Сърдечно за колегата

Имах радостната случайност да уча заедно с него. Сега ми е странно... Миналото време е тъй дълго! А тогава, в художествената академия, наречена "Репин", в града, наричан днес Санкт Петербург, енергичният, открит човек за света, за книгите и музеите седеше редом с мен в аудиториите. Блестящ студент, любознателен, Маразов е често необичаен в становищата и възгледите си за изкуството.
Не мога да преценявам строго научните открития (както е прието в академичния жаргон - "приносите") на Маразов в тракологията. Твърде често говорим за добрите специалисти заради тесните им професионални достоинства, а личността на човека и неповторимите му място в социалния ни живот избледняват, стапят се.
Дали лекциите на Ана Чубова, или летните студентски практики в Северното Причерноморие са заложили по-късната пристрастеност на Маразов към тракийското изкуство? Едва ли отговорът е еднозначен. Но придобитата от него в Русия солидна култура, познания и широта на възгледите винаги са били безспорни за мен. Упоритото, настойчиво задълбаване в даден проблем никога не съм подлагала на съмнение.
Като премислям сега моменти от Маразовата дейност, минали и през моя живот, откроявам ярко два елемента. Първият е широтата в разбиранията за изкуството; вторият е постоянната вдаденост в разнородните форми на изкуствоведската работа в нашата действителност. Никога не мисля за Маразов като за кабинетен учен, потопен в историческото време на дълбоката древност, пишещ много и дебели книги за малцина познавачи-специалисти. Да, книгите му са много. Но и в статиите, в критическите отзиви съм откривала неизменна пристрастеност. Мисля, че това е незаменимото зърно лична емоционална отзивчивост, без която не си представям добрата хуманитарна наука.
Сега Маразов е обичан, завладяващ студентите професор. Ценен е у нас и в чужбина учен-траколог и познавач. В много чуждестранни трудове присъства като известен автор. Това е важно признание, но дошло отвън. А в България традицията да се критикува, да се отрича, да се гледа скептично или иронично на всяко духовно постижение е стара и неизменна практика. Още повече днес при тази наша тъжна настървеност, склонност към крайни обобщения и негативни изводи за всяка ярка личност. Затова дълбоката научна критичност или липсва, или се заменя със злободневни коментари.
В мислите ми изплуват думите на отишлия си от нас Георги Михайлов. На дискусията за присъждане научна степен на Иван Маразов, след като сподели какво му е коствало да изчете 700 страници научен труд, подреди в лаконични точки постиженията и спорните моменти и подкрепи младия си колега. По-късно, в семейна обстановка, Михайлов спонтанно каза: "С Иван Маразов бяхме заедно в Париж. Цялото си свободно време той прекара в книжарниците."
Отношението на Иван Маразов към книгата, към културното съзидание у нас не е прекъсвало. Сега той е в годините на житейската и творческата си зрелост. Заедно с пожеланията за крепко здраве, за благополучие, напомням и едно очакване. А то е за още страници, ненаписани до момента; и за живи колегиални отношения, които са стимул за мнозина!

Дора Каменова


Иван Маразов на 60 години