. да достигне едно простичко ЗАДАНИЕ. Задание, което да изисква отчитане в символите на основни и определящи неща. Примерно: минно дело, химия, зеленчукопроизводство и влиянието на р. Марица, бригадирското движение, транспортен център и т.н."

Вероятната пред-предистория

При обявяването на конкурса през 2ОО1 някакво задание има, макар и в четвърт изречение - "да бъдат отбелязани характерните особености на града, свързани с неговата история и настояще". В герба на Христо Тенев единствената пряка връзка с Димитровград е датата на обявяването му за град - 2. IX. 1947. Другото, което косвено се отнася до него, е, че той е създаден на базата на съединението на трите села: Раковски, Манево и Черноконево. Което е повод авторът да се разпростре върху триединството на Бог Отец, Бог Син и Свети Дух; на другото триединство на Дух, Материя и Глагол; на единството на българите, славяните и траките; на единението на основателите на града, дошли от Мизия, Тракия и Македония и т.н. Към всичко изброено се добавят и цветовете на националното знаме. Разбира се, доста градове и селища в България (включително родното село на майка ми) са възникнали от три села. Не това е важното, обаче.
Важно ми се видя едно отворено писмо в бюлетина на СБХ от м. юли 1996, в което съюзи и сдружения протестират срещу "значката с лъв", предложена за национален герб, или т. нар. проект "Виденов". След изброените несъгласия пише: "Още по-несъстоятелни са хитруванията в момента на някои депутати, които се опитват да предложат нови проекти на художниците Христо Танев и Румен Статков - не по-малко наивни като символика и безпомощни като пластическа стилистика".
Ето така. Помислих си - не можех да не го помисля, - че вероятно проектът на Христо Танев за национален герб е бил пригоден в един момент за герб на Димитровград. Не мога да го докажа обаче. В архивите за националния герб в Министерството на културата проектът на Христо Танев липсва, защото просто не е стигал до там. Хората, които са го виждали, не го помнят. Или пък не искат да си го спомнят по някакви свои колегиални съображения.

Настоящето

Гербът на Александър Поплилов

В кафенето пенсионирани журналисти и културни дейци разказват: "Навремето, като трябваше да се прави герб на града, управниците имаха акъл да поканят най-добрия - Александър Поплилов. А сега..."

Диана Попова



Седмица преди президентските избори бях в Димитровград. Поводът бе новоприетият герб на града, чиято абсурдна история си мислех, че ще впечатли читателите. Сега вече ми се струва, че усетът на обществото ни към абсурда е силно притъпен - дотам, че да възприемаме ненормалното в реда на нещата. Така за мен историята с димитровградския герб чевръсто измина пътя от изключението до обичайното.