Ревизия на езика
и историята в Македония

За деконструкцията на Блаже Конески

Броят на езиците се увеличава с броя на държавите,
а не обратното

Ерик Хобсбаум1

Развитието на бивша Югославия през 90-те години драстично показа, че при цепещите се национализми фактически основната функция на езика като средство за комуникация се измества от три символични негови функции - отграничаваща, обединяваща, престижна. Това важи най-вече за хърватското и босненското прекодифициране и за вървящата в момента черногорска езикова сецесия.2 Като единствен стандартен език, който не е свързан директно с разпадането на Османската империя или на социалистическа Югославия, македонският представлява особен случай в балкано-славянските езици.
Кодифицирането му в рамките на нова Югославия, изграждана от верните на Тито партизани, в най-общи линии се решава на събранието на Антифашисткия съюз на народното освобождение на Македония на 2 август 1944 и на три заседания на езикови комисии (27.11. - 3.12.1944; февруари и май 1945).
По-нататък ще обясним сегашния спор за Блаже Конески (1921-1993 г.), който е симптоматичен за променящото се в момента разбиране на македонците за самите себе си и за историята им. Почти петдесет години Конески е централна фигура в македонската наука и култура - неговите трудове (Енциклопедия 1961-1966 г., Историческа граматика, 1965 г., Граматика, 1966 г.) и до днес са запазили монополното си положение. Ще стане ясно, че през посткомунистическото препозициониране на македонската идентичност академичният елит в Скопие се разделя на просръбски и пробългарски лагер. При подобно деление се смята, че най-компетентни са историците и лингвистите - като авторитети по основните критерии на етническата идентичност (произход и език; на Балканите от ХIХ век насам езикът заменя параметъра религия). Защото аргументите, отнасящи се привидно само до лингвистиката, всъщност съдържат основния въпрос на днешна Македония - а именно бъдещата й външнополитическа ориентация: Белград или София? Дебатът около Конески започва с публикуването на "Македонския исторически речник"3. В статията за Конески, написана от Стоян Киселиновски, който същевременно е отговорен и за изданието, лаконично се отбелязва следният факт (отдавна познат на западната славистика4): "През 1944 г. е избран за член на Комисията по изработване на македонския правопис и кодификация на македонския литературен език. В нея той се застъпва за използването на сръбската (Вуковата) азбука в Македония." Имайки предвид ескалиращото насилие от февруари и март 2001 г. насам в етническия конфликт между славянското мнозинство и албанското малцинство, който сякаш заплашва по-нататъшното съществуване на Република Македония, представеният по-надолу процес на identity switching* - под който се има предвид българизацията на македонците - придобива изключителна актуалност. Защото министър-председателят Любчо Георгиевски (ВМРО-ДПМНЕ) още в средата на март обяви, че в краен случай действително ще приеме предложената от България военна помощ5.
За да се разбере по-добре тази полемика, трябва, от една страна, да представим накратко основната историческа рамка, определяща собствения път, по който е поела Македония, а от друга страна, езиковата полемика на гръцките и българските учени. Техните опити за делегитимация на македонския от десетилетия са определяли - отначало отбранителния - национален дискурс в Скопие. А днес отекват като ехо от фракцията на българизаторите. По-нататък постоянно ще имаме предвид и това, колко важна е полемиката за езика и идентичността в албано-македонския конфликт.

Голяма Македония от Берлинския конгрес до 1948 г.

Основна предпоставка за възникването на македонски национализъм6 е трикратното изпадане от формирането на българската нация, след като заедно е бил извървян пътя на т.нар. "Възраждане" от 1840 до края на 60-те години на XIX век (най-вече в битката срещу елинизацията и архаизацията на езика): езиково - заради едностранното съобразяване с източнобългарските диалекти при кодифицирането на стандартния български; териториално - заради решенията на Берлинския конгрес 1878 г., който не желае да признае целия македонски регион на външнополитически ориентираната едностранно към Русия млада българска държава; църковноправно - заради султанския ферман за Българска екзархия от 1870 г., който подчинява на българската национална църква, грубо погледнато, Пиринска Македония (българска от 1913 г.) и Вардарска Македония (от 1913 г. сръбска, от 1918 в Кралството на сърби, хървати и словенци, 1944-1945 съответно югославска), а огромната Егейска Македония (от 1913 г. гръцка) оставя на Гръцката патриаршия.
На този фон се развива един македонски национализъм (например в политическата и езикова програма "За македонските работи" от Кръсте Мисирков, 1903 г.) който много прилича на албанския. Отначало е чисто отбранителен спрямо териториалните претенции на сърби, гърци, българи и после черногорци, които външнополитически са били ориентирани според виртуалните си пространствени представи за своите (кратко просъществували) средновековни империи. Автономните, това значи "османофилски" концепции на албанските и македонски националисти (вилаетите Шкодра, Юскюп/Косово, Монастир и Янина като "Албания"; вилаетите Юскюп, Монастир и Селаник като "Македония") които далеч надхвърлят етническите дадености, са ключът към днешния - отново виртуален иредентизъм. Имперските карти на Албания и Македония - разпространени навсякъде в съответните диаспори - представляват вторично етническо семантизиране на османските административни граници от 1864-1912 г. (които пък по онова време съзнателно не са били прокарвани според етническия критерий).
Безкомпромисността и видимата липса на интерес към деескалация от страна на македонците и албанците в преговорите им със Солана и Робъртсън от април до юли 2001, според мен, се легитимира от колективното съзнание и у едните, и у другите, че през 1912-1913 г. са били най-ощетените от битката за преразпределяне на рухналата Османска империя. Едва ли не сакрализираната, маниакално насочена към придобиване на територии фиксация на балканския XIX век, днес е стигнала до тъй наречените underdogs (англ. победени, онеправдани - бел.пр.).
Разделянето след Балканските войни на трите вилаета Монастир, Юскюп и Селаник, което тогава дава повод за възродилата се наново през 90-те години сантиментално-сълзлива метафора за "четирите вълка", визираща четирите съседа (Албания, България, Сърбия и Гърция), има, според мен, две важни последици. От една страна, репресивната асимилация във всичките четири области, на които е разделена територията, е довела до етнизация на македонското локално съзнание7, задоволявало се дотогава със собствената си автохтонност. От друга страна, левият уклон на основаната през 1893 г. отчасти пробългарско-присъединителна, отчасти македонско-автономна ВМРО представлява тънката континюитетна връзка на македонския национализъм с Титова Югославия. Обратът в етническата политика на Коминтерна през 1924 и съответно 1934 г., който води до признаване на македонската нация, в Сръбска Македония маркира началото на македонската литература - с произведения като "Бели мугри" от Кочо Рацин** например. Нейната езикова форма удивително много прилича на официално възприетата след 1945 г.

