Интересни времена

Обидното в постановки от типа на "Скъпа, не е това, което си мислиш", всъщност не е толкова фактът, че някой някъде е сварен с когото не трябва, колкото наглата несъвместимост на очевидността с обяснението. И готовността такова обяснение да бъде прието от немайкъде. От сума време България постоянно пребивава в мъчителни състояния на несъвместимост на случващото се с коментара на случващото се, но рядко е някой да излиза със: "Скъпа, точно това е, което си мислиш". Реакцията на убийствен за самоуважението и материалното положение на поколения българи режим като комунистическия е в най-добрия случай мълчаливо-укорна или бъбриво-неконкретна; същото - за измислената демокрация от първите години на доразграбването на страната, за опорочената от демократичните сили идея за алтернатива на злото, за безумното социално преструктуриране на държавата под натиска на безскрупулни новобогаташи с дълбоки корени в партийното минало, за опасната безотговорност на един чуждоземен авантюрист към тази държава. Нещата хем се казват, хем не и темата някак все се хлъзва в разсеяно теоретизиране. И дори някой да проговори като Касандра, няма кой да се засрами, няма кой да застане зад гърба му, най-много да го оплюят и да му обсъдят логопедичните дефекти. Тези, дето - с думите на Елиас Канети - "нищо не казват, обаче с какъв размах го обясняват!"
Миналата седмица по "Дарик" Ива Николова от телевизия "Европа" нарече поведението на Сакскобургготски спрямо петимата напуснали Неговото Движение и пуснатата през Свинаров идея за побратимяване на парламентарните групи "опит за суспендиране на Конституцията". Беше права да вопие, само че от нейната трибуна нямаше кой да я чуе. Пак по "Дарик", но в слушано старо предаване като "Седмицата", Стела Банкова се оправдаваше пред водещия и пред целокупното гражданство - ами, нещо се обърка някъде, затова се оттеглям, ами, виновна съм, че гласувах с много карти, но няма вече. Барон Ричард Харпър, племенник на Сакскобургготски, разказваше за синята си кръв и настоящия си бизнес в българската провинция (без нищо общо с царя, да си имаме уважението). Тук трибуната си струваше, но кой се чуваше оттам?
На този фон възстановяването на "Гласове" на Явор Дачков в радиовариант бе истинско удовлетворение. Защото Дачков съчетава ясна позиция с членоразделен коментар, наблюдателност с критичност, присъствие на духа с интелектуална самостоятелност, конкретност с последователност, нападателност с аргументация. И най-главното - медийният му статус вече предполага, че която и трибуна да избере, ще бъде чут. Вместо в събота от 10 до 12 по "Дарик", както беше обявено, предаването се появи в неделя от 12 до 14 по "Инфо". Поради едночасово спиране на тока (вероятно случайно, защото би било прекалено идиотско като саботаж и прекалено евтино като авторекламен трик), първото излъчване на "Гласове" на 10 март бе удължено до 15 часа. В него се говори с надежда за "пречупване на кривата на упадъка в СДС" и с опасение за "пълния колапс на това, което се нарича царско движение", за стръвта, с която медиите погнаха СДС от изпадането му в слаба позиция насам и за удивителното им единогласие, за опасността "да се превърнем в част от мизерията и хаоса на Изтока", ако отново посегнем към опакованата в нявгашни културни лъскавини политическа и икономическа окаяност на Русия, както и за възмечтаните евро- и северноатлантическа интеграция. Нищо потресаващо ново, но всичко центрирано и нужно, за разлика от останалото наляво и дясно по радиоскалата.
За пръв път от много време насам имах чувството, че нещо се случва в ефира в отговор на "интересните" времена, с които е проклето обществото ни. Чух плътни и целенасочени изказвания. Почти се усетих съпричастна (защото от миналото лято ми е трудно да се идентифицирам с каквото и да било в нашето публично пространство). И сега се надявам "Инфо" да удържи на тежестта на "Гласове", за да може "Гласове" да узрее и да стане антидот на лепкавата славитрифоновщина и безочливата сакскобургготщина, превърнали се в естествена среда напоследък.
За радост на всички, които ругаят недиалогичната позиция на Дачков, в студиото бяха Силвия Стефанова от "Демокрация", поетът Ани Илков и политологът Огнян Минчев, чести гости на "Гласове", чиито мнения практически съвпадаха. С уговорката, че далеч не смятам унисонът на становищата за задължително порочен (понякога е необходим - вижте реакцията на читавите интелектуалци от цял свят на след 11-септемврийските събития), искрено пожелавам на Явор Дачков да устои на натиска, да остане независим и да обезсмисли обвиненията в монотонност, като уплътни предаването си с пълния набор от гледни точки. Двата часа в радиото го позволяват, нуждата от точно фокусиране на проблемите именно сега го правят задължително.

Нева Мичева








От въздуха
подхванато