Исус Христос- Свръхзвезда
или световен рок-оперен хит на българска почва

След триумфа на "Йосиф" - първата творба на сър Андрю Лойд Уебър на сцената на родния ДМТ "Стефан Македонски", ръководството на единствения ни национален театър за популярни музикално-сценични жанрове се опитва да мултиплицира успеха. Изборът е очакван, банален и...похвален, разбира се! Редно беше 31 години след създаването на несравнимия и недостигнат хит на най-преуспелия автор от ХХ век в жанра на мюзикъла и родната публика да види сценичната реализация на прочутия "Jesus Christ Superstar". И ако някой се опита да подцени огромните усилия на целия екип, осъществил първата българска постановка, ще е достоен за порицание. Като отстраним чисто техническите, финансови и административни проблеми, свързани с тази реализация, помислете само - в "Оперетата" правят "Jesus"! Не крачка, а огромен скок напред в съзнанието на режисьори, диригенти, солисти, хор, балет и оркестър, свикнали с репертоар от Йохан Щраус до Имре Калман и от Фредерик Лоу до Джери Хърман.
Усилията на всеки участник в спектакъла са похвални и... доста видни на сцената. Но да не влизам в ролята на нюйоркски театрален критик, защото там измеренията са други. Искрени адмирации към екипа: режисьор проф. Светозар Донев, диригент - Игор Богданов, художник - Евгения Раева, хореограф - Анна Донева, хормайстор - Людмил Горчев. Къде по-зле, къде по-добре, всеки от тях си е свършил работата в тази постановка. Не бих казала същото обаче за доста приблизителния български превод на текста на места без елементарен усет за прозодия, както и за ужасяващото озвучаване, граничещо с непрофесионализъм. Вероятно е трудно - в оркестровата яма рамо до рамо са оркестърът на ДМТ и рок-група - клавишни, китара, бас и ударни. За съжаление изпълнението на рок-групата е много по-добро от това на солистите, хора и оркестъра. Просто "Jesus" е рок-парче до мозъка на костите и истинските рокаджии са тези, които трябва да го правят. Сега се сещам за една изумителна постановка на същата творба, която гледах преди няколко месеца по руската НТВ - на театъра на Стас Намин. Гола сцена без декори, с пестеливо осветление и загатнати костюми, но какъв спектакъл! Пък и онези руснаци си бяха научили партиите на английски с великолепно произношение!
"Йосиф" на Уебър бе много по-лесен за нашите изпълнители. Човек остава с впечатлението, че доста статичното сценично решение в новата постановка е принудително - всички така са вперили очи в диригента и явно полагат огромни усилия да си изпеят нотите без грешка! Богомил Спиров, който в ролята на Йосиф беше симпатичен и вдъхваше доверие (както и пееше!), не го прави като Исус Христос. Най-неубедителен е в прочутата ария в Гетсиманската градина, където изпява всичко старателно сричка по сричка без опит за каквато и да е мисъл, освен единствената - как да вземе високия тон! В това време рок-групата отдолу полага всички усилия да "докара" звука до нещо, което познаваме от записа с Йън Гилън, но уви! Още по-неподходящ е изборът на Калина Ангелова за ролята на Мария-Магдалена. Изкуствено кършене на ръце и пеене, напомнящо най-много Кичка Бодурова, но в никакъв случай ангелския глас на Ивон Елиман, който познаваме от всички колекции с хитове на Уебър. От тримата главни герои в премиерния състав най-добър е Юда. Ивайло Гюров покрива партията си без усилия, звукоизвличането му е абсолютно подходящо за стила... Е - като актьор - нищо особено! Обаче на финала се обесва толкова истински, а после възкръсва в толкова прекрасен бял костюм и ефектен номер с балет, че в края на спектакъла вече се питаш - това всъщност "Исус Христос Суперзвезда" ли е или "Звездата Юда"? Великолепно е превъплъщението на Стоян Димитров в цар Ирод, но да не забравяме, че неговият номер е единственият "чисто бродуейски" в пиесата. Пародийният чарлстон не затруднява нито него, нито балета, а костюмите са страхотни. Отлично се справят и Николай Петров и Арон Аронов в ролите на еврейските първосвещеници Каяфа и Анас, докато Александър Мутафчийски е интересен Пилат, но в малко странно "гей-ориентирано" решение. Атрактивно попадение е номерът "Свръхзвезда" със солист Юда - Ивайло Гюров, в който участва Хорът на Софийските момчета на Адриана Благоева. За съжаление - само подходящ автоцитат на проф. Донев от "Йосиф". Любопитно е и решението малко момиченце в бяла рокличка да заведе Исус до кръста, но това пък твърде много прилича на ангелчето на Бойко Богданов от последната постановка на "Бохеми" в Софийската опера. Дванайсетте апостоли са най-несполучливата групичка. Не стига, че са облечени точно като братята на Йосиф, ами и се държат по същия начин, а докато пеят, нищо не им се разбира. Трябва да кажа, че това са впечатления само от премиерата. Не съм гледала втория състав - с Марчо Апостолов, Людмила Козарева и Марио Николов. И още нещо! Очаквам с нетърпение спектаклите през април, когато в ролите на Христос, Юда и Пилат ще гледаме Коцето-Калки, Звезди от "Ахат" (сега вече от "Аналгин") и Наско от "Б.Т.Р." Сигурна съм, че с тях спектакълът ще изглежда и звучи по съвсем различен начин. Дано само да им се падне по-добрата Мария-Магдалена!...

Цветана Тончева