Писане през погледа

Името на Нанси Хюстън е известно в България, но не благодарение на романите й, а заради публикуваните тук-там нейни есета. И най-вече - заради връзката й с Цветан Тодоров - от 1978 година Нанси Хюстън е омъжена за него. Затова усилията на издателство "Меридиани" да представи романистката Хюстън заслужават да бъдат отбелязани.
За дебют сполучливо е избран романът "Целувката на ангела" (корицата удвоява заглавието - на нея е разположена рисунката на Паул Клее "Ангел"), защото той събира много от ключовите теми на Хюстън - за чужденеца, за идентичността и хлабавите връзки, удържащи аза, за паметта, за вината и невинността, за егоизма и вечните човешки претенции за своеобразна праведност...
Малко по-конкретно казано, "Целувката на ангела" е роман за любовния триъгълник, в който попадат един французин, един унгарец и една германка години след Втората световна война, когато обаче спомените все още са много силни, раните не са заздравели, а вината и невинността странно са се споили. Център на този любовен триъгълник е жената - Зафи, която иска да скъса не просто с немското си минало (детството по време на войната), но и с паметта за него, с паметта за Германия изобщо. За нея промяната, вписването в новата страна - Франция, страната на свободата, както й е била представена, означава отказ от знание за света, от политиката, означава отказ от носталгията, излекуване от кошмарите и сдобиване с нормалност, която тя търси в брака си с французина, когото не обича. Нормалност обаче няма - внушава романът на Хюстън. Неслучайно срещата на Зафи с унгареца, в когото истински се влюбва, преобръща живота й - изкарва я от бездната на отсъствието, от апатията, връща я към миналото, кара я да схване вината, немската вина и в частност - тази на баща си; налага й да мисли, да се отвори към ставащото (романът е вгледан в темата за алжирските бунтове във Франция от 50-60-те години), да заживее с наследството, без да го превръща в сянка на настоящето и без да се страхува, че вината непременно е наследствена. С други думи, любовта връща Зафи в живота с цялата му грапавина.
Вече по-общо, романът на Нанси Хюстън не говори единствено за любовта, той изпитва начините, по които се изживява емигрантството, начините, по които чуждостта се преодолява, разказва за предразсъдъците към другия, но и за усилията, които могат да се положат, за да се състои срещата, за да се случи опрощаването. И най-сетне, "Целувката на ангела" е и роман за човешкото страдание и за питането може ли то да се измерва и сравнява - има ли по-заслужили в страданието или страданието на всеки един човек е възможно най-голямото...
Накратко, "Целувката на ангела" преплита историите на различни герои, но и историите на хората с тези на градовете (най-вече на Париж) и на времето (60-те години на ХХ в., но и 80-те...), което го прави някак репортажен. Техника, за която допринася самото писане на Нанси Хюстън, което е настойчиво безлично (и силно контрастиращо на описваната страст), което разчита на неопределеността на персонажите, на това, че те "просто са тук", на странната смесица от времена при разказването, на иззетата роля да предсказва, да загатва какво ще бъде описано (като рефрен минава твърдението - нищо не може да се направи, решенията ще имат своите последствия)... И на кинематографичността, доколкото това е писане чрез погледа, хипнотизирано от сегашността.

Амелия Личева







Думи
с/у думи


Нанси Хюстън. Целувката на ангела. Превод от френски Радосвета Гетова. Издателство Меридиани. София. 2002.