Екзотиката на двойствеността
Само музикантите филхармоници, които участваха в записите на Йохен Ковалски в София за неговия пореден албум, бяха съпричастни на едно рядко музикално преживяване. У нас изкуството на този световноизвестен певец е познато единствено от записи, а за широката публика точните параметри на контра-тенора, като тип глас, мисля, са неясни. Преди всичко защото той не присъства в редовната концертна практика. Традициите у нас са други - музикалният барок ни е твърде чужд, особено вокалният. Пристрастието ни към друг тип звукопроизвеждане, музициране, музикалната ни чувствителност, исторически обусловена от религиозни, геополитически и т.н. причини, са ни откъснали от редица църковни и светски музикални практики, от стилове - полифоничен, ренесансов, бароков, така характерни за западноевропейското изкуство. Точно затова необикновеният глас на Ковалски прави огромно впечатление.
За славяните двойствеността на контра-тенора е екзотично проявление, феномен, който удивлява, но мнозина твърдят, че някак не може да проникне дълбоко в душата и да предизвика онова, което се поражда от вибрациите на сопрана, тенора, баса... Тези гласове възприемаме като истински, реални, докато извисеността и необикновеността на мъжа, пеещ като мецосопран, носи не само собствената си изключителност, но и предизвиква естетското възхищение, породено от иреалността. Липсата на кодиран от векове интерес към момчешкия пеещ глас, респективно към момчешкия църковен хор е резултат от другостта на ортодоксалната източноправославна религиозна музикална практика, която изисква съвършено друг тип гласове и пеене. Йохен Ковалски изпълнява специфични партии, изискващи глас на юноша, на момче като например Керубино от "Сватбата на Фигаро" на Моцарт или Ваня от "Иван Сусанин" на Глинка. По тембър гласът му напомня свеж, млад мецосопран с перфектна изравненост във всички регистри, кристални височини и звукова наситеност в целия си диапазон. Записите, направени в зала "България" - реализацията им се дължи на музикална къща "Гега Ню", бяха дирижирани от прочутия диригент Михаил Юровски. Г-н Ковалски, който не скри по време на записите възхищението си от филхармониците и от София, прие с голяма отзивчивост и дори смея да го напиша - с удоволствие! - поканата за разговор, чиято цел бе да се представи неговата личност.


- Г-н Ковалски, името ви е славянско, а зная, че музикалната Ви реализация е свързана с Германия.
- Произходът ми е полски, но предците ми отдавна са се заселили в Германия, където съм израснал. Роден съм близо до Берлин. Завърших висшето училище "Ханс Айслер" като ученик на Мариане Фишер-Купфер, съпругата на големия режисьор Хари Купфер. С него започна моята кариера, свързан съм дълбоко с тази фамилия. Госпожа Купфер е учила при една от големите немски певици от първата половина на ХХ век Тиана Лемниц. Първата ми учителка бе сопран, но сега работя с тенор.
- Как станахте контра-тенор?
- В последната година на учението си се определих. За мен бе голяма изненада, когато разбрах, че имам два гласа. Преподавателката ми заяви категорично, че трябва да избера едната посока, че не мога да развивам едновременно и двата си гласа. По това време любимият ми тенор бе Фриц Вундерлих - слушах го, слушах и други големи тенори и сравнявах своя с техните гласове - правех си работни записи, които много внимателно прослушвах. Разликата бе от небето до земята! Но исках да открия какво имам и главното - какво нямам. Също - какво трябва да развивам. Вече осъзнавах, че нямам изключителен глас. И реших да изоставя тенора, за да развия контра-тенора. Това се случи преди 20 години. И още нещо спечелих от този избор - в онези години, в страна като ГДР, когато убедиш, че си нещо специално като артист, творец, правителството ти обръща внимание, помага на кариерата ти.
- Как започна кариерата Ви?
- Дебютирах в ролята на Феодор от "Борис Годунов" на Мусоргски през 1983 година в Комише Опер - Берлин, постановка на Хари Купфер, след което ме назначиха и досега съм в този театър. Това е единствената роля от руска опера, която съм пял и играл на сцена. Обичам да се чувствам у дома си, като вляза в един театър, затова не съм и помислял да го напусна. Вече толкова години на Комише Опер е моят ансамбъл, моят дом. През 1985 вече пеех и в Берлинската Щатсопера, също в Хамбургската опера. И се заредиха: 1986 - Фолксопер - Виена, 1988 - Пале Гарние в Париж, 1990 - Щатсопер - Виена, 1991 - Ковънт Гардън - Лондон, 1994 - Метрополитен опера - Ню Йорк, а от 1993 всяка година съм в Япония, където, колкото и да е нескромно да го кажа, съм звезда.
