Разглобяване
на нощната интимност


Часът е 00.05, денят е 2 март. Тържествен гонг, изглед на нощна София и над нея "Полет над нощта". Водещият Георги Любенов е притеснен, неспокойно се намества на стола си, приведен е плътно над масата, сякаш всеки момент ще изскочи извън екрана. Зад пулта, за подкрепа, е художественият ръководител Хачо Бояджиев. За притеснение си е: за първи път БНТ и БНР са запретнали ръкави, за да родят съвместно шоу. И понеже рождената дата се пада между два празника - 1-ви и 3-ти март, темата на предаването е празникът. Как празнуваме, можем ли да празнуваме, съобразно правилния цивилизационен избор ли празнуваме? Това обаче като че ли много-много не вълнува водещия, по-интересен му е въпросът "Зрител или слушател сте?". С което дава да се разбере, че е напълно наясно с уникалността на експеримента и че именно той му е важен в момента, другото е ей-така, за запълване на двата часа.
От които първият беше вехт и банален, вторият банален и вехт, а двата заедно - силно приспиващи. Трафаретни "мъдрости" от "вечната" Васа Ганчева (ако всеки петък ще е така, "С вас е Васа" ще е същинска мъка), не особено оригинални въпроси от Георги Любенов, едно почти омърлушено присъствие на Стефан Данаилов, отбиване на номера от Кичка Бодурова, глуповата еуфория от Ути Бъчваров, надмогваща дори тая на видинския съученик на Хачо. Единственото съживяващо: обажданията на зрителите, критикуващи водещия. Който само тогава настръхваше, погледът се втвърдяваше, тялото изопваше - готов за скок, в случая - за прекъсване на телефонната линия. Реакция, подсказваща мнението му за "Полет над нощта": ние сме така уникални, толкова сме уцелили ваксата, че всяка критика е неуместна, всяко недоволство - несъстоятелно. Трябва да бъдем хвалени, защото идеята ни е страхотна, направо върхът!
Откъдето идва основателното питане дали от всяка нечия хрумка става телевизионно предаване. Нощният блок на "Хоризонт" има запазено място сред слушателската аудитория, но то директно изключва светлините на прожекторите (не случайно светлините толкова притесняваха Любенов). Той е интимен, полутъмен; време за откровения, за разказване на истории, които няма на кого да разкажеш, да опишеш болката, да не се боиш да потърсиш топлината, която ти липсва. И да я намериш. Поне такива цели бяха заявени в началото, а те са в тотален дисонанс със заставането пред камера и появата на екран. На меланхолията на нощното радио нощната телевизия отговаря с фанфаронско нахлуване в личното пространство, на притесненото и плахо негово присъствие противопоставя фалстафовско самочувствие, което гърми и трещи, вместо тихичко да споделя. И не бива Любенов да се сърди на агресивните, почти злостни обаждания на зрителите: "пряката" телевизия предполага точно такова поведение, защото както тя нахлува, така и в нея нахлуват. Каквото повикало, такова се и обадило.
Няма съмнение, БНТ има нужда от нощно предаване. Нишата на малките часове стои незапълнена не само от националната телевизия, но и от конкурентите: bTV ни размазва с кечистки изпълнения, а когато не го прави, повтаря вече прокиснали шоута; "Нова телевизия" залага на сутрешната Гала, която колкото и забавна да е, все пак не може два пъти да удържи вниманието; за скучните филми и глупавите US програми тип "playboy", разпространявани от останалите канали, най-добре е да запазим мълчание. Но въпросът е дали точно съвместен с БНР полу-читалищен проект е онова шоу, което ще грабне зрителя и ще го накара да пренебрегне съня заради телевизията. Канал 1, струва ми се, има ресурс сам да спретне атрактивно нощно предаване, вместо да разваля това на "Хоризонт". Защото "Нощен полет" тъкмо това прави: взема една пееща кукла, разглобява я, за да види къде се крие гласът й, и след това се чуди защо тя повече не може да пее.

Митко Новков







Петък,
ранна утрин



Полет над нощта, "експериментален" блок на БНТ и БНР, излъчва се в събота от 0 до 2 часа по Канал 1 и програма "Хоризонт". Художествен ръководител Хачо Бояджиев, режисьор Стилиян Иванов, водещ Георги Любенов.