Клониране на старата досада

Потенциалната възможност всичко да бъде обявено за изкуство вече не учудва никого от десетилетия, същото важи и за потенциалната възможност всичко да бъде обявено за събитие. Предполагаемата или декларирана "концептуалност" на начинанията оправдава тяхната неадекватност, демократичното право на всякакви "концепции" отваря царски път пред тях, така че съществуването и най-въпиющите недомислици поне по един или два параграфа се оказва тържествено оправдано.
Последното гмуркане на държавните електронни медии в дълбините на творческата изобретателност ги остави съвсем без дъх: роди се предаването "Полет над нощта", което обедини нощния ефир на Канал 1, сателитния "България" и програма "Хоризонт" в сепнатата личност на водещия Георги Любенов. Мероприятието бе разгласено като оригинално събитие, плод на Големите Мозъци на родното шоу-производство и на Сериозните Основания за нещо ново, което да, има аналози по света, но непременно ще ги надмине по интензитет и мащаб. Това, което всъщност се случи, беше за пореден път много шум за нищо: на 1 март телевизията и радиото пърпореха в един глас - както когато президентът поздравява народа по Нова година - и навяваха двойно по-тъжни мисли за това докъде може да стигне настоящата им безидейност.
Нелепата идея за окрупняване на медийния продукт (вместо по всички правила на здравата пазарна и културна логика той да се диференцира и ориентира в различни насоки, максимално използвайки даденостите на съответната медиа), освен че не можа да бъде теоретично подплатена, не се защити и на практика. Канал 1, опустял след хиляда и няколкото нощи на маниерната, но гледаема Ина Григорова, без съмнение имаше огромна нужда от своего рода "Добър ден, България", макар и в среднощен вариант (друг е въпросът тъкмо в такъв формат ли). Но "Хоризонт" чувствително загуби от замяната на класическия нощен блок с куховатото и приспивно "нововъведение".
Разговорът със слушателите-зрители, който е в основата на нощните предавания, така и не се получи. В смисъл, че обадилите се по темата за празниците, бяха или твърде екзалтирани от това, че се чуват в ефир, или твърде недоброжелателни, та Георги Любенов загуби ума и дума и се отдаде на оправдания (наистина, по едно време взех да си мисля, че телефонният тормоз над хубавото момче от "24 квадрата" и "12+3" минава границите на християнското милосърдие: кой му препоръчваше да се отпусне, кой го караше да се държи по-естествено, кой го питаше що така мижи срещу камерата). Ако не бях разбрала, че Георги Любенов е в радиосреда от 15-годишен - от "Ученическо радио" на "Христо Ботев", 1991-1994 г. - щях да недоумявам защо мегаизобретението на БНТ и БНР е поверено на толкова неопитен водещ. Сега просто недоумявам защо е толкова неопитен.
Пълнежът на двата часа беше рехав, без стил и последователност, монотонен и измъчено подчинен на темата. За сметка на това - по свой начин оправдателен: краткото ефирно време беше набъкано с износени по медиите важни имена, та дано някак добие плътност. Уви. Нито премержеляването на Васа Ганчева (този път без хахавия си котарак и пошлеещата труд-овска лексика) в рубриката с неясна цел "С вас е Васа" заинтригува някого. Нито бръщолевенето на репортерката Валя Ахчиева от "Пирогов", че и там имало доктор Рос и сестра Керъл, като в "Спешно отделение", успя да каже нещо. Нито обвеяното от алкохолни пари включване на Ути Бъчваров по телефона придаде хайлайф, шоубиз или лайфстайл измерение на мудното предаване. Нито дори гарантирано наситеното участие на Стефан Данаилов в студиото успя да прикрие отегчението на самия гост. "Полет над нощта" безпомощно остана на земята да размахва краченца, като обърната по гръб буболечка. И ако телевизионните зрители спечелиха нещо вместо нищо, радиослушателите бяха подведени.

Нева Мичева








От въздуха
подхванато