Уникален знак - Уникално място в галерия Ирида
Галерия "Ирида" представи международен арт-проект, осъществен през 2000 г. в гр. Мостар, Босна и Херцеговина, в който са участвали 32-ма художници и писатели от 17 националности. Куратор е Макс Ауфишер - директор на центъра "Мрежа на културните градове" - Грац, Австрия. Какво стои зад определението "уникално място"? Мястото е Стари Мост - старинният мост на река Неретва, символ на града, който е бил разрушен по време на войната в Югославия. Навремето мостът е символизирал разбирателството, но по-късно той се превръща в символ на разделението между босненци и хървати.
Интересното в този проект е съвместната работа на художници и писатели. Текстовете, които са върху стените на галерията, засягат извечната метафора, каквато е мостът. Художниците са от Австрия, България, Босна и Херцеговина, Словения, Полша, Румъния, Унгария, Хърватия и Югославия.
Най-интригуващото е, че те осъществяват проектите си върху плаващи по реката платформи. Представители на новосъздадени държави правят опит да "рециклират" спомени за духовно единство между различни култури и религии.
Изложбата в галерия Ирида има вид на отлична документация, правена по повод на художествена акция. Документацията е във вид на множество голямоформатни фотографии. Те показват как са изглеждали плаващите платформи с произведенията. На един монитор е представен документален филм от организирания на място уъркшоп. Филмът заснема двете страни на случващото се - на първо място е работният процес на артистите. Заснето е обаче и отношението на хората, живеещи в града. Още по-показателно за документалния характер е, че в галерийното пространство са поставени умалени макети на плаващите платформи.
Тук виждаме и българското участие в лицето на Камен Стоянов. Той е заснел стъпалата на мъже и жени, живеещи от двете страни на разделителната линия, каквато се явява реката. Изображенията са неестествено уголемени и подредени като спирала върху платформата. Имената на хората са смесени и унифицирани. Идеята е, че нито толерантността и разбирателството, нито злобата и омразата имат конкретно лице, но са провокирани винаги от конкретни хора.
Снимките от днешния Мостар изглеждат на пръв поглед естетски и спокойни. На тях обаче е един град - в значителна степен опустошен и изоставен. Множество зловещи язви от бомбардировки по бетонните тела на сградите. Показани са и опитите за възстановяване на невъзстановимото. Спорно е кое в тази изложба е преобладаващото - художественият жест или чисто човешките параметри на страданието, разрухата и съзиданието. Очевидно участниците в проекта не хранят излишни илюзии, че биха могли да повлияят на някакви политически или социални процеси. Те обаче осъзнават, че истинската заслуга на артиста би могла да бъде уместното посочване дори на един-единствен "уникален знак". Само това понякога може да бъде достатъчно, за да насочи възприятията на зрителя в посока ориентирана към хуманизма и ценностите на едно плуралистично общество.

Борис Костадинов