Свидригайлов - в мъглата

Идеята да се превърне Свидригайлов в основна фигура на сюжета "Престъпление и наказание" е ясно манифестирана от режисьора Борислав Чакринов още в заглавието на представлението: "Свидригайлов и другите". По подобие на известната Горкиева "Егор Буличов и другите". Не без ирония към очакваната асоциация.
Какви са основанията за избора на Свидригайлов и отместването на Разколников би трябвало да стане ясно от самото представление. Макар че на зрителя му се налага повече да довършва образите в мъглата на догадките, отколкото да открива в самото сценично действие мотивите за направените промени. Така че сериозността на тази идея изисква и релевантна драматургична трансформация на романа.
Центрирайки действието около фигурата на Свидригайлов, режисьорът вмъква главно в картини (завъртайки сцената) основни епизоди от повествуванието в романа. Ако оставим настрана факта, че подобни реминисценции и паралелни реалности в театъра са на крачка от бутафорността на живата картина и никога не могат да постигнат въздействеността на киното и способността на камерата да сюжетира, тези епизоди-картини са доста семпла информация за зрителя. Те остават илюстрация на моменти от романа, но не се превръщат в драматургични, структурообразуващи елементи в сценичното действие - защото не отключват обеми и драматични напрежения в трансформацията на отношенията между персонажите, а простичко визуализират преживяванията им.
Съмнявам се, че човек, който не познава романа, ще разбере кой кой е и каква е дълбинната драма, какъв е трагическият свят на образите на Свидригайлов и Разколников. Защото едва ли режисьорът е избрал едно от най-пренатоварените от интрепретации произведение на Достоевски, само за да разкаже историята за един циник и за един студент, убил бабичка, проверявайки философската си теория. Накратко казано, представлението има основен драматургичен проблем. Оттук насетне сценографията на Мария Диманова и актьорското старание не са докрай в състояние да доведат спектакъла до сложност на преживяванията и внушенията, каквито той видимо желае.
В безспорно доброто изпълнение на Йосиф Сърчаджиев (но по-добре тук да не си спомняме големите му роли) Свидригайлов е предимно циник, овъргалян в разврат, угризения и тъга по отказаното спасение в църквата на любовта на Авдотя Романовна, след което самоубийството е единственото спасение. "Другите" участват в сякаш общ картинен фон. Разколников се движи буквално трескаво, повече като необходим резоньор-антагонист, отколкото като драматична фигура, която партнира и допълва тази на Свидригайлов. А и фактът, че той признава пред Соня престъплението си едва ли не благодарение на общуването със Свидригайлов, лишава образа на Разколников от сложността на философския му обем. Така представлението се разгръща в доста монотонен сънлив ритъм, завъртвайки картина след картина и оставяйки след себе си главно мъглата на добрите намерения.

Виолета Дечева




Реплика
от ложата

Свидригайлов и другите по романа "Престъпление и наказание" от Достоевски, ДТ-Бургас, драматизация и постановка Борислав Чакринов, сценография Мария Диманова. Участват Йосиф Сърчаджиев, Росен Пенчев, Милена Копралева, Аглика Бояджиева, Валери Еличов, Артюн Минасян, Антоанета Кръстникова и др. Гастрол в София - 4 март 2002 г.