Чакащи артисти
С речта на Иван Костов пред току-що завършилата Национална конференция на СДС българският политически живот направи още една крачка към заместване на идеите с вождове. Обединяващите публиката (електората) изречения все повече се превръщат от призиви ("да направим еди-какво си, защото) в твърдения ("Аз ще направя еди-какво си"). Първо Кобургготски, после Софиянски и Бакърджиев си изградиха политически формации, откровено центрирани не върху идеи и цели, а само и единствено върху тяхната личност. Вляво, под по-прикрита форма, това вече съществуваше - партията на Александър Томов, партията на Кръстю Петков, на Петър Агов...
Особеното в случая СДС е, че вождът остава в сянка, в резерва. Нечут и неразбран, той смята, че е безсмислено да повтаря казаното досега от него пред оглушалия от обещания, кал и клевети "народ".* Констатирайки допуснатите грешки, той констатира и обективните предпоставки за тях, фактически тяхната неизбежност. Той остава чист. И сам. За да показва пътя.
С този си ход Иван Костов се измества в надпартийна позиция. Обявявайки се за гарант на правилността на посоката и същевременно оставайки редови член на една партия, която трябва да я следва, той сменя мястото на Командира с мястото на Коректива. На Съдника.
И, бих казал, на Чакащия Реда Си. По странен начин се извърши едно заместване на Силната личност, която чака реда си - Симеон излезе на сцената, Костов зае мястото му в "чакащи артисти". Дали българската драма му е отредила скорошен "виход", ще чакаме да видим - нали затова сме публика!

Христо Буцев

* Цитатът е по пълния текст на речта, публикуван в Медиапул. Употребата на кавичките - също. (б.а.)