Направени сме ний от медии...

Книгата на Орлин Спасов заслужава сериозно внимание по много причини, но аз бих посочила тук две от тях.
Първо, защото това е опит за цялостен анализ на процесите, развили се в полето на медиите в периода на Преход. Второ, защото този внимателен анализ е разположен в историко-теоретическа перспектива, която гарантира ефективността на критическия й дискурс върху академичния форум.
Кризата на репрезентацията в медиите, изведена като проблем от постмодернизма, е показана от автора чрез анализа на медийните дискурси по време на прехода, разглеждайки я в широкия контекст на дебата за репрезентацията в съвременна социална наука. Така, от една страна, е откроена спецификата на българския опит в сравнение с този на европейските демокрации и страните от бившия източен блок, а от друга, са изведени причините за тези особености в перспективата на историческия анализ, напреженията между традицията и опитите за противопоставяне. В историческа перспектива е положено реанимирането на възрожденския код в медиите - нищо не идва на празно място. Възрожденската революционна символика е лесно преводима, възрожденските реторически средства се използват масово през 90-те, "високото" място на Възраждането в българската история оценностява позитивно възраждането на възрожденската реторика, а вписаността на публицистиката в литературния канон "дарява" на пресата "литературност" и на журналиста - роля на писател.
Може би за пръв път се появява цялостен и така сериозен анализ на най-типичния феномен на Прехода - т.нар. от автора "хибридна преса", появила се като компромис между сериозното и популярното, с доминация на популярното.
Изобщо анализът на езиковите стратегии на промяна и медийната образност, от гледна точка на релацията дискурс - реалност, в напреженията между културния континуитет и неговите прекъсвания, е сред най-значимите постижения на книгата. Защото чрез него се представя не само логиката, спецификата и възможните последствия на множеството "очевидности" и "новости" в медийната среда на Прехода, но прави възможно тяхното мислене извън "ежедневната употреба", извън карусела на сензацията, на политическата конюнктура и отчитането на (д)ефектни дебати.
Ценно е открояването и обясняването на символния характер на постмодернизма на българския преход, лишен от икономическата подръжка, характерна за западните демокрации. Неговата ефективност в медиите е проследена в работата по деконструирането на символния свят на епохата на социализма, но също е проследено и превръщането на образите на реалността на прехода в "прозрачност без видимост", отваряйки остър дефицит на обективност и репрезентативност. В българската медийна среда постмодернизмът не само че - бидейки криза на репрезентациите - не е критика на идеологиите (Бодрийар), а тъкмо обратното - у нас медийната антирепрезентативност през 90-те е "директен израз на идеологическите визии за характера на действителността в прехода." Блокират се рационализациите и критическото отношение към реалността, от което особено се нуждае всяка ситуация на преход.
Анализът на медийните политики и практики от гледна точка на релацията дискурс - реалност (основна за проблемите на репрезентацията) формира по условие широката рамка на изследването: осмислянето на взаимозависимостите между процесите в медиите и спецификата на случващото се в полетата на политиката, икономиката, литературата, рекламата, културата изобщо. И доколкото медиите представят/съставят образа на Прехода, книгата, до голяма степен, е опит за цялостен анализ чрез този образ на неговата специфика. Макар не това да е доминантният анализ, той е не по-малко ценният. Може да се каже, че перспективите за критически рефлексии в тази посока, които книгата отваря, са нейно сериозно качество. Защото, след 12-годишен период на трансформациии, обществото ни все повече се нуждае от подобни критически анализи. Те създават територия за дискусии върху изминатия път от гледна точка най-вече на представата за бъдещето, което желае обществото и авторът обръща внимание върху кризата в тази представа, в отсъстващия ясен хоризонт, изрязван или изместван от медиите в "настояще без край". А без подобна перспектива самият преход се обезсмисля, превръща се в маршируване на място.
Прочутата фраза на Просперо от Шекспировата "Буря": "Направени сме ний от сънища и сън отвред обгръща тоз малък наш живот" може да се перефразира в "Направени сме ний от медии и медии отвред обхващат тоз малък наш живот." Книгата на Орлин Спасов, в крайна сметка, ни предлага сериозен прочит на "тоз малък наш живот" през последното десетилетие чрез медиите.

Виолета Дечева





Преходът и медиите. Политики на репрезентация (1989-2000),
Университетско издателство Св. Климент Охридски,
София, 2000