Летният сезон дойде предсрочно
"Сезонен художник", тоест автор на пастелни портрети по курортите, е добре позната лятна професия. Работа като всички други, носеща сносно заплащане срещу определена дейност. В този случай дейността е пастелно копиране на фамилна или портретна снимка, чиито главни действащи лица са загорели скандинавци или лъскави руснаци.
Проблемът идва, щом решиш да изложиш тези "шедьоври" в галерия - дори и на тях да са изобразени известни личности, това в никакъв случай не е основателна причина за показ на особения вид репродукции. Но точно това е направила Румяна Божкова в изложбата, намерила място в уютната галерия "Циклоп" (5 - 18 март т.г.).
От еуфоричното поведение на авторката при откриването на изложбата останах с впечатление, че тя е особено горда със "сътвореното" и едва ли се смята за сезонен художник. Още по-малко си дава сметка какво се е получило.
Ухилена Татяна Лолова с шапка. Жорж Ганчев - застрашително размахващ палеца на успеха. Елегантна, спретната Евгения Живкова. Христо Данов, (кака) Лара Береану. И как да мине портретна изложба без Слави Трифонов. Слави, но с коса. Това са само част от портретите. Някои от "главните действащи лица" са неузнаваеми, сигурно и сами трудно се разпознават. Ще кажете: "Това не е най-важното". Случаят обаче не е такъв.
В изложби като тази, след първоначалния шок, идва момент, в който започваш да си казваш: "Не, не може да е чак толкова зле!", оглеждаш се отново, вглеждаш се по-добре и напразно търсиш нещо...
После се питаш: "Да не би пък това да е поредната концептуална изложба със сложни формулировки и съпътстващи обяснения, подсказващи по-скоро подигравателно отношение към въпросния жанр?".
И това не е. Изложбата има претенции да е класическа - с правилно наредени картини, в една техника, една гама и т.н.
Единственото, което отличава портретите на Румяна Божкова от "сезонните" творби, е следното: ощастливените от нея светски персонажи не са чак толкова розовки, колкото курортните им първообрази.

Мария Славчева