Учен - откривател и иконоборец
Преди да е онзи "ангажиран интелектуалец" на страната на социалното движение, когото френските медии ту ругаеха (дълго, докато той беше жив), ту възхваляваха (за кратко, след вестта за внезапната му кончина), без някога да си дадат труда да го прочетат, Пиер Бурдийо е не философ по професия, а преди всичко учен, социолог. Разликата не е просто семантична, цялото му творчество свидетелства за това: той никога не престана да се смята отговорен за тази "наука-парий", скромна поради изискваното от нея търпеливо внимание към обикновените неща в живота, безкрайно амбициозна поради широтата на своята област - "всичко е социално", твърдеше той - и извънредно обезпокоителна поради своя неумолим граждански отзвук.
Бурдийо промени завинаги лицето на приютилата го дисциплина, въздигна науката за обществото, изпаднала в немара и безразличие след изчезването на Емил Дюркейм и учениците му, погубени от Първата световна война, и с това преобърна всички свързани с нея изследователски области - от антропология до образование и gender and gay studies, минавайки през история, политология, икономика, езикознание, география, сравнително литературознание, естетика и - върховна ирония или позор - чак до самата философия.
Вестникарските витии вече успяха в течение на два дни, с увереност, издаваща тяхното незнание, да направят равносметката на "онова, което ще остане от Бурдийо". На изследователите - а в света има хиляди от тях, които работят с неговите понятия, поставят под въпрос неговите теории и подлагат неговите модели на проверка - ще им трябва не едно десетилетие, за да успеят да си дадат пълна сметка и да извлекат всички следствия на една мисъл, фундаментално непокорна пред учебниковите рамки, решително насочена към произвеждането на нови емпирични обекти, която не е толкова сбирка от установени твърдения и школски рецепти, колкото "кутия с инструменти", изковани от и за изследването, целяща да постави по научен начин пред социалния свят онези плодотворни въпроси, които, раздирайки булото на безвъпросно саморазбиращото се, ни позволяват да видим този свят и нас самите с нови очи. Социологията по Бурдийо е методична metanoia, която безспирно започва отново и отново, познавателна (и колективна) аскеза, която изисква във всеки един миг да поставяме под въпрос предварителните построения на "здравия разум", но също и разделенията между дисциплините и унаследените йерархии между обекти, техники и теории; накратко, взаимна дисекция чрез актове на социалния разум и научния разум. Днес няма нито практика, нито институция, нито зона в социалното пространство, субпролетариат или интелигенция, селячество или професура, брак или безработица, училище или църква, държава или пазар, наука, изкуство, спорт, тяло, медии, политика, етика, връзки между половете, възрастите, етносите или класите, чието изследване да не е било дълбоко преобразено от неговите трудове. Защото Бурдийо съумя да обвърже строгостта на научния метод с изобретателността на човека на изкуството - несравнима теоретична култура, свързваща автори, които каноничната традиция натрапчиво противопоставя (Дюркейм и Вебер, Маркс и Мос, Касирер и Витгенщайн, Хусерл и Леви-Строс, Морис Мерло-Понти и Джон Остин, Гастон Башлар и Ервин Панофски), в една неуморна изследователска практика, призоваваща пълната палитра от техники на наблюдение и анализ, в която той инвестираше своето безкрайно и бездънно libido sciendi.
Пиер Бурдийо бе обладан от неутолимо любопитство към всички преживявания, всички игри, всички социални вселени, и би желал да изживее хиляда живота, за да ги разбере всичките, да долови скритите им причини и интимните им основания. Преди няколко дни, припомняйки си своето посещение в боксовата зала в негърското гето в Чикаго, където по това време аз провеждах под негово ръководство етнографско изследване върху професията на боксьора, той възкликна със съжаление: "О, колко би ми харесало да се уча на бокс при такъв тип като Ди Ди!" (ставаше дума за моя осемдесетгодишен треньор, ученик на треньора на Джо Луис и член на Боксовата зала на славата на САЩ). Той мразеше университетската светска суета и академичната помпозност - отказа десетки почетни докторати в множество държави. В Чикагския университет, през същия онзи април 1989, той ме помоли да му помогна да се измъкне дискретно от прием, организиран в негова чест от ректора на социалните науки. Изнизахме се по английски и вечеряхме в една кръчмица в мексиканския квартал, където той надълго разпитва сервитьорката на испански за нейната миграционна траектория, преди да идем да слушаме блус в знаменития клуб на Мъди Уотърс "Чекърборд Лаундж". Там той бе потресен от "пестеливостта и достойнството, с което танцуват черните", докато "белите пък танцуваха, както според тях танцуват черните". В неговите очи от тези две банални житейски сцени човек можеше да научи много повече социология, отколкото в раболепните събрания на големите клечки на американския университетски естаблишмънт.
Нищо не удовлетворяваше Пиер Бурдийо повече от контакта с младите учени, и той не изпускаше случай "да си поизцапа ръцете" заедно с тях при съставянето на техните проекти и оценката на техните изследвания. При последното си посещение в САЩ - в Бъркли през пролетта на 1996 г. - въпреки вече гротескно пренатоварената програма (десет публични лекции за дванадесет дни върху също толкова различни теми, пред гигантските тълпи, които го следваха навсякъде и ставаха все по-големи в течение на седмицата) и непрестанните молби за срещи с големите университетски шефове, той държеше на "дежурството": приемните часове, в които се срещаше с докторантите на факултета и се осведомяваше за техните изследвания. Преди посещението той бе прочел внимателно тридесетината резюмета на трудове, предоставени от щастливите избраници. В спомена си го виждам заспал от изтощение в зеления фотьойл на мецанина. Виждам отново светлината на невярващо изумление в очите на студентите, които излизаха от кабинета ми двама по двама след тяхната историческа "консултация" със "социологическия магьосник". И уморената, но очарована усмивка на Бурдийо в края на следобеда - усмивката на иконоборец, щастлив, че върши занаята си.

Лоик Вакан
Превел Тодор Петков