Балканската полемика за стандартния македонски

Ролята на комунизма и на Титовите партизани като "акушери" на македонския език, специално в Гърция (след 1945 г. "фронтова" антикомунистическа държава) води до упрека, че той е "изкуствен Титов продукт". След като Тито и Сталин скъсват помежду си през юни 1948 г., България8 също предприема постоянни дискриминационни кампании срещу македонския, които свършват едва през февруари 1999 г. Важно е да познаваме изнесените аргументи, защото те са довели до компенсационния механизъм на един прекомерен македонски национализъм, с който до 1991 г. засегнатото от културния шовинизъм на съседите си македонско общество е избягвало всички коварни въпроси за своята идентичност. Цялата езикова дискусия в Гърция и България9 е свързана с отричането на съществуването на македонско малцинство в съответната страна. Затова аргументът на уравнението на политическия романтизъм от XIX век ("език = нация = територия = държава") служи най-вече като изпреварваща защита срещу евентуален македонски иредентизъм. След като през Втората световна война Югославската комунистическата партия сменя етнополитическия си курс единствено сръбската наука (pars pro toto споменаваме тук белградския диалектолог А. Белич) тегли заключителна черта под традиционните тежнения за велика нация (например на Й. Цвиич), които преди Балканските войни през 1912-1913 г. е трябвало да легитимират присъединяването на "Южна Сърбия".10
По един типичен начин гръцкото и българското езикознание работят с "императива на "фактическото"11 в обективното понятие за нация. Докато през 1907 г. Константинос Циулкас (асимилиран славянофоб и по-късно директор на една гръцка гимназия в Битоля) представя славянските идиоми в македонския като корумпиран гръцки, през 1957 г. Николаос П. Андриотис12 прилага - с една повече от съмнителна методика - същите аргументи към македонския стандарт. Изброяването на някои народностни гърцизми (и то точно в религиозната област) са предназначени да послужат за доказателство, че македонският регион винаги е бил населен с гърци.
Българската страна (по-специално в анонимния памфлет от 1978 г.13 по повод 100-годишния юбилей от реализираната за кратко мечта за Велика България чрез предварителния Санстефански мир от 1878 г.) се ограничава само с диалектологията, упорито пренебрегвайки социолингвистките методи и терминология и се стреми да увековечи "единството на всички български диалекти".14 И гърци, и българи гледат на македонците като на "клонирани [от Тито] етнически зомбита".15 Докато консолидирането на собствената нация, героизирано от борбата срещу турците, се поставя абсолютно и без каквато и да било рефлексия върху фактора случайност в процеса на национално самоопределение, македонската нация се дискредитира като "imaginary community"16 и "mutation".17
Албанците, които са много по-сигурни от македонците в своята етническа, културна и езикова различност спрямо съседните им народи, за да делегитимират македонската национална държава, заимстват донякъде българо-гръцкото презрение към македонците като към народ без история и език.18

Посткомунистическата "българизация" и ВМРО-ДПМНЕ

Докато понятието "българизация"19 от доста отдавна се употребява иронично за означаване на хаоса в преходния период след 1991 г. (употребяват го добре поставените обществени слоеве в системата на Югославия), то след идването на власт на правителството на Любчо Георгиевски през октомври 1998 г. с коалицията между ВМРО-ДПМНЕ и албанската Партия на демократичните албанци това понятие добива съвсем друго словесно измерение. След шест години управление на Социалистическия съюз на Македонския и по-умерената тогава албанска Партия на демократическия просперитет тази смяна във властта прилича на смяна на поколенията в политиката. Тя води до многобройни промени в ръководни постове в областта на науката, икономиката и администрацията и измества наследниците на просръбското партизанско поколение. Оттогава правителството на ВМРО, за което хората са гласували в знак на протест срещу балканската простотия, изненадва електората си с определено пробългарски курс.20 Разискваната в настоящата статия полемика около Конески представя достигнатата досега кулминационна точка на ожесточеност; в полемиката става въпрос за най-ценното съкровище на македонската идентичност - македонския език.
Любчо Георгиевски зададе посоката още през 1994 г., когато публикува принципното си скъсване21 с националната историографска доктрина. От 1996 г. той започна да пише първото си име вече не с "п", според сръбския и македонския (фонетичен) правопис, а с "б", според българския правопис (етимологично от "люб"). Между другото той беше подигран за това по време на Скопските демонстрации на 17 и 18 март 2001 на бежанците от Тетово. На плакатите пишеше "Любчо - глубчо", като изписването на "глуп" (глупав) с "б" поставяше знак за равенство между фалшификацията и неграмотността и амбициите на Георгиевски да реформира правописа.
Междувременно образователният министър Димитър Димитров беше принуден да освободи министерското кресло като отговорен за публикуването на сборника народни песни на братя Миладинови22 под оригиналното му заглавие от 1861 г. "Български народни песни". Двамата български патриоти от Струга, които с фолклорния си сборник са пледирали за по-силно застъпване на западните диалекти (т.е. на тези от Охрид и Струга) при стандартизацията на българския език, и в София, и в Скопие са смятани за водещи национални фигури. Наскоро излязоха македонските преводи на заключенията на Комисията Карнеги за Балканските войни, както и на дневниците на гръцкия метрополит на Кастория от около 1900 г. Германос Каравангелис (сивия кардинал на гръцките наемни банди в партизанските битки между 1904-1908 г.). В тях се говори само за "българско население" в Македонския регион. Всички тези публикации разрушават конструирания от скопската наука след 1945 г. образ на македонизма като произхождащ от Средновековието, дори от античността, като необорим и най-вече последователен. Съвсем наскоро Ристески (заедно с Киселиновски най-видният поборник за демонополизирането на езиковия проект на Конески) публикува факсимилно издание на протоколите от Конференцията по кодификация на езика, състояла се през ноември и декември 1944 г.23 И понеже в тези протоколи могат да се прочетат откровени съмнения на участниците в самите себе си, досега те бяха публикувани единствено в София (с агресивно антимакедонски коментари).24
Първата инициатива след встъпването в длъжност на новия директор на "Архив на Македония" Зоран Тодоровски беше организирането на изложба (в Крушево, от 3 до 13 август 2000) за мощната задокеанска организация на диаспората "Македонска патриотска организация" (МПО) от 1922 г., която възприема македонската си принадлежност като част от българския народ. Пробългарският курс на ВМРО-ДПМНЕ (тя роди фразата "българи от македонско потекло", на която в българския националистичен дискурс съответства "македонска идентичност", мислима единствено като български регионален вариант) се обслужва и от видния противник на Конески Киселиновски25 в монографията му за етническите промени в трите големи части на Македония след 1913 г. В нея Киселиновски проявява нескрита омраза към сърби и гърци, но не подлага и на най-малка критика българската политика към Македония.26 Съвсем еднозначно в линията на ВМРО-ДПМНЕ се вписва и новият директор на държавната телевизия Люпчо Якимовски, който всяка вечер пуска по държавния канал едно пуристко предаване, с по-скоро българско, отколкото македонско заглавие "Говорете македонски" (по народному "Говорете анти-српски"). Предаването пропагандира изкореняването на сръбските елементи в македонския.27
Докато беше още на власт, президентът Киро Глигоров упрекна правителството на Георгиевски в непоследователност на външната политика на ВМРО-ДПМНЕ. Той беше против безвъзмездната военна помощ, получена от България през февруари 1999 г. (между другото и 150 танка), както и срещу признаването на държавния суверенитет на Тайван, което доведе до това, че Китай наложи вето в Съвета за сигурност на ООН и попречи на удължаването на мандата на умиротворителните сили на ООН (UNPREDEP) в Македония. През 1999 г. тези събития допринесоха за поляризацията в политическия лагер.28
Посткомунистическата криза на идентичността (която в кампаниите за заздравяване на македонското съзнание неизбежно щеше да открие в албанеца образа на врага) вече е проникнала в албано-македонския етнически конфликт, щом чуваме, че отговорността за нападението над едно албанско кафене в Скопие на 2.5.2001 (при което беше убит един косовски албанец) е била поета от "отряд "Тодор Александров", принадлежащ към групировка на име МРО ("Македонска революционна организация"). Александров (1881 - 1924), роден в Щипската област и централна фигура на ВМРО в Пиринска Македония, е бил известен с тесните си контакти с българските правителствени кръгове. Той олицетворява про- и антибългарската двойственост на много четници от ВМРО. Най-сензационният пример за процеса (немислим преди години) на неофициална реабилитация на верния на България водач на ВМРО е разтуреното през май 2001 обединение "Ратко" в Охрид. Ратко е бойният псевдоним на Ванчо Михайлов - главен враг на левите и автономистки групировки във ВМРО в периода между двете войни и табуизирана persona non grata в историографията на Титова Югославия.29

