Да се срещнеш с Бурдийо
Д. Д.: Съвсем в началото на нашия диалог бих искал - и то не заради ритуала - да те попитам, Лоик Вакан, как се случи срещата ти с Бурдийо - не тази в Чикаго през зимата на 1987 г., а онази, която те подтикна да потърсиш с него среща лице в лице? Как се появи, надявам се да ми простиш шегата, онова "онтологическо съучастничество" между в теб, "въплътената история", и "историята, обективирана" в неговите книги?
Л .В.: Харесва ми тази шега, защото тя схваща нещо твърде реално в процеса на споделянето на знания и интелектуалното производство: теориите, създадени от един учен, могат да живеят и да се развиват в умовете, дейностите и творбите на много други около и след него. Това се вижда добре при Маркс и особено при Дюркейм и членовете на "Annee sociologique" в класическата ера на социологията, а днес сме свидетели на същото при Бурдийо, който наплоди не последователи (социалната наука не е религия и нейните обновители не са водачи на секти, както някои биха искали да вярват), а сътрудници и съратници в проекта за критическа и рефлексивна наука за обществото, и то в целия свят.
Срещнах Бурдийо случайно през ноември 1980 г. По това време бях студент-първокурсник по промишлена икономика в Ecole des HEC, най-реномираното висше бизнес-училище във Франция. Бях разочарован и отегчен от следването и блуждаех в търсене на нещо, което да ме ангажира интелектуално. Един приятел ме заведе на лекция на тема "Въпроси на политиката", която Бурдийо изнесе в "Ecole Polytechnique" близо до Париж по случай излизането на "Практическият усет" (дотогава бях чел само "Наследниците" и имах само смътна представа кой е Бурдийо и с какво се занимава). Бях впечатлен и заинтригуван от тази лекция, макар че не разбрах и половината от нея, честно казано! Разбрах само толкова, че да усетя, че се казва нещо ново и значително, което си заслужава да се изследва. Затова се присъединих към група студенти, които задържаха Бурдийо след края на лекцията. Отидохме в близката закусвалня и се впуснахме в обсъждане на предстоящите избори - това бе няколко месеца преди надпреварата за президентския пост, която доведе на власт Митеран и Социалистическата партия през май 1981 г. Там, чак до четири часа сутринта, Бурдийо правеше дисекция на френската политика и общество с хирургическа острота, разрязвайки социалната система и изваждайки на показ вътрешностите й по начин, който никога не бях си представял, че е възможен. Бях грабнат веднага: казах си, "ако това е социологията, то това искам да правя".
Д. Д.: Впрочем, нашата среща с теб - онази, която ни подтикна да те потърсим - се случи през 1990 г., когато Пиер Бурдийо ни предложи да подготвим българското издание на бъдещите "Reponses" - "Въведение в рефлексивната антропология". Можеш ли да ни разкажеш нещо повече за стратегията, която следваше при задаването на въпросите, които получиха тези отговори? Какво те подбуди да предложиш "линейната техника на изложение" вместо неговия "рекурсивен и спираловиден начин на мислене"? Как повлия тази смяна на жанра върху неговите стратегии на отговаряне?
Л .В.: Трябва да сме наясно, че централната част на книгата се състои от "интервю" само по външен вид, но всъщност тя бе изцяло премислена и написана направо на английски като текст, и то текст, в който вложихме почти три години труд - но бихме могли да го наречем "сократичен диалог за теорията на практиката", без да рискуваме да бъдем зле разбрани... От семинара върху мисленето на Бурдийо, който организирах с други докторанти в Чикагския университет, взехме диалогичната форма, за да произведем хем достъпно, хем систематично обяснение на неговите теории, да покажем вътрешната връзка между различните му изследвания, да отговорим на типични въпроси и да дадем отпор на повтарящи се възражения. Целта беше да дадем възможност на незапознатия с творчеството му читател да получи достъп до концептуалната и тематична сърцевина, без да го отклоняват встрани, затормозяват или вкарват в задънени улици обичайните недоразумения и погрешни прочити, лозунги и стереотипи относно това творчество (като например широко разпространената, но глупава представа, че Бурдийо предлага "теория за възпроизводството").
При средния раздел на книгата, маскиран като "Чикагски семинар", действахме чрез сглобяване на въпроси и отговори стъпка по стъпка, пренаписвайки едните и другите напред-назад през Атлантика по поща, факс и телефон (това бе преди ерата на имейл и Интернет), движехме се в кръгове навън от централните концептуални възли, рефлексивност, хабитус, капитал, поле, символно господство, докса, мисията на интелектуалците и т. н. , като във всеки отделен случай се стремяхме да ситуираме Бурдийо динамично в пространство от възможни позиции, да изясним по-добре специфичните му методи и отношение към конкурентни подходи и критици - например в практическата логика, ясното разграничение на неговата диспозиционална теория на действието както от телеологията на теорията на рационалния избор, така и етноцентричния механизъм на утилитаризма: за Бурдийо действието е ориентирано, без да е съзнателно насочване към цел, а мотивиращите го пружини трансцендират тесния материален интерес. Главното предизвикателство бе да се опитаме да "представим линейно" една мисъл, която в действителност се връща към себе си и се движи по спирали, но без да я деформираме, да я "разпънем" по пресичащите се, но отделими вектори, спазвайки обаче вътрешните й артикулации. Ако методът на аргументиране при Бурдийо е мрежоподобен и разклонен, ако ключовите му понятия са релационни (хабитус, поле, капитал - всички те са съставени от "снопове" от социални връзки в различни състояния, въплътени, обективирани, институционализирани, и те действат най-мощно в отношение едно с друго), то е, защото според него социалният универсум е направен по такъв начин. Затова искахме да удържим вътрешната свързаност на социалната реалност и социологическото разсъждение, докато разплитаме и двете достатъчно, че читателите и потребителите на книгата да могат да схванат ядрото на социалната онтология, метода и съдържателните теории на Бурдийо. Фактът, че "Покана" досега е преведена на седемнадесет езика и в много страни се смята за канонично въведение в Бурдийо, подсказва, че сме имали известен успех.

Превел Тодор Петков



(откъс от разговор на Деян Деянов с Лоик Вакан)