Хитър Петър в Операта
Новата постановка на "Хитър Петър" в Националната опера не е ре-пертоарна, а специална юбилейна продукция по повод 100-годишнината на Веселин Стоянов. Именно тази годишнина предопределя както избора на творбата и подхода към нейната реализация, така и отношението към крайния резултат - премиерният спектакъл, превърнат в национално честване с официозен характер. Във всеки случай усещането за приповдигната атмосфера и на сцената, и в зрителната зала, в значителна степен смекчава претенциите и ги насочва в посока на носталгичното преживяване на самия повод за появата на точно такова българско заглавие в съвременния ни оперен театър. А място за носталгия действително има - и не толкова за това, че от 1958 операта не е поставяна, а по-скоро заради възможността в началото на ХХI век да се преосмисли жанровата й и специфично-национална музикална образност в по-широк идеен и исторически контекст. Очевидно такива са амбициите и на младия диригент Григор Паликаров, и особено на режисьора Павел Герджиков, концептуално извели напред веселинстояновския симфонизъм и лириката в "Хитър Петър". Основанията за подобна трактовка фактически са заложени в самата партитура, в която преобладаващата и по-силна като музикално внушение част се оказват лиричните сцени, развиващи любовната интрига. Докато комедийните ситуации в действието колоритно допълват и доизясняват характерните типажи: Хитър Петър, жена му Кера и побратима Радой Разумни - съпоставени с Настрадин Ходжа и чорбаджи Игнат. Всъщност, без грубо да се намесват в либретния текст, диригентът и режисьорът по чисто музикален път успяват да изместят встрани острото социално и етническо противопоставяне и да акцентират върху типично оперния конфликт за чистата и непредубедена любов между младите. На лиричната любовна идилия, макар и с доза ирония към българската ала-франга, хармонира и пищно-разрисувания мек декор (сценография Радостин Чомаков). А колкото до легендарните словесни двубои и надлъгвания между Хитър Петър и Настрадин Ходжа, либретото на операта уви(!) не предполага типологично извисяване на двата образа: Хитър Петър - до български Езоп, а Настрадин - до източен мъдрец. Затова стремежът към хитроумно превъзходство и в сегашната постановка се решава в полза на единия или другия според конкретната битова ситуация. Като изключим нападките и заканите между двамата в по-драматичното първо действие в сцените на панаира, останалите две действия доразвиват образите им в незлобливо-комедиен план, въпреки гротесковото поведение на Настрадин Ходжа и подгласника му чорбаджи Игнат в нощните сцени пред дома на Хитър Петър. За чест на режисьора и най-вече на младите актьори: Александър Текелиев (Настрадин Ходжа), Кирил Манолов (Хитър Петър), Марчо Апостолов (Радой Разумни) и Петър Бучков (чорбаджи Игнат), в спектакъла умишлено се избягва прекаленото шаржиране или геговото заиграване в мизансцена. Независимо че обемите в мъжкия костюм (художник Бояна Чомакова), както и семплите танцови стъпки и пластични движения (хореограф Калина Богоева) видимо преекспонират наивитета в обобщената шаржова формула "българи от старо време". Не мога да не отбележа обаче, постигнатата интелигентна мярка в интимните излияния на влюбените двойки: Цветана Бандаловска (Иглика) - Николай Моцов (Дамян), Снежана Драмчева (Сание) - Ивайло Михайлов (Бен), а също и в прочутата "тройна ария" на среднощните съкровени желания на жените на Настрадин Ходжа. Но ако трябва все пак да откроя певческо-актьорските попадения в първия спектакъл на постановката, бих повторила отново имената на младите Александър Текелиев и Цветана Бандаловска, на които най-стабилна опора несъмнено са опитните Стефка Минева (Кера) и Христина Хаджиева (Халиде), както и целият изряден в прекалено усложнената си партия, оперен хор (хормайстор Христо Казанджиев).

Румяна Каракостова