Ролята на егейските македонци в българизацията

Преди да резюмираме започналата преди година в Скопие дискусия за Конески, както и използваните в нея ужасяващо едноизмерно-дихотомични хетеростереотипи ("сърбоман" versus "българоман"), трябва да подчертаем следния аспект, който, странно защо, напълно се изключва: Детронирането на Конески чрез простото споменаване, че политически и езиково той е бил еднозначно ориентиран към Белград, е извършено - типично - от Киселиновски. Киселиновски е егейски македонец, така че заклеймяването на езиковото му самосъзнание като българофилско поне засега удря на камък.30
Позицията на Киселиновски се потвърждава от езиковото самосъзнание на етническите македонски малцинства в Албания, Гърция и България, които в печатните си органи не използват стандартната македонска азбука31, а предпочитат да поддържат местните си традиции. Над този факт - дефицита на покритие на стандарта на Конески сред македонците извън Вардарска Македония32 - в Скопие като че ли никой не се замисля. "Вардарският македоноцентризъм" на т.нар. nation building в Титова Югославия, реализиращ един минималистичен вариант на македонска идентичност, се подчертава и в авторитетното изложение на една егейска македонка трето поколение, която пише за "невидимата диаспора" на бежанците от гражданската война след 1948 г. в Скопие. Отначало те са били маргинализирани като нежелани свидетели на непоследователността на македонизма по време на еуфорията от строителството на социализма. По-късно обаче спешно са потърсени за провеждането на курс на иредентизъм.33 Така че интеграцията на т.нар. "егейци" след 1948 - 1949 г. и съответно след 1956 г. е малко скалъпена работа. Показателно е, че и до днес, вече над третото и четвъртото поколение егейски македонци тегнат социални предразсъдъци като тези за власите ("мислят само за финансовата изгода, честолюбиви са и твърдоглави").
Именно в дискусията за езиковото преориентиране, според мен, е ключът за разбирането на позициите Конески/Стаматоски versus Киселиновски при исторически разрасналото се езиково несъответствие между Вардарска и Егейска Македония, които след Балканските войни, 1912-1913 г., минават съответно към Сърбия (от 1918 г. Кралство на сърби, хървати и словенци) и Гърция. Докато вардарските македонци са асимилирани след 1913 г. като "южни" или като "планински сърби"34, в Егейска Македония влиянието на мрежата от църкви и училища на Българската екзархия се запазва по-дълго. Гръцкият асимилационен терор става масов едва с идването на режима на Метаксас през 1938 г. Гърците обаче сами изграждат най-голямата преграда пред асимилацията, защото вдадени маниакално в архаизма, се придържат към използването на катаревуса в образованието.
До 1912 г. българската пропаганда в Егейска Македония (в областите на днешните Кастория, Флорина, Едеса, Гяница, Килкис) е била значително по-силна, отколкото във Вардарска Македония, която е била дадена на Българската Екзархия още през 1870 г. при основаването й. Може да се каже, че т. нар. "македонска борба" се е разиграла всъщност изключително на територията на днешна Гърция, където Гърция и България са били двете най-силни партии (заедно със Сърбия и Румъния) в пропагандната битка за завладяване на нови църковни общини.
Силното българско присъствие се изразява например в това, че точно планинските села, където преди 1912 г. е имало само български училища (например Акритас/Буф край Флорина, Аетохори/Тушим край Аридеа) през Втората световна война оказват съпротива на гръцките партизани35. Затова би могла да се приеме тезата, че в Егейска Македония съзнанието за широко разпространената пробългарска ориентация на бащите и дядовците36 е отчасти запазено и до днес, докато в Скопие след 1945 г. се оформят противоречиви дискурси на спомена37. Независимостта на македонците в Гърция от процесите на езиково планиране в Скопие след 1944 г. се доказва от партизанските списания от времето на гръцката Гражданска война, които се списват с отчасти български правопис чак до 1948 г.
При поражението на комунистите през 1948 - 1949 г. около 60 000 етнически македонци и гърци бягат в съседните народни републики (първо в Албания, после в Румъния, Полша, Чехословакия и Узбекистан). След конфликта в Коминформ през 1948 г. децата от диаспорите са индоктринирани със сталинизма38 предвид евентуалното избухване на нова гражданска война в Гърция; учебниците следват антиюгославска, а с това отричаща и скопския стандарт линия, което неизбежно е довело до по-сигурното запазване на българското езиково покритие отпреди 1912 - 1913 г.39 След отстраняването на Захариадис от ръководството на Гръцката комунистическа партия спира и пробългарската езикова политика на "Илинден". С настъпването на политическото разведряване голяма част от македонците са можели да се "върнат" в югославска Македония. Те тепърва е трябвало да се приспособяват към използвания там стандарт (най-вече азбуката), с чиито сръбски елементи дотогава никога не са били влизали в досег. На егейските македонци буквата "j" от стандартния македонски сигурно им е изглеждала като титовски артефакт, така както в борбата на Вук Караджич и неговия най-верен ученик Дура Даничич за новата кирилица40 фонетично мотивирането "j" е било заклеймено от противниците им като католическо дело на сатаната. При това положение изглежда понятно, че днес се надигат гласове за прекодифициране и реформа на правописа.

