Танц, театър, фантазия

Пет жени (и само те ли) мечтаят да бъдат други другаде... Играят със своите пожелани роли, със своите налични роли, със себе си. Отделните епизоди са миниатюрни моноспектакли, в които телата следват движението на чувствата, жестовете - порива на въображението, иронично стопирано от женското недоволство от несъвършенството и недостатъчността на постигнатото. Те преливат един в друг, мотивирани от втурването на следващата неудържимо търсеща Версавия жена. А мечтаният от всяка образ, желанията на всяка, изпадат от роклята като кестени, изваждат ги от джобовете като малки и големи носни кърпички, носят си ги като бели балони-крилца на гърба, застрелват ги със перца-стрелички в пода, берат ги като гъби, оставят ги най-накрая да се търкалят като камъни, посипали се внезапно над тях. Така игрите на образи и жестове се завързват в трептяща драматургия на жеста, иронично заплитаща се в собствените си ходове, а музиката е основен драматургичен партньор. Особено артистично е изпълнението на Лидия Стефчева. Но и петте дами изпълняват безупречно, чисто и изящно ролите, изпълвайки ги със своите меланхолии, иронии и емоции.
В хореографската работа на Галина Борисова можем да открием много от търсенията на съвременния танц, но специфичното е в оформянето на свой профил в огромната територия на театъра от типа на Пина Бауш (вече класика в жанра). В него има винаги някаква драматургия, ясен сюжет, etc. В тази посока на танцовия театър (който има и друга актуална, нека я наречем набързо "формално-естетическа", линия) тя отива по-нататък, разширявайки и размествайки жанровите граници, играейки със самото представяне в експресията на жеста.
Жестът в танцовия театър никога не е илюстрация, а намек за настроение или състояние в момента, диалог с музиката или с цялостния образ. Но това е малко за представленията на Галина Борисова. В тях на танца и театъра сякаш все му е тясно. Ролевите трансформации се задъхват в емоционално-невротичната, иронична и педантично изчистена хореографска линия и безупречен ритъм. Затова представленията й не могат да бъдат сбъркани. И във "Версавия", както и в "Атараксия", жестът едва успяваше да овладее и следва емоциите, а образите-роли се заплитат в игра на представяне, която на места става неудържимо иронична. Финалът идва едновременно неочаквано и навреме - неоставяйки на гледащия възможност да се увери дали наистина е свършило или му обещават още. Балет "Арабеск" поставя красиво "точката" на "Версавия", сякаш Галина Борисова и колегите й са си казали: " Е, стига толкоз танц, театър, фантазии. Следващия път - други."
Емоционално, заразително, красиво, поетично, иронично, темпераментно, професионално и талантливо търси Галина Борисова своята Версавия в съвременния танцов театър.

Виолета Дечева

















Реплика
от ложата

Търсейки Версавия, спектакъл на Галина Борисова, сценография Елена Панайотова. Участват Мила Искренова, Лилия Стефчева-Кирилов, Теодора Стефанова, Юлиана Сайска, Галина Борисова, балет "Арабеск"