Честито!

Ветеранът киножурналист
Чавдар Гешев принадлежи на породата труженици на перото, които избраха за свое поприще седмото изкуство с любовта и уважението, което то заслужава. Нещо повече - негов колега го нарежда между неколцината "кинозаври", отличаващи се с фанатична преданост към киното, на което той служи половин век и му посвети над хиляда публикации в периодичния печат. Повече от две десетилетия от кариерата му премина в "Народна култура", на чиито страници се изявяваха всички български кинокритици без изключение. Но не само те, а и най-личните представители на другите кинопрофесии. Благодарение на настойчивостта и толерантността на завеждащия киноотдела редактор, творците и техните съдници и популяризатори ни разкриваха тайните на своето майсторство, споделяха съкровени мисли и намерения, защитаваха творческото си верую. Само по статиите, рецензиите, интервютата, репортажите - лично на Чавдар и на неговите сполучливо подбрани сътрудници - днес може да се напишат история и енциклопедия на българското кино.
Нашият общ приятел, сега достолепен 75-годишен юбиляр, владееше отлично похватите на добрия журналист и редактор. Най-драгоценният между тях беше пълното му доверие в сътрудника и събеседника. Той му предоставяше възможността за искреност, без която изкуството не е изкуство. Не си позволяваше да му внушава свои възгледи и мнения, не го поправяше и не го съкращаваше, а само го осведомяваше предварително за целта на публикацията, която искаше от него, и след това се задоволяваше с чисто техническите, фактологически и стилови корекции, ако такива се налагаха. Самият Чавдар, позволете да го наричам с малкото му име заради дългогодишното ни приятелство, като автор е известен с безпределната си любознателност. Професионалното му журналистическо образование и призвание го насочваше към всички събития във филмовия ни живот:
пресконференции, премиери, фестивали, дискусии. Въпреки тежките семейни драми и разклатеното му здраве, той намираше сили да бъде навсякъде, да отразява всичко достойно за вниманието на кинолюбителите. Неговите репортажи често пъти бяха най-подробните и най-достоверните. Интервютата му с наши и чужди кинодейци съдържат безценни откровения. Неизменно доброжелателните му рецензии сочат всичко положително, което може да се каже за дадената филмова творба. Очерците му за творците на родното ни кино създават впечатление за живи портрети. Във всичките му публикации личи вярност към завета на великия Станиславски да обичаме изкуството в себе си, а не себе си в изкуството.
Да пожелаем на Чавдар скорошно излизане от принудителната изолация и още по-плодотворно включване в съвременната ни сложна и противоречива кинематографска действителност.

Александър Александров