Спорът за Блаже Конески

Скицираната тук само в най-общи линии реакция на преоценката (фактически внасяща обективност, но безсмислена от обществено-политическа гледна точка) на "вардарско-македоноцентристкия" труд на Конески, извиква съмнения в политическата зрелост на младата Македонска република, щом като израсналият през социализма под влиянието на Конески и вече наложил се академичен елит в Скопие41 застива в чисто епигонство и посреща легитимните импулси за ревизиране на историята с анатемата "булгародул"***. Дискусията беше открита от единствения защитник на Киселиновски и Д. Димитров в македонската преса В. С. Стаматовски, който започва статията си с поговорката "Истината се изтънява, но се не къса".42 Той обвинява учениците на Конески в "просръбски прозелитизъм" и в това, че след дългогодишна "тоталитарна дресура" не са в състояние да погледнат критично и рационално на Конески - "безсмъртното олицетворение на македонската наука и национална мисъл". Нарича Конески "духовен баща на македонската национална доктрина, която по форма и интерпретация е комунистическа, а по същността и произхода си сърбомонархическа". На тази статия отвръща Т. Ивановски43, който говори за "уж новата истина на новобългаризаторите" ("... на необугарашите"), продължава да подклажда македонския изолационизъм ("истинските представители на чужди интереси днес седят в правителството, тук, сред нас") и обвинява Киселиновски, че извършва "българизация на Македония и нейния език" под прикритието на плурализма, демокрацията и деидеологизацията.
Ескалацията на спора в началото започва колебливо. От една страна, невярващите и изненадани мнения на случайни хора44 доказват неинформираността на обществото; от друга страна, се цитират установени мнения (като това на директора на македонския Народен театър), в които се изразява учудване, че толкова отдавна познат и доказан факт може да предизвика такава пушилка.45 Примиряващо би трябвало да звучи и изложението на директора на Института по национална история Новица Веляновски46, който се стреми да представи редакционната колегия на Историческия речник като хетерогенен и противоречив орган. Според него актуалната в момента дума "препрочитуванье", деконструктивистки "нов прочит", е компромисно решение, задоволяващо и двете страни. Веляновски твърди, че спорният пасаж за Конески е променен от Киселиновски без знанието на редакционната колегия.
Най-агресивните нападки срещу Киселиновски излизат изпод перото на публициста и журналиста Й. Павловски47 (еднозначно и едностранно ориентиран към Т. Стаматоски48) и на университетския професор А. Вангелов. Павловски, който сам определя себе си като неспециалист по въпроса,49 следва двойна тактика. От една страна, се стреми да дискредитира гледната точка на Киселиновски, цитирайки неприкрито иредентисткия софийски "Македонски научен институт", който, между другото, е публикувал подкрепящия Киселиновски протокол от заседанията по кодификацията от 27.11. до 3.12.1944 г.50 От друга страна, той имплицитно му дава право, оправдавайки Вуковския фонетичен правопис, с който македонският заема някои основни неща от сръбския (j, отделни графеми за ль и нь); подсигурява се с цитат от големия виенски славист Ф. В. Мареш ("македонската сестра на Вуковата кирилица е една от фонологично най-перфектните графични системи"51).
Вангелов се включва в дискусията52 с по-голяма компетентност и познаване на детайлите, в стил, характерен с персонални обиди. Целта е дискредитирането на представените положително от Киселиновски други участници в кодификацията през 1944 - 1945 г. Венко Марковски и Георги Киселинов, които са се противопоставили на сърбизацията на македонския и са били репресирани.53 Вангелов използва омразния образ на "фашисткия цар Борис III", не без да спомене многократно геноцида над евреите във Вардарска Македония.
По-нататък, в последната част на серията си от три статии ("Глупости в целофан", "Как се правят глупости", "Бащата на всички глупости")54 той стига до извода, че "конформизмът е истинският легитимен и легален баща на фашизма, сталинизма и на потурчената демокрация на Люпчо". Вангелов обвинява сътрудниците на Института по национална история, че в случая с Историческия речник работели по поръчка на пробългарското македонско правителство - като че ли по времето на социализма науката е била независима - а Киселиновски е даден с българизираната форма на името си "Киселинов". В "Българската окупация, какво беше това?"55 фактът, че в речника този термин последователно се избягва, се интерпретира като "конкретна стъпка за българизация на македонската история".56 А точно този аспект на Историческия речник на Киселиновски - отпадането на задължителните идеологеми (по-специално използването на определението "фашистки"), е похвален в единствения чуждестранен опит за помирение: този на чеха Ян Рихлик от Пражкия Карлов университет.57
По-съдържателна е размяната на удари между самия Киселиновски и (обширно цитирания от Павловски) Стаматоски, за когото може да се подозира, че дърпа конците на независимо организираната прескампания срещу Киселиновски. Позовавайки се на Ристески58
Киселиновски59 разглежда начина, по който се развива Конференцията по кодификацията през 1944 и 1945 г., на която накрая с помощта на "проюгославската" македонска номенклатура" се налага Конески. (Между другото кирилската графема за средната средна гласна (става дума за "ъ" - бел прев.) не била възприета, защото "миришела много на българско".).
Киселиновски сполучливо нарича налагането на концепцията на Конески "процес на историческата езикова непоследователност на македонския". Но че то е протекло "против волята на македонския народ", е чисто патетично и недоказуемо твърдение, на което, от една страна, противоречи бързото въвеждане на новия стандарт във Вардарска Македония, но което, от друга страна, се потвърждава от вече споменатата липса на потенциал за идентификация сред македонските малцинства в Албания, България и Гърция. Когато Киселиновски се оплаква от "сръбския печат" (српскиот отпечаток) върху македонския, той го прави имплицитно, от физически изживения опит, че при други политически констелации (имайки предвид по-специално ролята на Титова Югославия в гръцката Гражданска война) е щяло да се стигне до други, т.е. до значително по-малко сърбизирани резултати от кодификацията.60 За научните кадри в Скопие подобно разбиране на нещата е трудно смилаемо.
Стаматоски61 напада Киселиновски, наричайки го дилетант, защото определял началото на кодификацията на македонския през 1944 г. Докато самият Стаматоски като верен епигон на Конески по недопустим начин и въпреки общовъзприетата социолингвистична терминология включва в процеса на кодификация всички езикови изяви на славянското Възраждане в региона на Македония. Той не е готов да спори с Киселиновски по същество, а се позовава на силата на фактическото състояние на нещата: След 55 години съществуване на македонския стандарт, смята Стаматоски, една езикова реформа така или иначе няма смисъл...

