Един неизплатен дълг
С този брой, посветен на 70-годишнината на Пиер Бурдийо, търсим да избегнем жанра на ритуалното юбилейно говорене и да се опитаме да изплатим един научен дълг към мислителя: дългът да се мисли символната му революция социологически - и то според социологията на самия Бурдийо. Една такава стратегия трябва да тръгне от обсебеността му от социологическото illusio (за което си заслужава да умреш), т. е. от признаването на всичко онова, което мълчаливо се изисква от социологическото поле, за да остане то социологическо (дори когато го революционизираш), а оттук и от смътното чувство за дълбоко съучастничество с противниците (социолозите са като любимите на Бурдийо монаси от скулптурата в Ош, които се бият за игуменския жезъл). След това идва ред на позициите, които Бурдийо заема като социолог, неговите социологически избори: от преодоляването на фалшивите опозиции в социологията (като тези между обективизма на структуралистите и субективизма на феноменолозите) - през критиката на също така фалшивите граници между социологията и останалите социални науки като етнология и история - до емблематичната формула на мисленето с и против даден мислител (бил той Маркс, Вебер или Дюркейм), а оттук и до привидно незначителния детайл на кого той се позовава (явно или скрито) и на кого - не.
Имайки предвид, че тези избори са функция на социологическия му хабитус, а той се определя преди всичко от позицията му в социологическото поле и от траекторията му (последователността от позиции, които е заемал в полето), това би ни предоставило шанса да извлечем хабитуса му, да идентифицираме позицията му, да проследим траекторията му - не само дългия път от Беарн до Колеж дьо Франс, но и не по-малко дългия оттам до "критиката на империалистическия разум". А това ще рече да се конструира теоретически самото поле в неговите последователни състояния, да се установят социалните условия за възможност на една рефлексивна социология, обективираща обективиращия субект, да се идентифицират онези привилегировани позиции, от които такава обективация се оказва възможна. Надали един брой на "Критика и хуманизъм" би стигнал за такова промисляне на символната революция на Бурдийо чрез инструментите на собствената му социология, но това е залог, който си струва усилията.

Деян Деянов

(Текстът е фрагмент от въвеждащите думи към бр. 7 на сп. Критика и хуманизъм)