Уводна статия
Новият генерален директор на БНТ се казва Кирил Гоцев. Можеше да се казва и Димитър Цонев, но това едва ли променя особено нещата...
Признавам, че сядам пред този текст с огромно отегчение. Като пред уводна статия от доброто старо време, когато всяко събитие с обществено-политическо значение трябваше да се отрази на първа страница. За предпочитане - дитирамбически. Днес ни е спестена нуждата от дитирамба, но от отношение към случката - за съжаление не. Защото обществото все още робува на навика да чуе от вестника (който и да е той) мнение по "животрептущите" проблеми. А че вестникът не ги счита за "животрептущи" - не е важно.
За мен обаче е важно, с риск да повторя вече казани неща, да обясня защо те не са "животрептущи" и по условие не могат да бъдат такива в сегашната ситуация.
Първо, 12-годишният ни преход на много неща не успя да ни научи, но ни научи на едно - да не чакаме нищо добро за телевизията от поредната победила политическа сила. И в сегашния случай всички лоши очаквания се сбъднаха. Новото мнозинство, преди още да си е научило имената, посегна към Закона за телевизия и радио. За да си направи "законно" нов регулаторен орган, да изхвърли "законно" старото ръководство на телевизията и да си избере нему удобно. Това беше първият знак, че рецидивът е налице.
Второ, новият закон, който новото мнозинство си направи, въведе дискриминационни ограничения. В него изрично е посочено, че директор на електронната медиа може да бъде лице с петгодишен трудов стаж на ръководна длъжност в съответната медиа. Това в голяма степен предреши състезанието. Имайки предвид монополното до скоро положение на националната телевизия, нямаше откъде другаде да се вземат кандидатите, освен от нейните коридори. Това логично доведе до онзи списък от имена, в който се бяха подредили отдавна изконсумирани, изхабени от преекспониране фигури. Които, освен своята публичност чрез телевизора, не съдържаха никакъв друг символически капитал. Просто лица от екрана. В краен случай - от висшата администрация на този екран.
Тук съм длъжна да отворя скоба - само по себе си телевизионното лице не е лошо нещо. В българския случай обаче е лошо, защото политическата класа през последните години, заради втренчването си в БНТ, успя да корумпира, разврати и в крайна сметка - да унищожи най-вече телевизионните хора. Трето, знаците, които парламентарното тяло на мнозинството излъчва, са всичко друго, само не четливи. Оттам се дочува единствено фонов шум и трополене на крака, които пренасят отнякъде до някъде писма. При очевадното отсъствие на членоразделно отношение към националните електронни медии, в тях неминуемо ще се намърдат (вече не са ли го направили?) и ще се сблъскат други, немедийни интереси; ще се разменят удари между вътрешнотелевизионните кланове; ще се реанимират "стари муцуни", които винаги са на разположение да произведат "нужната" телевизия. Всъщност, в края на миналата седмица видяхме мостри от тяхното бъдещо производство.
И четвърто, последно. БНТ вече не е монополист. Избор има и той видимо ще нараства.
---
По повод предстоящата конференция на СДС някаква активистка сподели, че който и да бъдещият му лидер, изборът все ще е правилен. Същото, но с обратен знак, важи днес за телевизията - както и да се казва директорът й, изборът все ще е неправилен.

Копринка Червенкова