Извод

Констелациите в разразилата се през лятото на 2000 г. полемика за историческата роля на Конески бяха заложени още през 80-те години. Те се проявиха обаче едва с разпадането на Югославия, и по-специално след 1998 г. Първият скандал беше през 1988 г., когато Т. Стаматоски, тогава директор на Института за македонски език, се изказа лапидарно в "Лик" (приложение на "Нова Македония"), че не виждал нищо лошо в това, че македонците се развиват към двуезична (т.е. сръбско-македонска) нация.62 Дискусията за нея Ристески е събрал в том "Говорим ли македонски?",63 който се състои от 23 текста. Много от тях решително призовават към запазването на "самобитността".64 Дж. Томас65 е предсказал още 1991 г. новия македонски езиков пуризъм като реакция срещу слабо изразения македонски езиков национализъм между 1960 и края на 80-те години.
През декември 1993 г., малко след смъртта на Конески, доайенът на македонските историци Блаже Ристовски също разкритикува азбуката на Конески и поиска същите частични, и до днес смятани за българофилски промени в графемите, които навремето е искал Киселинов - сега Киселиновски (премахване на съществуващите само в сръбската кирилица графеми за ль и нь; въвеждане на българската графема за средната средна гласна - т.е. "ъ", бел. прев.).66
Рефлексията върху научния дискурс в Социалистическа република Македония (чийто заключения и убеждения са безпощадно анализирани от Трьобст67) е неизбежен етап в процеса на демократизация. Не може да се предвиди обаче, към какъв краен езиков резултат се стреми пробългарската страна: дали исканото езиково преустройство на македонския ще го отличава достатъчно от българския, или става дума за претопяване на по-малкия от по-големия югоизточно-славянски стандартен език?
Предвид на ескалиращия от февруари 2001 г. етнически конфликт в Република Македония68 може да се опасяваме, че това изпитание за зрелостта на македонската идентичност, както и антагонизмът между двата национализма (македонския versus македоно-българския) ще освободи силни агресии в Скопие. А те пък, както показва опитът, за да се солидаризират вътрешно, ще се нуждаят от ясно разграничаване навън, т.е. от фиксирани образи на врага.
Албанците вече са попаднали на мушката - като един от четирите "вълка" - и дори като вътрешен враг. Два дни след избухването на Тетовската криза в македонската преса се появиха гласове, които, намеквайки за италианския протекторат Велика Албания по време на Втората световна, последователно представяха мюсюлманина (в случая албанеца) като вечния предател.69 Симптоматично за начина, по който македонците възприемат себе си, е един нов шлагер, където в текста за Илинденското въстание от 1903 г. (главния символ на историческата македонска идентичност) тогавашното "Крушево" е заместено с днешната зона на бойни действия "Куманово".70
Поставянето на знак за равенство между антиосманската освободителна борба и борбата на армейски и полицейски части срещу АОК през 2001 г. внушава, че се повтаря историческата битка за оцеляване на македонския народ срещу една свръхсила. За да се избягнат радикализирането и по-нататъшните антиалбански погроми (Битоля, 30 април до 2 май и 6 юни 2001), както и антиевропейски изстъпления (Скопие, 25 юни и 24 юли 2001) е необходимо спешно да разберем начина на възприятие и страховете на македонците. След 1944 г. те са формирани от националния дискурс за "разделения и пренебрегнат народ-жертва".
Когато се предлага в Македония надписите да бъдат на един и съответно на два езика и това се сравнява със ситуацията в ретороманска Швейцария,71 то така само се подхранват заразните - след бомбардировките над Югославия през 1999 г. - македонски страхове от албано-европейско съюзяване. Вместо това, малцинствената ситуация в Македония трябва да се разглежда в общобалкански контекст и да се сравнява с положението на официално отричаните македонци в Гърция и България.72
И да искаме, не бихме могли да надценим опасността от преплитането през 2001 г. на двата вродени недостатъка на македонското nation building - едностранната просръбска културна и политическа насоченост в една недемократична система след 1944 г. и етноцентристкия егоизъм на македонската конституция след 1989, съответно 1991 г..

сп. Остеуропа, бр. 8 от август 2001

Кристиан Фос
От немски Ирина Илиева

* Думите на английски са оставени, така както са използвани в оригиналния текст. (бел. прев.)

** Вероятно става дума за Коста Рацин (1908-1943) - македонски поет-антифашист, и сборника му стихове от 1939 г. "Бели зори". (бел. прев.)

*** Въпреки всички направени справки, не открихме превод за тази дума. (бел. прев.)
С благодарност на госпожа Анастасия Цандер от Берлинската библиотека, на която дължим тази статия.


1. Eric Hobsbawm: Nations and Nationalism since 1780. Programme, Myth, Reality. Cambridge/New York и др. 1990.




2. Milos Okuka: Eine Sprache - viele Erben. Sprachpolitik als Nationalisierungsinstrument in Ex-Jugoslawien. Klagenfurt 1998. (Милош Окука: Един език - много наследници. Езиковата политика като инструмент за национализация в бивша Югославия) За днешната сръбска дискусия за етнически изолирана и с това по принуда чисто екавска диалектна основа на сръбския език вж. още: Die serbische Standartsprache in Theorie und Praxis, в: Die Welt der Slaven XLV (2000), стр. 233-248, за антивуковите модели стр. 235-238 (Стандартният сръбски език на теория и практика в "Светът на славяните"). За хърватския вж. преди всичко статиите на Kunzmann-Mueller и Wingender (заедно с Pranjkovic и Samardzija) в: Barbara Kunzmann-Mueller (издател): Die Sprachen Suedosteuropas heute. Umbrueche und Aufbruch. Frankfurt/M и др. 2000 (Езиците на Югоизточна Европа днес. Преустройства и ново начало).









