Третата маса
В края на февруари се състоя третата и последна кръгла маса от проекта Технологичен парк "Култура". Най-общо формулирана, целта на проекта беше да обедини хората, занимаващи се с изкуство и култура и посредством разговорите на кръглите маси (първата - междугилдийна, втората - с представители на бизнеса, третата - с политици) да изнамери механизми, чрез които интересите на тези хора (и творчески, и икономически) да могат да бъдат по-добре отстоявани в политическото пространство. Че те са лошо отстоявани - по това като че ли цари единодушие; изработването на ефективни механизми обаче е сякаш нерешима задача.
В резултат на втората кръгла маса се роди т.нар. Граждански форум "Култура" - една съвсем рехава засега организация, чиито функции и правомощия тепърва предстои да се уточняват. Целта на създаването й предавам с думите, с които я обясниха пред политиците представителите на двете основни организации в проекта - СУ "Св. Климент Охридски" и Центъра за култура и дебат "Червената къща". Според Десислава Гаврилова, "Червената къща", тя е: "Да има експертно тяло, което да обхваща всички сектори" [в културата и изкуствата]; "да свалим част от отговорността от плещите ви" (плещите на политиците). Според доц. Любен Попов, СУ: да се гарантира "правото на информация (за предстоящи управленски решения), правото на консултация (т.е. форми на обсъждане, без което властите да нямат право да вземат съответните решения); правото да участва с предложения при определяне на отговорностите в културната сфера". По-нататък доц. Попов си представя нещата така: Гилдийните организации (творческите съюзи например) запазват своята автономност като членове на Гражданския форум "Култура"; неговата цел са политически решения, засягащи цялата културна сфера, но той оказва подкрепа на всяка гилдия, която не е в състояние да отстои позициите си.
Кои бяха политиците, дошли да участват в кръглата маса и как посрещнаха идеята за (фактически дублиращата) ги гражданска организация?
Изброяването им е лесно: Божидар Абрашев, Стефан Данаилов, Явор Милушев, Весела Драганова, Емил Кошлуков, Андрей Пантев, Кина Андреева. Всички (с едно-две изключения) се числят към т. нар. културна администрация (Министерство на културата, парламентарна комисия по културата). Приеха Форума дипломатично, неказвайки нито категорично "да", нито "не". Поканиха негови представители да участват в непосредствено предстоящите междуинституционални обсъждания на промените в Закона за културата, но отказаха да подпишат предложената им съвместна декларация, без да уведомят институциите, чиито представители се явяват. Ето накратко някои от изказаните от тяхна страна съмнения и недоумения. Стефан Данаилов е скептичен към "чуваемостта" на предложенията на новата гражданска институция, позовавайки се на личния си опит от участието в разни съвети (главно за кино), които въпреки професионалния си състав и "тежест" в крайна сметка никой в изпълнителната власт не "чува". Явор Милушев се интересуваше от институционализирането на Форума и каза, че неправителствените организации не са натоварени с отговорността, която носят държавните органи. Следователно законовото утвърждаване на Форума би довело, според него, до размиване на отговорността в сектора на културата. Весела Драганова се опасява от монополизиране от страна на Форума на представителството в културния сектор. Министър Абрашев установи, че масата, на която се провеждаше срещата, е не кръгла, а елипсовидна и с характерната си благоразположеност призова участниците към "конкретност" и "балансираност".

Ирина Илиева