Белградски истории

В тв-предаването "Кръгове", фамилиарно шляпащо из родните културни факти, със свойствената си нафукана полуграмотност обявиха: "Когато в Хага се води процесът срещу Слободан Милошевич, в София се играе "Белградска трилогия". Как да изпуснат такава реклама, пък и какво да им се сърди човек, като те простодушно-конюнктурно, без да искат, проявиха причината за популярността на пиесите на Биляна Сръблянович.
Сръбската драматуржка нашумя по европейските сцени всъщност точно защото нейните пиеси поднасят на европейската публика, разбита във вид на сръчно написани лични истории, общата медийна история за събитията и живота на хората в региона. Медийните емблеми на сръбското - знойни псувни, секс и национализъм (сълзливо трансформиран в болка за родната Сърбия) са размесени със сълзите от горкия плач за нейното прокудено от Милошевич поколение, принудено да се скита "немило, клето, недраго по таз пуста чужбина", вместо да работи за процъфтяването на Сърбия. (Единият от персонажите в "Белградска трилогия" е дори сексуално осакатен от стреса на емиграцията в Австралия.) И тя като своите персонажи се скита клета и прочута по пустите европейски сцени, за да трогва сърцата на европейците със своята младост, сръчност и ангажираност. И не помислям да й оспорвам качеството да пласира младата, напориста, сръбска драматургия на международния пазар. (Кой от нашите драматурзи го прави така успешно?) На пазара това върви, защото сред морето на масовата култура пиесите й демонстрират техника, политическа ангажираност и сериозно отношение към функциите на театъра, пък и откъде, освен от медиите, да знаят какво е на Балканите. Нищо, че в пиесите й няма ни грам от барута на страстите в деяндуковското "Буре барут", ни следа от подобно усилие да представи живота на Балканите извън бетонираните клишета за балканеца като див мачист, псуващ и плачещ за жена и родина, ни вест за оригинално драматургично усилие, ни костица от дарбата на Угрешич или Тешанович, например. В тях всичко е добре изиграна комбинация а ла Брехт от познати образи, сюжетни хватки и предизвикващи задължително състрадание ефектни емоционални крайности.
От казаното дотук съвсем не следва, че пиесите й не могат да бъдат добре поставени, а точно обратното - това си е традиционна драматургична форма с ясен сюжет и характери. Всеки добър режисьор и актьор би се справил без кой знае какъв напън. Интересното за нас е по-скоро как се представят клишетата на сръбското и балканското и дали се разпознават като клишета. Миналата година, в Торун, гледах представлението на Марек Фьодор "Семейни истории", пак от Сръблянович. В него момичетата бяха облечени като от времето на Втората световна война, крещяха, плачеха и страдаха, а бащата ги налагаше с колан за наказание, че са протестирали срещу Милошевич. Това си беше илюстрация на популярния образ на сръбския Хитлер и балканските нрави, но на хората това им харесваше. Би трябвало на българската публика, която знае повече за Балканите, подобно отражение да й е обидно малко. Но като гледах как тя реагираше на спектакъла "Белградска трилогия" в "Армията", явно не съм права. Тук пък изглежда е достатъчно да познаеш сродните нрави и бит, да се посмееш на познатите цветисти псувни, поръсени върху сантименти. И толкоз.
Крикор Азарян, който от няколко година насам, последователно поставя освен българска и балканска драматургия, коректно е разказал Сръбляновата история за брата, приятеля и приятелката на една сръбска Ана, посрещащи Нова година съответно в Австралия, Чехия и Америка, където са принудени, както вече стана дума, да си търсят късмета и да страдат по Сърбия. Сред иронични коледни тапети на елхички и кичозни тоалети, в почти водевилен стил, актьорите изиграват ролите си като по пантофи - битови характери и жестикулации, а медийната Буковска и с това едва се справя в ненужно амбициозен гърч. Жалко, че не е докрай удържано представлението като водевил. Щеше да е хем по-забавно и интересно, хем да разиграе весело клишетата на Сръблянович, хем откровено да влезе в масовата зона, иронизирайки я. Всъщност виждаме емоционални изблици, умерено изпуснати в крясъци и лесни комедийни ефекти. Плитко и кухо. Секс, псувни и драма са балансирани в съответна популярна доза. Но от това действието не става нито особено забавно, нито особено увличащо. Къде по-интересно е ставащото в Хага. Пък и Сръблянович вероято тепърва ще пише пиеси за това.

Виолета Дечева

















Реплика
от ложата

Белградска трилогия от Биляна Сръблянович (превод Ганчо Савов), Театър "Българска армия", режисьор Крикор Азарян, сценография Никола Тороманов. Участват Огнян Голев, Георги Къркеланов, Анастасия Ингилизова, Кристина Янева, Иван Ласкин, Стефания Колева, Деян Донков, Иван Радоев, Йоана Буковска, Камен Донев и др. Премиера 20 февруари 2002 г.