3. Македонски историски речник. Издаден от Институт за национална историja. Скопjие, 2000. За вътрешното разделение на Института по национална история в Скопие вж. Keith S. Brown: A rising to count on: Ilinden between politics and history in post-Yugoslav Macedonia, в: V. Roudometof: The Macedonian Question: Culture, Historiography, Politics. New York 2000.


4. V. Friedman: The First Philological Conference for the Establishment of the Macedonian Alphabet and the Macedonian Literary Language: Its Precedants and Consequences, в: J.A. Fishman (Изд.): The Earliest Stage of Language Planing. The "First Congress" Phenomenon. Berlin/New York 1993.


5. Тогавашният български министър-председател Костов обяви в началото на април 2001 г., че в случай на интервенция в Македония, България "ще защитава европейската кауза, а не някаква измислена балканска етническа кауза", в. "Франкфуртер алгемайне цайтунг", 11.4.2001, стр. 5.









6. Jutta de Jong: Der nationale Kern des makedonischen Problems. Ansaetze und Grundlagen einer makedonischen Nationalbewegung (1890-1903) Ein Beitrag zur komparativen Nationalismusforschung. Frankfurt a.M./Berlin 1982. (Националната същност на македонския проблем. Начала и основи на македонско национално движение. Сравнително изследване на национализмите.) По въпроса за приемствеността критично анализирано от Stefan Troebst: IMRO + 100 = FYROM? Kontinuitaeten und Brueche in den makedonischen Nationalbewegungen in historiografischer Perspektive, в Oesterreichische Osthefte, 1/2, 1998.









7. Изтъргуването на подобни колективни самоопределения на локално, регионално и национално равнище се разглежда в проекта Nation-building-Prozesse und ethnisch-ndtionaler Gegensatz in Suedosteuropa (Процесите на сформиране на нации и етническо-национални противоречия в Югоизточна Европа) във Фрайбургския отдел за специални изследвания 541 "Identitaeten und Alteritaeten ", Ръководители: H.-J. Gehrke, M. Gletter; Peter Haslinger/Johannes Niehoff-Panagiotidis/Christian Voss: Zwischen Geschichtswissenschaft und Antropologie. Regionale und nationale Identitaeten als Gegenstand der Makedonieforschung (Между историческата наука и антропологията. Регионалните и националните идентичности като предмет на изследване на македонизма), в Suedostforschungen, 59/2000.


8. Сбит обзор от Milena Mahon: The Macedonian question in Bulgaia, в: Nation and Nationalism, 4/3, 1998, стр. 389-407.



9. За сръбско-македонските отношения сравни Nina Dobrkovic: Yugoslavia and Macedonia in the years 1991-6: from brotherhood to neighborhood, в: The New Macedonian Question. Изд. J. Pettifer. Лондон, 1999.



10. Ако не смятаме факта, че в Република Македония няма голямо сръбско малцинство, което трябва да се "освобождава" като в Славония, Крайна или Босна, то, според мен, в тази смяна на парадигмата в науката, може да се търси обяснение за успеха на мирното излизане от югославската федерация. Макар че през 1912/1913 г. Косово и Вардарска Македония по едно и също време са "спасени" като една административна област, за Вардарска Македония не е било възможно второто издание на косовския мит за "люлката на сърбизма" (вж. например Matija Beckovic: "Kosovo je najskuplja srpska rec"); въпреки коронясването на Стефан Душан в Скопие 1345 г. като "император на сърби и гърци, българи и албанци".


11. S. Holm Sundhaussen: Nation und Nationalstaat auf dem Balkan. Konzepte und Konsequenzen im 19. und 20. Jahrhundert, в: Juergen Elvert (Изд.): Der Balkan. Eine europaeische Krisenregion in Geschichte und Gegenwart. Stuttgart 1997 (Нация и национална държава на Балканите. Концепции и последици през XIX и XX в. в: Юрген Елверт. Балканите. Един кризисен регион в Европа - история и съвременност.)


12. Nikolaos P. Andriotis: The Confederate State of Skopje and its Language. Athens 1957. Задълбочен поглед върху състоянието на гръцката хуманитаристика в началото на 90-те години дава редактираният от атинския доайен на езиковедите Георгиос Бабиниотис том "I glossa tis Makedonias. I archaia Makedoniki kai i psevdonymi glossa ton Skopion" (Езикът на Македония: античният македонски и лъжеезикът на Скопие), където се иронизира стандартният македонски и се препредават остарелите аргументи на Андриотис.


13. Единството на българския език в миналото и днес, в: Български език, XXVIII/1978.


14. За критиката на този памфлет вж. Horace Lunt: Some Sociolinguistic Aspects of Macedonian and Bulgarian, в: B.A. Stolz/I.R. Titunik/L. Dolezal (Изд.): Language and Literary Theory. Ann Arbor 1984. Тъй като Лънт е непосредствен участник в процеса на кодификация чрез своята Македонска граматика, писана още през 40-те години, пробългарският историк Кларк му оспорва правото на глас в езиковия спор: "Тито е бил <бащата>, Конески <майката>, а Хорас Лънт <акушерката>. Вж. Dennis P. Hupchick (Изд.): The Pen and the Sword. Studies in Bulgarian History от James F. Clarke. Ню Йорк, 1998.


15. Stefan Troebst: Makedonische Antworten auf die "Makedonische Frage": Nationalismus, Republiksgruendung und nation-building in Vardar-Makedonien 1944-1992, в: G. Bruner/H. Lemberg (Изд.): Volksgruppen in Ostmittel- und Suedosteuropa. Baden-Baden 1994. (Македонски отговори на "македонския въпрос": национализъм, основаване на Републиката и nation-building във Вардарска Македония, 1944-1992 г. в: Народностни групи в Средна Източна и Югоизточна Европа.)


16. Evangelos Kofos: Nationalism and Communism in Macedonia: Civil Conflict, Politics of Mutation, National Identity. New Rochelle/New York 1993 (старо издание 1964). Цитатът представлява злостно претълкуване на нацията като "imagined community", така както я е описал Андерсън в преодоляването на "face-to-face обществото"; B. Anderson: Imagined Communities. Reflections on the Origins and Spread of Nationalism. Лондон, 1983.


17. Evangelos Kofos: The Macedonian Question: The Politics of Mutation, в: Balkan Studies 27/1986, стр. 157-172. Кофос, който произхожда от гръкомански род от околностите на Едеса от 1962 до 1995 г. е бил съветник в гръцкото външно министерство и има решаващо участие във формирането на гръцкия дискурс за Македония.


