Селекция чрез секса
В Германия тихо върлува една епидемия: всяка седма жена е била изнасилена или е била жертва на сексуален тормоз. От време на време Кристин Бергман, министър на семейството, се опитва да извади общественото мнение от летаргията му. Защото за всяка жертва има виновник. Като се има предвид огромния им брой обаче, ясно е, че всички виновници не може да са психопати. Какво превръща в изнасилвачи тези добри буржоа и бащи на семейство?
Министърът има отговор: "Насилието върху жените идва от патриархалната структурата на нашето общество". Тя на свой ред подема онова, което мисли голямата част от изследователите: че изнасилването е продукт на едно общество, в което доминират мъжете. Обаче двама американски учени твърдят днес, че този начин на мислене е най-голямата мистификация на сексологията. За Ранди Торнхил и Крег Палмър агресорите не са движени от поведения на доминиране, определени от културата, а от бездушните сили на еволюцията. Според тях изнасилвачите се подчиняват на "естествена" биологична програма, обща за всички мъже от този свят: властната необходимост да предадат своите гени на следващото поколение, ако трябва и чрез насилие.
В книга, озаглавена "Естествена история на изнасилването"1, двамата изследователи съвсем спокойно твърдят, че стратегията на насилствените сексуални отношения е била избрана от еволюцията. Тя давала на отхвърлените от жените мъже възможност да "влеят спермата си във възпроизводителните женски органи" - и така да достигнат целта на съществуването, заложена във всички същества: да родят деца. Авторите съпровождат тезата си с подробности, които не могат да не развихрят буря от възмущения. Те започват с разказа за изнасилването в животинското царство: мухата скорпион (или panorpe), например, сломява съпротивата на женската с щипците си. После стигат до човека и обясняват, че по време на война, когато опасността от наказание намалява, сексуално агресивните мъжки нагони излизат на повърхността. Копулацията на насекомите има ли нещо общо с престъпленията на развихрилите се войници? Тези поведения не произлизат ли от силата на същата еволюция? Всеки път, когато ентомологът Ранди Торхил го загатва, върху него се изсипват гръмотевиците на противниците. Веднъж една жена му се изплюла в лицето след конференция. Оттогава той анулирал всичките си публични изяви.
"Това е ужасна книга", отсъжда Джери Коин, биолог в университета в Чикаго. Той счита, че цялото начинание е тенденциозен опит за "осмиване на социологията". Изработените от социолозите и биолозите-еволюционисти модели наистина не могат да са по-раздалечени. Докато преди сто години Емил Дюркейм, бащата на модерната социология, описваше човешката природа като първична материя, образувана и трансформирана от социалния фактор, някои биолози като Торнхил и Палмър твърдят днес, че човекът е роб на биологията си. Тези двама провокатори не отричат, че възнамеряват да се противопоставят на социалните науки, чиито конструкции според тях почиват върху "емпирично погрешни, дори измислени идеи". От редиците на социолозите и психолозите-традиционалисти им отвръщат, че лепят шаблони върху сложни човешки поведения. "Тези автори развиват теория, без да я подкрепят с факти", смята Херта Рихтер-Апелт, сексолог в Хамбург. Волкмар Сигуш, сексолог във Франкфурт, е "онемял". Той не може да приеме, че изнасилването може да бъде естествена стратегия за размножаване. "Тази логика е скандална. С нея може да се оправдае всичко, каквото и да е то."
Именно такъв вид реакции Карл Грамер, етолог в университета във Виена, счита за най-вредни: "Ако едно нещо може да бъде обяснено с еволюцията, не е задължително то да е добро." Торнхил и Палмър подемат този аргумент: "биологията води до разбиране на човешкото поведение, не до оправдаването му."
След като разберем дадена ситуация, можем да си правим изводи. Двамата изследователи искат да се организират семинари, които да разгледат явлението "изнасилване" според доктрината на Дарвин. На тях младите жени могат да "научат цената, която съпътства тяхната физическа привлекателност".
С тези си аргументи Торнхил и Палмър хвърлят традиционната наука в люти спорове, които вероятно тепърва ще се разпространяват. Тези двама "биофилософи" са само авангардът на онова, което се нарича еволюционна психология, много на мода днес в САЩ и Обединеното Кралство, където изследователи от всички тенденции се покръстват в тази нова доктрина като в религия. "Виждаме да се появява бавно, но ясно нов мироглед за света" - така Робърт Райт, американски есеист, описва тази фундаментална промяна. Според него новата дисциплина, която се утвърждава като научна, осветлява постепенно до каква степен императивът за размножаването е формирал човешкото същество. Теорията на еволюцията нахлува в социалните науки като "вирус, станал изведнъж много заразен", коментира Джон Хорган, журналист от "Scientific American". Мисленето и поведението на днешния Homo sapiens били наситени с размножителния бяс на неговия рошав предшественик. Сексуалните желания, които кипят в мозъка му, били само несъзнателни стратегии за размножаване, появили се в каменната ера.
