Местоименността на Те
Ако "Блуба лу" представляват електронизирана сплав от реминисценции и жанрово разнообразие, то "Те" са стилова смес в още по-голяма степен. Защото умело съчетават електроника и акустика - поп, денс, рок, джаз, фънк.
Дебютният им албум "Местоимения" е интересно явление на българската музикална сцена както заради неговите амбиции, така и заради тяхната творческа реализация. Тук мащабът на музициране е още по-обхватен, рискован и отговорен, но "Те" осъществяват замисъла си по рядко елегантен и професионален начин, ерудиран от опита и образованието.
Големият коз не само на групата, но и на модерната музика от десетилетия насам, е аранжиментът - тайната на музикалния колектив. Той е в състояние да превърне една простичка, недотам дълбока и самобитна, композиция в качествена песен. А в албума има немалко парчета, които се нуждаят от този професионализъм, защото голата им идея не блести с кой знае какво. (Един такъв пример е дуетът "All right" с Мария Илиева, където певицата присъства повече като име. Вокалният аранжимент е добре балансиран, като в първия куплет гласът на Любо е изведен напред - за разлика от втория, където подплатява Мария Илиева. Похватът не цели ярък ефект, а е тънък и почти неуловим.)
В по-голямата си част албумът е силно електронизиран, на моменти ясно се долавя амбицията за качествен хит. Това е постигнато с добра акцентираност на ритмиката и ненатруфеното, спокойно развиване на дори несложните композиции. Тази електронизация обаче не дава база за изява на барабаниста Венко Пиромански, който успява да се разгърне изцяло само в по-акустичните песни, които са и най-стойностните в "Местоимения". В тях вече проличава професионализмът и познанието върху музиката на групата, опита, както личен, така и на предшествениците в световната музика. Ако вземем парчето "Girl Goodbye" от дебюта на "Тото" през 1978 г. и го приведем към "Те", ще видим как българите по най-чист начин претворяват в едноименното си парче мисълта на Гьоте от "Вилхелм Майстер":"Истинският ученик се научава да извлича неизвестното от известното и се приближава до майстора". А един от хитовете "Кажи и ти" е преработка на авторската песен на клавириста Ясен Велчев "Летище" от албума на "Акага" "Защо" ('93). Самият той, заедно с басиста Ивайло Звездомиров са гръбнакът на групата, от онзи тип "начетени" музиканти, чиито професионализъм е постоянен гарант за качество. Особено в конкретиката на албума, това се отнася за Ивайло, който (не само заради фънк-песента "Те") е изнесен напред като изява... и понякога е изключителен. Певецът Любомир Киров има неголеми гласови възможности, но с много труд, гастроли по сцените и старание е постигнал онази нюансирана вокалност, която му отрежда стабилно място в редовете на квартета. Гласът му е опитен и обигран, и чудесно приляга на харизмата на сценичното му поведение.
Текстовете са слабото място на албума, въпреки че групата едва ли има кой знае какви амбиции в това отношение. Може да са личностно обагрени, но не са достатъчно експресивни (с изключение може би на "Уморени"). Но въпреки леката им баналност, все пак са реалистично обосновани.
Интересна е липсата на китара в проекта. Тази извънрамковост на квартета доказва по-начупеното им мислене, а оборва и тезата, че китарата е насъщно изискване за една група, която не се ограничава в електрониката или рапа, да речем.
"Те" доказаха, че жанровата разнородност не е обратно пропорционална на качеството и че да направиш хит също не означава да повтаряш блудкави и установени схеми, афектиращи само ритмичната повърхност на потребността от музика. Ако повечето изпълнители следваха този принцип, хитът би престанал да бъде нарицателно сред голяма част от по-взискателната публика.
Диска на "Те" може да намерите в софийския Дюкян "Меломан".

Емануил Ангелов