18. Албанският журналист Имер Исмаили каза на конференцията за Югоизточна Европа в Охрид (18 - 20.5.2001), че "македонците и цялата им наука са за лудницата".


19. По време и след Тетовската криза през март 2001 българо-македонските отношения бяха засегнати само веднъж във в. "Франкфуртер алгемайне цайтунг": Reinhard Veser: Misstrauen aus grosser Naehe und mit langer Geschichte. FAZ, 3.4.2001, стр. 9 (Недоверие поради голяма близост и с дълга история).


20. За този аспект се намеква с няколко изразителни детайла в най-новите статии на доказаните експерти по македонските въпроси: M. Hatschikjan: Reparierte Nationen, separierte Gesellschaften. Makedonien und seine neue grosse Frage, в: Osteuropa, 3/2001, стр. 316-330 (Ремонтирани нации, разделени общества); H. Willemsen/St. Troebst: Transformationskurs gehalten. Zehn Jahre Republik Makedonien в: Osteuropa, 3/2001, стр. 299-315 (Курс към промени. Десет години Република Македония).


21. Л. Георгиевски: Црно-бела историjа, в: Пулс, бр. 174, 20.5.1994, стр. 22-23; Л. Георгиевски: Заблудите на македонската левица, в: Пулс, бр. 175, 27.5.1994, стр. 22-23.


22. Издаден от илириста Strossmayer в Загреб 1861 г.


23. Ст. Ристески: Стенографски бележки од првата jазична комисиjа. Факсимил. Скопjе 2000.


24. И. Кочев/О. Кронщайнер/И. Александров: Съчиняването на т.нар. македонски книжовен език. София, 1993.


25. Стоjан Киселиновски: Етничките промени во Македониjа (1913-1995). Скопjе 2000; Стоjан Киселиновски: Егеjскиот дел на Македониjа (1913-1989). Скопjе 1990.


26. Киселиновски: Етничките промени... (вж. 25) - за интеграцията на Пиринска Македония: "бугарскиот фактор, државно организиран и воено присутен во Македониjа, со своjата политика (...) успеа да го привлече македонското население."


27. Тъй като сръбският като чужд език вече десетилетия е изместван от западноевропейските езици, а плашилото на македоно-сръбската билингвалност ще изчезне от само себе си, този непреклонен пуризъм изглежда прекомерен. Само мимоходом споменаваме, че антисръбският пуризъм се разпространява и чрез радиопредавания ("Jазична работилница", "Каде грешиме") и списания ("Jазикот во практиката").


28. S. Riedel: Der bulgarisch-makedonische Sprachenstreit: Eine Kontroverse um nationale Identitaet und kulturelles Erbe (Българо-македонският езиков спор: Разпра за национална идентичност и културно наследство), в: Kunzmann-Mueller, Sprachen Suedeuropas... (вж. 2), стр. 213-238.


29. Вж. репортажите на Виктор Цветановски в електронното издание на "Утрински весник".






30. Представянето на Конески от Киселиновски и неговите защитници обаче прилича на сатиричните характеристики на Македонския научен институт в София (вж. например Д. Драгнев: Скопската икона Блаже Конески. Македонистки лингвист или сръбски политработник. София, 1998), които изобразяват Конески като сърбомански сталинист.


31. Лилjана Минова-Гуркова (Изд.): Македонски jазик. Ополе 1998: Albanien (стр. 218-226), Griechenland (стр. 226-238), Bulgarien (стр. 238-243). За Егейска Македония вж. също Tasos Kostopoulos: I apagorevmeni glossa. Kratki katastoli ton slavikon dialekton stin Elliniki Makedonia. Athen, 2000 (Забраненият език. Държавното потисничество на славянските диалекти в Гръцка Македония).


32. Christian Voss: Das slavophone Griechenland - Bemerkungen zum Ende eines Tabus (Славофонска Гърция - бележки за края на едно табу), в: Suedosteuropa Mitteilungen, 4/2000, стр. 351-363.


33. Кица Б. Колбе: Егеjци. Скопjе 1999. Авторката, доктор по философия, живее от няколко години в Германия.






















34. Хабилитационен труд за Югославска Македония между двете световни войни пише Нада Бошковска (Цюрих).






35. За българската "Охрана" през Втората световна война вж. националистичното изложение на Георги Даскалов: Българите в Егейска Македония. Мит или реалност. София, 1996. По същата тема: Ch. Kardaras: I voulgariki propaganda sti germanokratoumeni Makedonia. Voulgariki Leschi Thessalonikis 1941-1944. Athen 1997.


36. Karakasidou представя статистики, които доказват неспирния победен поход на българската екзархистка църква в Егейска Македония преди Балканските войни. Така например само за времето между 1886 и 1900 г. 27,5 % от населението на днешната префектура Флорина е преминало от Гръцката Патриаршия на страната на Българската Екзархия. S. Anastasia Karakasidou: Transforming Identity, Costructing Consciousness: Coercion and Homogeneity in Northwestern Greece, в: Roudometof, The Macedonian Question... (вж. 3)


37. За спецификата на македонското съзнание на славофоните в Гърция, която не притежава каквато и да било национална семантика вж. лекцията на Chr. Voss: Macedonian linguistic and ethnic identity in Aegean Macedonia. London, 14 - 16.6.2000, "Macedonia - Macedonias: Changing Contexts in the Changing Balkans".


38. Pavel Hradecny: Die griechische Diaspora in der Tschechischen Republik: Die Entstehung und Anfangsentwicklung 1948-1956 (Гръцката диаспора в Чешката република: Възникване и начално развитие ...), в: E. Konstantinou, в: Griechische Migration in Europa. Geschichte und Gegenwart. (Гръцката миграция в Европа. История и съвременност) Frankfurt/M и др. 2000.


39. Вж. например македонския отдел на издателство "Nea Ellada" или строгата сталинистка организация (с едноименен орган) "Илинден" в Букурещ след 1952 г., за които са викани на помощ редактори от България (по устното твърдение на Pavlos Koufis, от 1952 до 1978 г. редактор на вестник "Nea Zoi" на егейските македонци в Букурещ). Киселиновски е израснал в бежанската общност на гръцките македонци в Букурещ с такива публикации.


40. Вж. полемичното съчинение на Даничич от 1847 г.: Rat za srpski jezik i pravopis.


41. За укрепването на един чисто просръбски елит в Скопие след 1945 г. вж. сборника биографии на P. Bachmair: Die Kulturpolitik Makedoniens 1944-1997, в: Oesterreichische Osthefte, 1/2, 1998, стр. 317-338.


42. В. С. Стаматовски: "Вистината се тенчит, ама не се кинит", в: Македонско дело, 14.7.2000, стр. 1113.