Човекът е живял през 90% от историята си като ловец-събирач. Яките човекоподобни са преминавали някога африканската савана на орди от по 50 до 100 индивида. По онова време се е появила способността им да мислят. Поколение след поколение през 4,5 милиона години "естествената селекция постепенно е моделирала човешкия мозък", обяснява Леда Космидес, изследователка в университета в Санта Барбара, една от основателките на еволюционната психология. "Тя е съхранила подходящите връзки за решаването на ежедневните проблеми на нашите прадеди ловци-събирачи: намиране на партньор, ловуване, бране на растения, спазаряване между приятели, ответ на враждебността, възпитаване на децата и намиране на приятно жилище." Биофилософите смятат, че виждат останки от каменната ера в много сегашни емоции. Паяците например са били за ловците ежедневна заплаха, която са се научили инстинктивно да избягват. Днешният проспериращ европеец среща само безвредни видове от тях, но отвращението все пак му забранява да пипне някой - това чувство, според новата доктрина, е останало отпечатано в мозъка още от зората на времето. По същия начин световъртежът е пречил на прадедите ни да се приближат прекалено много до ръба на пропаст. И ако някои днес се тъпчат със захар, то е, защото на техните деди е липсвала глюкоза.
Но именно сексът повече от всяка друга област бил управляван от опита на нашите далечни прадеди. Защото, за да не стигне еволюцията до задънена улица, човекът от ордата искал преди всичко сексуални отношения. Застъпниците на еволюционната психология обясняват всички емоции, управляващи човешкото същество, с тази единствена цел. За тях не само изнасилването е наследство от каменната ера. Практически всичко преминава през нея:
- ревността служела (несъзнателно) за развиване на собствените гени. Този, който е недоверчив към партньора си, го следи, тероризира го, бие го в изблик на страстен бяс и така си създава преимущество в еволюцията, защото не позволява на партньора да погледне другаде.
- изневярата, на която се отдават съзнателно модерните хора, била също спомен от каменната ера. Въпреки всички модерни контрацептивни средства, смята се, че едно от десет деца не е от този, който е считан за негов баща. Дали жените се оставят да бъдат оплодени от таен любовник, надарен с добър генен материал; дали мъжете, без да знаят, пробутват дете на противника си - това е ефикасен начин за предаване на техните гени на следващото поколение.
- изследователите дори смятат, че са решили голямата тайна на науката: произхода на разума. Любовното съперничество, на което се отдавали мъжките индивиди, за да получат благосклонността на женските, било въвело в течение на еволюцията съзнание и разум в мозъците. "Преобладаващите аспекти на нашия разум идват, в по-голямата си част, от необходимостта да се привличат жените", пише 34-годишният психолог Джефри Милър в книгата си "Копулиране чрез ума: как изборът на сексуален партньор е оформил еволюцията на човешката природа"2.
Опитвайки се да обяснят човешкото същество като продукт на сексуална селекция, новите последователи на Дарвин нагазват в опасен терен. Защото дарвинизмът винаги е бил, повече от всяка друга логическа конструкция, експлоатиран от всякакъв род идеологии. Още приживе на Дарвин английският философ Хърбърт Спенсър (1820-1903) създава израза "оцеляване на по-годния" (survival of the fittest) и така оправдава правото на по-силния. В името на Дарвиновата теория той осъжда социалните програми: "Да помогнем на по-слабия да се възпроизведе на практика е равносилно на това, да създадем врагове на нашите потомци", гърми той през 1872 в книгата си "Study of Sociologie". Злоупотребата с дарвинизма достигна върховете си в националсоциализма, когато теорията за селекцията услужливо оправдава "расовата чистота" и "евтаназията" (физическото изтребване на душевно болните, според езика на нацизма).
Конрад Лоренц, млад австрийски лекар-етолог, участва активно в расовата лудост. Съвсем в смисъла на нацистката идеология той изисквал "още по-радикалното изтребване на по-низшите". Въпреки тези твърдения Лоренц позна славата като съ-създател на етологията (учение за поведението, зоопсихология) и увенча кариерата си през 1973 г. с Нобелова награда за медицина. Изучавайки (след Втората световна война) птиците, Лоренц откри много скоро това, което психолозите еволюционисти твърдят за човека днес: всеки вид притежава вродени типове поведения, като например агресията. В същото време, дефинирайки човека като агресор по рождение, ние легитимираме войната. Едуард О. Уилсън, известен ентомолог от Харвардския университет, разшири логиката на Лоренц - и така провокира друг скандал. През 1975 той публикува "Социобиология: новият синтез" (Sociobiologie: The New Synthesis). В тази книга, станала класика, той анализира поведението на мравките, лъвовете, антилопите и африканската маймуна. Никой не би се противопоставил на тезата му, ако не бе написал двайсет и седмата глава. Действително, Уилсън излага там следните мисли: това, което е вярно за всички животни, би трябвало да е вярно и за хората; социалното поведение - независимо дали се отнася за грижата към болните или страха от чужденци - е генетично програмирано. Дори религиозните обичаи или етическите предписания са може би управлявани от гените. Към Уилсън бяха отправени убийствени критики - че насочва социобиологията, която той бе направил известна, в посоката на расистски и сексистки твърдения.