- И не е ли все пак твърде ограничен репертоарът на контра-тенора?
- Не мисля. Пял съм от Хендел, Глук и Моцарт до Бритън (Оберон от "Сън в лятна нощ") и Шостакович. Правил съм с Арнонкур ораториите "Самсон", "Теодора" и "Месия" от Хендел, също и кантати от различни барокови творци. А в Метрополитен опера, Щатсопер - Виена, Ковънт Гардън и в Япония пях и пея граф Орловски от "Прилепът" на Йохан Щраус. Това е любимата ми партия; носи ми успех навсякъде, където я изпълнявам. Видният немски композитор Зигфрид Матус написа за мен песни, които изпълнявам с удоволствие. И други, много известни, композитори ми посветиха свои творби. Сега се създава - специално за мен, роля в музикално-сценична творба, чието либрето е върху сюжет на Достоевски. Още е рано да обявя името на композитора.
- Споменавате оратории - за концертно изпълнение ли става дума или за постановки, което вече се практикува, и то с успех на редица световни сцени?
- Например "Саул" на Хендел беше направена като чудесен спектакъл. Публиката много го хареса. Ораториите според мен са много по-драматични и по-човечни от една опера-сериа, където се редуват речитатив-ария, речитатив-ария... В ораторията има много хорове, които внасят не само разнообразие, но и напрежение. Затова сценичната им реализация може да бъде по-силна и внушителна, и грандиозна. Това особено се отнася до Хендел.
- Кои музиканти са важни за формирането Ви ?
- Маестро Арнонкур и Зубин Мета - това са най-важните за мен, за моето художествено формиране, диригенти. Има и още някои немски диригенти. Много хубаво работим с Юровски, толкова неща научих от него! Въпрос на късмет е както да попаднеш на добър преподавател, така и после - на диригент.
- Подкрепя ли Ви критиката?
- Критиците често се държат и пишат така, като че ли си разговарят по телефона с Моцарт или който и да е друг композитор и като че ли точно са осведомени, знаят той какво е търсил и какво изисква.. Ето, сега си говорихме за славянските гласове, които много обичам, и сама споменахте, че нерядко западните оперни критици често им намират дефекти в звучността. Като например: сопраните имали остри, режещи височини, понякога дори ги определят като кресливи. Знаете ли, мисля, че всъщност западните критици са многознайковци, които подхождат винаги откъм умозрителната страна, често пренебрегвайки емоционалния аспект на интерпретацията. Понякога наистина са ужасни! Не винаги и не всички, естествено!
- Не стана дума за италианската опера.
- Не проявявам интерес към нея. Пял съм само в "Танкреди" на Росини в Берлинската опера, една великолепна постановка, но пък съм записвал за "Филипс" много произведения на Вивалди, както и Стабат Матер на Перголези.
- Сега записахте някои арии от руски опери за компактдиск. Този избор наложен ли Ви е от издателите, или е израз на специално отношение към руската музика?
- Определям себе си като славянски романтик, макар че обичам много и Шуман, и Шуберт. Пея песните им с удоволствие. Програмата на диска направихме заедно с Михаил Юровски - истинска "русская душа"!. И възнамеряваме да запишем още руска музика. Нося славянското в себе си, обичам славянския звук.
- Наистина критикуват често славянските певци и хорове заради специфичната острота във високите тонове. Но се възхищават от плътността и тембристостта на ниските регистри. Очевидно е въпрос и на вкус, и на ухо. Ето и Вие, който би трябвало да пеете най-типичния западноевропейски репертоар, сте се насочил към руската класика.
- Да. Предпочитам славянските певци и опери - те имат специално звучене. Вярно, че някои хора не харесват този звук. Но какво от това? Всъщност, докато повечето от колегите ми пеят изключително барокова музика, аз отворих широко вратите за нов репертоар на контра-тенорите. Именно тази нова насоченост е свързана с компактдиска, който записахме, тъй като в него пея арии от Глинка, Мусоргски, Чайковски. Тези автори ми импонират емоционално!
- Какво е отношението към Вашия вид глас?