43. Т. Ивановски: Фалсификати во Историскиот речник, в: Старт, 4.8.2000, стр. 11-12.


44. Г. С.: Се залагал ли Конески за примена на српската азбука?, в: Утрински весник, 31.7. - 2.8.2000, стр. 4


45. Историjата никоj не може да jа прекроjува. Интервю с Бранко Цветковски в: Македонско дело, 18.8.2000, стр. 46-49: "Мислим дека тоа е позната работа и за чуденjе е зашто се фрла толку многу енергиjа, за да се брани нешто, кое е фактографски засведочено."


46. Н. Велjановски: Ставот за Конески е на Киселиновски, в: Утрински весник, 4.8.2000, стр. 6; Н. Велjановски: Киселиновски треба да го поjасни ставот за Конески, в: Утрински весник, 5 - 6.8.2000, стр. 4.


47. J. Павловски: Конески и српската азбука, в: Пулс, 4.8.2000, стр. 16; 11.8.2000, стр. 15; 18.8.2000, стр. 17; J. Павловски: Македонскиот е един од наjсовершените современи jазици, в: Утрински весник, 7.8.2000, стр. 4-5.


48. Т. Стаматоски: Борба за македонски литературен jазик. Скопjе 1986. Стаматоски поставя Мисирков, който 1903 г. предлага политически мотивирана кодификация на македонския, и Конески на едно и също равнище в македонския Олимп.


49. "Не е мое да судам за труд... Вероjатно покомпетентни ке го кажат своето мисленjе за овоj издавачки проект...", в: Пулс, 4.8.2000, стр. 16 50. Кочев/Кройщайнер/Александров, Съчиняването... (вж. 24).


51. Цитатът със сигурност е изваден от неговата Граматика на македонския език; F.V. Mares: Makedonska gramatika. Skopje 1994.


52. А. Вангелов; Сунгерот на Стоjана, в: Дневник, 2.9.2000, стр. 3.


53. След години, прекарани в затвора, Марковски емигрира през 1966 г. в България; Ристески редактира през 1991 г. македонската граматика на Киселинов, която използва българския набор от графеми, но не и българската правописна система; Ст. Ристески (Изд.): Една необjавена македонска граматика од 1944 од Георги Киселинов. Охрид 1991.


54. А. Вангелов: Будалштини во целофан, в: Утрински весник, 14.8.2000, стр. 11; А. Вангелов: Како се прават будалштини, в: Утрински весник, 15.8.2000, стр. 11; А. Вангелов: Таткото на сите будалштини, в: Утрински весник, 16.8.2000, стр. 11.


55. Б. Jовановска: Бугарска окупациjа, што беше тоа?, в: ZUM, 1.9.2000, стр. 49-51.


56. В същия контекст Стаматоски говори за "актуализиране на българофобската параноя" в Скопие; С. Стаматоски: Мартолошки одблесоци, в: Македонско дело, 13.10.2000, стр. 13-15.


57. J. Rychlik: Кон критиката на Македонскиот историски речник. Дневник, 14.10.2000, стр. 17.


58. Ст. Ристески: Создаванjето на современиот македонски литературен jазик. Скопjе 1988.


59. Ст. Киселиновски: Кодификациjа на македонскиот литературен jазик, в: Дневник, 26.8.2000, стр. 11.


60. Тази гледна точка се появява в цялата част за XX век в новото изложение на Ристески, което между другото изважда на бял свят и един непубликуван синтаксис на Киселинов; Ст. Ристески: Прилози за историjата на македонскиот jазик. Скопjе 2000.


61. Т. Стаматоски: Аман, пак ли за "jазична ревизиjа"?, в: Дневник, 23.9.2000, стр. 13.













62. "Не гледам ништо лошо во тоа што стануваме билингвална нациjа.", в: Лик, 8.6.1988; вж. отпратката към P. Hill: Language Standardization in the South Slavonic Area, в: Sociolinguistica, 6/1992, стр. 108-150.


63. Ст. Ристески (Изд.): Зборуваме ли македонски? Охрид 1990.


64. Този термин е въведен от руски славянофили през XIX век, за да представят като ценност (като "вродена самостоятелност") културното откъсване от Запада.


65. G. Thomas: Linguistic Purism. London 1991, стр. 215-225: Прогнози за намиращата се тогава в разпад Югославия.


66. P. Hill: Die sprachliche Situation in der Republik Makedonien (Езиковата ситуация в Република Македония), в: B. Panzer (Изд.): Die sprachliche Situation in der Slavia zehn Jahre nach der Wende. Frankfurt a.M. и др. 2000 (Езиковата ситуация в Славия десет години след Промяната). Подобни предложения за "възвърнат правопис" неведнъж е правил българският траколог Иван Дуриданов; I. Duridanov: Zur Annaeherung der orthographischen und der Aussprachenormen in der Republik Makedonien und in Bulgarien (И. Дуриданов: За доближаването на нормите на правописа и произношението в Република Македония и България), в: Die Slawischen Sprachen (Славянските езици), 46/1995, стр. 129-139.


67. St. Troebst: Die bulgarisch-jugoslawische Kontroverse um Makedonien 1967-1982. Muenchen 1983 (Българо-югославският спор за Македония, 1967-1982 г.), стр. 241: "Степента на взаимообвързаност на историография и политика [...] няма равна на себе си дори в Източна и Югоизточна Европа."


68. Вж. анализа на International Crisis Group: The Macedonian Question: Reform or Rebellion. 5.4.2001 (= ICG Balkan Reports 109): www.crisisweb.org; подоробно също при W. Oschlies (www.swp-berlin.org/produkte/make) който не се стеснява да говори за "ренесанс на една регионална ретрибализация" на Средните Балкани.


69. С. Новица Вельановски: "Нерешеното" албанско прашанье, в: Дневник, 17.3.2001, стр. 13. В Босненската и Косовската война с очите си видяхме унищожителната сила на подобно дискурсивна предразположеност (тогава към омраза спрямо мюсюлманите).


70. H. Villadsen/Wh. Mason: Find Out Just What Macedonia's People Think of Each Other, in: International Herald Tribune, 8.6.2001, стр. 8.


71. Leserbrief von E. W. Borntraeger (Читателско писмо от...), in: Frankfurter Allgemeine Zeitung, 2.7.2001, стр. 8.


72. K. Schramayer: Ilinden - Das Verbt der Partei der Makedonier in Bulgarien durch das bulgarische Verfassungsrecht (Илинден - забраната на партията на македонците в България от българското конституционно право), in Suedosteuropa, 5/6, 2000, стр. 283-290.