Психолозите еволюционисти предпочетоха да се отрекат от духовния си баща Конрад Лоренц, когото избягват да цитират заради съмнителната му роля по време на нацизма - но все пак те биха желали да подкрепят своите теории с идеите му. По същия начин те се стремят да се разграничат от генетиците на поведението. Двете дисциплини наистина се занимават с начина, по който гените определят човешките способности, но те се интересуват от различни феномени. Генетиците на поведението търсят наследствените характеристики, които разграничават индивидите едни от други. Така някои гени допринасят за предразположение към алкохолизъм, хомосексуалност, меланхолия, храброст или изострено любопитство. Индивидът при тях се явява като кукла, манипулирана от гените си.
Психолозите еволюционисти стоят настрана от тези детерминистични тези. Те пренебрегват разликите между хората и настояват върху това, което ги обединява като членове на един и същи вид. Във всички етноси, според тяхното кредо, хората мислят по един и същи начин: с мозъци от каменната ера. Още Дарвин е забелязал, че хора, произлезли от различни култури, действат по странно сходен начин. Срещайки местните жители на Огнена земя, той е дълбоко изненадан до каква степен "умът им е подобен на нашия" и после: "Същото ми се случи с един негър, когото някога посещавах често".
Психолозите еволюционисти на драго сърце се опират на този род политически коректни позиции. Но все пак те разделят човечеството на две групи: според пола. Според тях еволюцията е дарила с различни поведения мъжете и жените, поведения, дълбоко вкоренени в тяхната психика.
Тази нова клика изследователи обяснява по този начин не само сексуалните стратегии - мъжки и женски. Те намират и еволюционни причини за предполагаемите разлики, съществуващи между двата пола, засягащи артистичния вкус, способностите за емпатия, хумор и памет. Много опити действително показаха, че мъжете разсъждават понякога различно от жените. За да намерят пътя си във виртуален лабиринт, например, те задействат различни зони от мозъка си.
Психолозите еволюционисти съвсем не са учудени. Това, което най-модерната техника разкрива, според тях е спомен от каменната ера: някога, докато мъжете ловували, жените берели корени и плодове. Това разделение на труда е създало различни видове памет. Жените се ориентират, като взимат за опорни точки части от пейзажа, за да могат бързо да намерят пак подходящите места за събиране на храна. За мъжа на лов, напротив, е по-добре да има в съзнанието си карта, за да може да пресече пътя на жертвата си, например. Точно това потвърждават опитите: жените си спомнят много по-добре от мъжете за предмети, които са видели в стая. Но когато трябва да се разчете карта, те се справят по-зле.
Но тези аспекти са нищо в сравнение със загадката, която буди големия интерес на новите биофилософи. Техните разсъждения се въртят винаги около един и същи въпрос: как, кога и защо жената и мъжът се намират един - друг? Едно от главните им открития се резюмира в един анекдот за Келвин Кулидж, трийсетия президент на САЩ, и те го разказват с удоволствие. Мълчаливият президент и съпругата му посетили един след друг образцова ферма. Виждайки петела, който френетично се сношавал с кокошка, госпожа Кулидж попитала колко пъти дневно петелът изпълнява своите задължения. "Дванайсетина пъти дневно", отговорил служителят. Първата дама замълчала за миг и изтърсила: "Кажете, моля ви, това на президента." Малко след това президентът бил заведен в ограждението и, откривайки изключителните успехи на петела, той попитал: "Винаги с една и съща кокошка ли? - "Не, не. Всеки път с различна", отговорил служителят. Очите на президента заискрили: "Моля ви, кажете това на жена ми."
Ако се вярва на психолозите-еволюционисти, фантазмите, които пилетата събудили в двойката Кулидж, отразяват много древни сексуални стратегии: мъжът търси количеството, жената - качеството. Дейвид Бъс, психолог в тексаския университет Остин, пожелал да провери това клише. Той разпитал (в края на 80-те) хора от цял свят относно сексуалните им предпочитания - общо 10 041 интервюирани, покриващи 37 култури от всички континенти и от пет острова. Отговорите били учудващо сходни: мъжете мечтаят да имат повече партньорки; те не са много взискателни към приключенията без бъдеще. Жените, напротив, отдават голямо значение на човека, с когото го правят, но нито една - на броя на партньорите. "Навсякъде смятат, че сексът е нещо, което жените имат и което мъжете искат да притежават", коментира един изследовател.
