Желания и възможности

"Апропо" е предаване за джаз и блус по "Алма Матер", радиото на СУ. Пред микрофоните Теро и Геми (да прощават, ако са Тери и Гемо - нововъведението водещите да носят пуделски имена още ме обърква) уплътняват часовете от 20 до 22 в сряда вечер. В момента, когато ги откривам, предаването им започва под наслов: "Патриотът е човек, за когото интересите на отделните части са по-висши от интересите на цялото". До края не се разбира защо, нито пък кой е изрекъл безспорно дълбокото съждение. Джаз и блус също няма, но на гости са група "Балканджи", които правят неочаквано приятна смес от дарк-уейв, перуанска улична музика и балкански епични мотиви, самодиви, Крали Марковци и очи черешови. Толкова са симпатични, че повтарянето на поне три от парчетата им в рамките на час и половина даже не звучи досадно. Разговорът тече без посока и без претенция. Което съвсем не е лошо на фона на канското бръщолевене по другите станции. Опит за връзване с вече неколкократно декларираната тема "Патриотът е човек..." е кратка размяна на дежурни реплики по повод "моята причина да остана в България". Смяната на фокуса идва в последния половин час и се състои в два отрязъка от интервю, посветено на премиера в Младежкия клуб на НДК. Освен "младежки" от името на клуба, друго общо с първите три четвърти от предаването няма. Но за следващия път се обещават също толкова интервюта по същия повод. Логическата непоследователност на "Апропо" не го проваля. То си протича съвсем между другото, без позор и слава, въпреки подадинето на Теро и Геми да направят повече - да се изложат или да блеснат - вместо просто да си вършат работата като домашна работа.
"Радиопирати" пък е дискусионно предаване по "Дарик радио" в следващите два часа на срядата. Кеф ти джингли, кеф ти динамичен музикален фон, телефони, които звънят до разпадане, и "именити" гости, охотно дотичали в студиото на популярния водещ. Нищо домашно. Поради своето правилно разполагане в нишата, където се кръстосват желанието на определен сорт публика да чопли в мръсното под ноктите си и интересът на определен сорт работо- и рекламодатели да яхнат вниманието тъкмо на тази публика, Мартин Карбовски може да разюзда набъбналото си самочувствие и да форматира де що свари тинейджър с просташка лексика, напушена егоцентричност и пълна липса на мярка, такт и вкус. Поради същото може да си позволи и наистина интересни теми и подходи към тях (друг е въпросът, че ги попилява като слон в стъкларски магазин). Сега, естествено, е пратил репортерка при развилнелите се цигани в Столипиново, поканил е хора да говорят за глобализация, нация и др., докарал е от онези нелепи особи, които на 19-ти се изтъпаниха с Че Гевара на паметника Левски, за да скандират подкрепа за Милошевич. И, естествено, не успява да не сгафи на стратегически места в разговора по тези въпроси. Все едно, предаването му също не блести с кой знае каква логика, но интригува и дразни.
Изглежда невероятно, че камерното "Апропо" и мегафонното "Радиопирати" съсъществуват във времето, насочени на практика към една и съща младежка аудитория. Тъжно е приемливата образованост и импровизаторският потенциал на момчетата от "Алма Матер" да глъхнат в учебна институция без опит за размах и изобретателност. Мълчанието на телефонните линии, незаплатеният труд и ниският рейтинг на радиото явно водят до демотивация и липса на увереност там, където една десета от амбициозността на Карбовски би намерила сериозно основание и би имала смисъл с всичките си последствия.
Да пием за това нашите желания да съвпадат с нашите възможности, както казваше един герой от "Кавказка пленница". Теро и Геми от "Алма Матер" да се сдобият с повечко вяра в това, че някой все пак ги слуша, както и с напористи шефове с идеи за смислен мениджърски подход. Мартин Карбовски да почне да мисли, преди да говори, и да се поразлюби поне малко, за благото на всички ни.

Нева Мичева








От въздуха
подхванато