Балкански сюжети
Кой? Кой с цялата си дипломатическа мощ преди десет години форсира в ЕС държавната независимост на Словения и Хърватия? Кой громеше в Брюксел изкуствената югославска федерация и превъзнасяше естественото право на национална държава? Кой превъзнасяше правото на национално самоопределение като повеля на демокрацията и на европейските ценности? Не зная, отдавна беше. Затова пък днес в достолепния германски всекидневник "Зюддойче Цайтунг" четем следното: "Експертите залагат на интеграцията на балканските държави в нещо като Европейски съюз на Балканите".
Балкански експерт номер едно, както знаем, в момента е новият шеф-координатор на Пакта за стабилност Ерхард Бусек. На конференция в Берлин миналата седмица, състояла се по инициатива на Дойче Банк и "Зюддойче Цайтунг", бившият австрийски вицепреканцлер запозна участниците със стратегията си за въпросното европейско пространство след успешната стратегия на някогашния германски външен министър Дитрих Геншер и австрийския му колега Алоис Мок по демонтажа на изкуствената югославска държавна формация. Интеграцията на държавите в това пространство по примера на държавите от Европейския съюз е единствено правилният път за балканските държави - постанови новият шеф-координатор по стабилизацията.
Колко милиарда излезе на западния Европейски съюз стратегията за дезинтеграцията на Югославия? Стотина милиарда ще се съберат, ако включим разноските по хуманитарната бомбардировка и оставим настрана текущите разноски за протекторатите. А сега - интеграцията. Във визията на Ерхард Бусек интеграцията на балканския Европейски съюз се очертава като финансово по-изгодната стратегия за западния Европейски съюз. С оглед на чуждестранните инвестиции в региона държавите на визирания съюз трябва да знаят, че потенциалните инвеститори отсега вече гледат на региона като на единно икономическо пространство, без да придават особено значение на свещените междудържавни граници. Ето защо гръмне ли се на едно място, последиците ще са за всички - предупреди шеф-координаторът на новата стратегия.
---
Няма приятелство в политиката, няма признателност, само интереси. Тази горчива истина вероятно помрачава в момента изтичащите дни на черногорския президент Мило Джуканович. Имаше едно време един президент на съюзната югославска република Черна Гора с дежурните квалификации "прагматичен", "либерален" и "прозападен". Наричаха го и "демократичната алтернатива". И колкото повече Мило Джуканович форсираше черногорската държавна независимост от Белград, толкова по-убедителна и по-ухажвана алтернатива ставаша. Само през 2000 г. явлението "международна общност" смаза с 50 милиона долара черногорските операции за държавна независимост, без въобще да пита в чий джоб отидоха парите. Ту до лявото коляно на Бил Клинтън в Белия дом, ту в приемната на НАТО в Брюксел, Мило Джуканович си умираше от смях, когато за пореден път някой неаполски съдия го привикваше във връзка с цигарената контрабанда на местната Камора и на апулийската й посестрима "Санта Корона Уника". Същевременно в медиите и в издания с научна претенция зачестяваха публикациите за неповторимата черногорска национална идентичност, в древната столица започна ремонтът на европейските посолства от XIX век, а в лингвистичните среди все по-убедително си пробиваше път новият черногорски език, съвсем различен от сръбския, хърватския и босненския. На 4 ноември 1999 г. един холандски чартърен самолет докара в Дубровник 34,5 тона товар от банкноти и монети, предназначен за Подгорица, и на следната сутрин Черна Гора осъмна с официална валута дойче марка. Прощавай, Югославийо.
Уви. Изтъках си платното, ритнах си кросното. На визита в пост-милошевичева Югославия шеф-дипломатът на Европейския съюз Хавиер Солана доста недвусмислено извести на "Демократичната алтернатива", че държавният суверинитет на съюзната му република не е ни в интерес на Европа, нито дори в интерес на самите черногорци. Ето защо по волята на Европейския съюз заплануваният през април референдум за независимост на Черна Гора следва на първо време да бъде отложен с пет години, пък тогава ще видим. Като възнаграждение за очакваната от Джуканович политическа смелост по въпроса Солана щедро му обеща, че Белград ще се съгласи сърбин и черногорец да се редуват на поста дипломатически представител на Югославия в ООН.
Малката черногорска Либерална партия, на която Джуканович като коалиционен партньор дължи политическото си оцеляване, от своя страна пък обеща на президента, че погази ли обещанието си за референдум през април, ще напусне коалицията. И тогава - прощавай, президентство. А дали съдиите в Неапол ще се сетят за призовките си, останали до днес без отговор - това е съвсем друга тема.

Жерминал Чивиков