- Смятам, че пеенето и специалните гласове преживяват ренесанс. Отношението? - Не е лесно за мъжете, чийто глас звучи като на жена. Понякога това предизвиква подигравки, някои го смятат за болестно състояние. Така че не е лесно да пробиеш и се утвърдиш като контра-тенор.
- Какво харесвате и какво отричате на днешния оперен театър?
- Днес се обичат големите светски събития - премиери, гала-спектакли, юбилеи и пр. А в операта цените на билетите са много високи и достъпни за богатата публика. Следователно операта се превръща в изкуство за богатите, за елита, а не за обикновения любител. Правителствата се интересуват от всичко друго освен от културата. И в Германия - една много богата страна - срамно е, че няма пари за култура. При нас имаше проблем в музикалните театри, произлизащ от режисьорите. Съвсем полудяха! Има много режисьори в оперните театри, които напълно забравят правилата на оперното изкуство, игнорират и автор, и либретист, и традиции. Затова не ми е интерсно да правя Моцарт или изобщо оперни шедьоври по лудия начин, по който се режисира... За пример ще дам "Прилепът" в Залцбург от епохата на Жерар Мортие. Слава Богу, сега фестивалът си има ново ръководство. Ще видим какво ще е. Аз лично обичам хубави декори и костюми. Може би съм твърде консервативен. Нещата много са се променили и операта, която е била много значима, но вече е слязла надолу по отношение на обществения интерес. Вкусовете са други. Днес повечето хора предпочитат попмузиката. Други пък искат класически оперни певци да пеят популярни канцонети, както правят тримата тенори - Доминго, Павароти, Карерас. Това е ефектно, носи пари, но...
- И все пак - в Берлин имате три големи оперни театъра.
- Конкуренцията между тях е огромна. Нас, в Комише Опер, ни спасява това, че пеем на немски - традиция завещана ни още от великия Фелзенщайн. И това е шансът ни да преживеем! Борим се. И аз се боря. Ако си контра-тенор, трябва да си борец! Животът понякога става много тежък и човек трябва много да работи и да се поддържа.
- Имате ли свои ученици?
- Нямам време да обучавам певци. Още много активно пея и постоянно пътувам. Но ще спомена няколко имена на млади контра-тенори. В Германия - Йорг Вашински, Андреа Шол, в САЩ - Дейвид Дениълс, има и други.
- В какво вярвате ?
- В музиката, която може да прави хората щастливи. И в Бог. Често пея в църкви - не за пари, а така, за душата. Това е пътят към доброто. Впечатлен съм от вашата православна музика - слушах в "Александър Невски" служба. Обожавам православните църкви. Купих си плочи, дискове. Преди 20 години бях за пръв път в България, във Варна. Сега се чувствам щастлив тук, в София. Изненадан съм от този хубав град. Знаете ли, че можах да си купя една стара плоча на моя любим певец Аспарух Лешников - Ари, както са му казвали. Невероятно лек, красив и висок глас, който звучи великолепно в "Танго", "Фокстрот". Плочата е уникална, издадена от "Орфео". Тук зная и къде (ъгъла на "6-ти септември" и "Аксаков") мога да намеря такива стари плочи, записи, колкото и да е чудно. Колекционирам стари плочи. Имам и плочите на Борис Христов, обичам да слушам как пее църковна музика. И не само. Възхищавам се от него! Българските гласове са така красиви! Винаги съм се интересувал от вашите певци. Приятели сме и с Анна Томова-Синтова, която направи кариерата си в Германия..
- А след България - накъде?
- Рецитали в Испания и в Москва през късната есен. Всяка година съм в Япония - там много обичат контра-тенорите. Споменах Ви, че съм особено поласкан от вниманието на японската публика. Аз също намирам, че японците са много любезни и приятни хора, както и българите. Често съм канен и в Америка. Правя много записи. Имам ТV филми, имам лазерен диск DVD. Не се оплаквам, но много се трудя. И това ми дарява удовлетворение и радост в живота. Мисля, че пак ще дойда в София.
- Бихте ли направил един концерт в Софийската опера например?
- Разбира се.

Разговора води Боянка Арнаудова


Боянка Арнаудова е доцент, преподавател по оперна драматургия в Музикалната академия "Панчо Владигеров". Член е на Международния съвет за танц при ЮНЕСКО. Автор е на статии, рецензии, студии и книги в областта на българската музика и музикално-сценичните жанрове.
Разговор с
Йохен Ковалски