8 март - мъжете отвръщат на удара!
Признавам си, че желанието да провокирам ме накара да извадя от редакторското чекмедже текста от списание "Шпигел". Той лежи там отдавна, преведен е преди година и половина от френското "Курие ентернасионал", броят от което пък се загуби, при загубен оригинал дори не е възможно да си провериш - редакторски - превода, а и авторът остана ненанесен...
Текстът не "блести" особено, на пръв поглед говори за познати неща (заблуди?); интересното в него е информацията, че в началото на XXI век, в сърцето на западната цивилизация отново се заговаря за тези познати неща (заблуди), както и това, че се споменават психолозите еволюционисти и генетиците на поведението, с чиято дейност българският читател едва ли е добре запознат.
Какво исках да провокирам? Най-общо - някакви нови, в смисъл на по-различни, размишления (може би дори дебат?) за мястото на мъжа и жената (pardon, на жената и мъжа) в съвременния свят. Струваше ми се, че има смисъл да бъде погледнато отново, "обгледано" цялото съвременно цивилизационно умопострояване на отношенията между тях (мачизъм, слабост на мъжкото, феминизъм, gender-наука, права за единия, че за другия пол...). Струваше ми се, че има смисъл да бъде видяно отношението между жената и мъжа и от гледната точка на изначалното разпределение на ролите в системата, наречена Човешки род. Всъщност в тази система мъжът и жената, мъжкото и женското не играят роли, а изпълняват възложени им (от Бога, Природата и т.н.) различни, взаимодопълващи се функции. Като например функцията "развитие" и функцията "запазване" на системата.
И ако можеше (търсеното) колективно размишление да стигне до съгласие по казаното дотук, оставаше - мислех си - по-простото: да видим как функционира тази система на отношения в днешния свят. И тук да се развихри мисленето...
Например да се пита (защо не?) за влиянието на охолството и продължителния мир върху мъжкото, мъжествеността, мъжете. Или върху женското. Или върху цялото, т.е. върху възпроизводството.
Например да се пита за мястото на тази система на отношения в различните цивилизации днес - заплашено ли е равновесието й в някоя от тях. И ако е заплашено, какво произтича от това (най-"далечният" въпрос: как това влияе на световната политика)?
И въпреки че имам известни възражения към залитането в genderцентризъм (това сигурно ми личи и на стилистично ниво), помолих Вержи (Захариева) да вземе отношение към текста. При внимателно четене, с това, което тя написа, може да се каже, че дискусията започна.
Непочтено е да проявявам отношение към текста й. Ще цитирам само изречението: "Защото под прикритието на научността подобни четива способстват за утвърждаване на лъжи, които обслужват втвърдяването на цивилизацията." Според мен това е "хващане на бика за рогата" - всъщност цивилизацията трябва да се променя, казва Вержи. И понеже говорим за системата на човешкия род - трябва да се променя системата. Може би е права - Митеран казваше, че свободата не е естествено състояние, за нея се воюва [срещу природата, срещу ентропията]...
Добре.
Оставам с надеждата, че ще се обадят и други - подкрепящи или отричащи - гласове. Затова е и това провокативно заглавие.

Христо Буцев