Отмъщението на закона
На 1 март в читалище "Славянска беседа" се състоя среща на читалищни дейци от столицата с председателя на Комисията по култура към Народното събрание Стефан Данаилов. Главната цел на това събиране бе да се обсъди Проект на закон за изменение и допълнение на Закона за народните читалища, приет в края на 1996 г. За пет години законът показа редица дефекти и практическото му приложение създава повече пречки, отколкото реална защита при решаване на конкретни проблеми. Тези видими слабости бяха отбелязани в редица публикации на в. "Култура" още преди приемането му през 1996 г., но конюнктурни съображения наложиха бързото му приемане и сега почти всичко трябва да започне отначало... Два основни проблема - собствеността и финансирането - не бяха ясно и точно формулирани в закона, което доведе до напрежения между читалищни дейци и общински власти.
Сега тези пропуски са на път да бъдат преодолени - експертен съвет към Комисията по култура е подготвил редица поправки към закона, които бяха обсъдени на срещата. Приети бяха за разглеждане и предложения на столичните читалища.
Тази среща е нещо като "генерална репетиция" преди националното обсъждане на поправките в закона, което ще се състои на 26 март в столицата. Целта е в близките 2-3 месеца проектът за промените да влезе в заседанията на Народното събрание.
Точно това бързане крие и опасността отново да се повторят някои от слабостите на досегашния закон. В крайна сметка народните представители ще гласуват или отхвърлят предложените поправки, но някои от предложенията водят и до промяна на философията на досегашния закон. Като например явната амбиция на някои читалищни дейци да "прокарат" член или параграф в закона, според които държавата е длъжна да осигури почти изцяло финансирането на читалищата: заплати, пари за дейности, средства за ремонти, а може би дори и премии. В някои от предложенията се настоява читалищните щатни работници да бъдат едва ли не "държавни служители". На път е да узрее, чрез отделни предложения, илюзията за връщане на държавното начало във финансирането и управлението на читалищата. Нещо, което много рязко контрастира поне с досегашната философия на Закона за читалищата като юридически лица и "традиционни самоуправляващи се български културно-просветни сдружения..."
Отбелязвам само някои "оригинални" предложения, които могат да изместят цялата логика и смисъл на предстоящите и необходими промени. Най-острият и наистина необходим коректив в закона е ясното и точно формулиране на читалищната собственост и взаимоотношенията с общините. Начинът на финансирането трябва също да бъде изведен по категоричен начин, а не да има отново пожелателен характер.
Мисля, че тази опасност прозираше и във заключителните думи на Стефан Данилов, който заяви, че ако не успеят да отсеят необходимите и наложителни поправки от калпави и неясни формулировки, по-добре подобни промени изобщо да не бъдат внасяни в Народното събрание.

Любен Русков