Ерудитите обясняват тези разлики между жените и мъжете с лесно разбираем биологичен факт: на една жена са необходими много усилия, за да има малко деца, но един мъж може да има много деца с малко усилия. Един мъж произвежда 4 милиона сперматозоиди на час - той може да прахоса няколко от тях. Иначе, питат Торнхил и Палмър, защо мъжете ще се сношават с "надуваеми кукли, телици и кози?" (И действително, 20% от питаните анонимно млади момчета от американски ферми са признали, че поне веднъж са прониквали в женско животно.) Също така е трудно да се обясни по друг начин фактът, че полигамията е често срещано явление в много цивилизации, а полиандрията е, напротив, извънредно рядка. Кралят на Свазиленд, Собхуза II, станал така шампион по бащинство: този държавен глава, починал през 1982, направил 600 деца.
Не само броят, но и изборът на партньор, според изследователите, се ръководи от наследството от каменната ера. Девендра Синг от тексаския университет в Остин е изследвал вкуса на мъжете в различни общества. Всички предпочитат жени със съотношение 0,7 между талията и ханша. За изследователите това е белег, че еволюцията е обострила зрението им. Защото желаната форма (обиколка на ханша приблизително с една трета по-голяма от тази на талията) сочи висока "размножителна способност". Сочните устни и фина брадичка (които освен това се считат за елементи на женската красота) говорят за високо равнище на естрогена, следователно за плодовитост. Жените също обръщат внимание на чертите, обещаващи добър генетичен материал: например симетрично лице и здрава кожа. Тъй като притежават, обратно на мъжете, само ограничен брой гамети - около 400 яйцеклетки само - те издирват много старателно онези, които биха могли да ги заплодят.
Но богатството и авторитета на партньора им са по-важни за тях от външния вид. Защото богатството на бащата гарантира, че за децата му ще се полагат грижи и те ще растат в защитена среда. С две думи, мъжете избират с очите си, а жените с главите си. След като са родили в болка, жените трябва да откърмят децата си и да ги гледат много години. Те имат следователно основателни причини да са взискателни и да предпочитат мъже, на които могат да разчитат. За това всъщност жените са тези, които избират сред човешкия род, твърди психологът Джефри Милър. Не е било по-различно около лагерните огньове в каменната ера: мъжките човекоподобни се навъртали около женските - ту груби, ту прелъстяващи - за да осъществят сексуална връзка. Но в онази епоха вероятно е станала и една промяна, предопределила по-нататъшното развитие на вида: жената е включила хумора и творчеството в критериите си за избор.
Един хубав ден, поне така си представя сцената Милър, някакъв немирник, нашарен с бои, затанцувал около огъня, гримасничейки весело. Повечето от жените били раздразнени, но една от тях позволила да бъде съблазнена. Двойката вероятно била плодовита, според Милър, и народила много малки немирници, които като майка си били будни, били отворени. С творчески настроените синове се случило същото като с баща им: селячките не им обърнали внимание, но пък имали успех сред изтънчените дами. След няколко поколения било родено племе, което доста превъзхождало останалите примати по отношение на интелигентността: дедите на Homo sapiens.
Ето как се е родил човешкият психеум. Духовитостта, разумът и съзнанието вероятно са били фаворизирани съвсем случайно по време на еволюцията като "средство за привличане на жените". В определен момент последните си падали повече по творчеството, отколкото по чистия успех или грубата сила. Тези нови вкусове вероятно са предизвикали изключителния растеж на човешкия мозък, започнал преди 2,5 милиона години. Ако се проследи логиката на Милър, разумът е за човека това, което е за пауна опашката. С разкошния си цветен шлейф последният известява, че е в добро здраве и че разполага с добър генетичен материал. За психолога "органът" "човешка мисъл" също играе ролята на показател за добро здраве. Този, който проявява чувство за хумор и разум в присъствието на жени, показва доброто функциониране на гените си. И наистина, практически всеки втори ген работи и за мозъка. Милър строи смелата си теза между другото върху факта, че мъжете са осъществили 90% от всички произведения на изкуството и литературата.

Der Spiegel

Естествената биологична програма на изнасилвачите

























1. A Natural history of Rape, MIT Press, Cambridge








































































































































































2. The Mating Mind: How Sexual Choice Shaped the Evolution of Human Nature, Doubleday, New York