Георги Бадев - очакване за събитие
"До 40 години човек работи за името си, а след това то работи за него". Не зная защо си припомних тази мисъл, докато с мъка си пробивах път през множеството, обградило зала "България" на 14 март; множество развълнувано и шумящо като кошер, обхванато от радостната възбуда, която е типична само за ярките събития в концертния ни живот. Дали наистина ги има в него и доколко - това е тема за други размишления, но напоследък все повече се убеждавам, че българската публика просто има нужда от тях - до такава степен, че понякога е готова дори сама да си ги създаде, за да може да им се порадва.
Не отричам, че името на Георги Бадев само по себе си е достатъчно да препълни концертните ни зали - то отдавна е станало синоним на висок професионализъм в изпълнителското изкуство и ярко сценично присъствие. Творческата биография на музиканта е твърде обширна и изобилства с внушителни постижения, награди и признания, а репертоарът му трудно може да бъде описан само с няколко думи. И като прибавим и факта, че проф. Бадев понастоящем отсъства от България (през последните години той е преподавател в Муцашино Академия в Токио) - рецептата за "музикално събитие" като че ли е налице. Още повече, не всеки цигулар се нагърбва с изключително отговорната задача да изнесе на плещите си цяла концертна вечер, включвайки в нея някои от най-популярните жанрови пиеси: двата цигулкови романса на Бетховен, "Валс-скерцо" на Чайковски и Полонеза в ре мажор на Виенявски, двете прочути ронда (KV 383 и KV 269) и Адажио KV 261 за цигулка и оркестър от Моцарт, а също така - поемата на Шосон и Първия цигулков концерт на Йозеф Хайдн. Публиката, в част от която се опитах да се превъплътя и аз в четвъртък вечер, бе превъзбудена, и с право - вълнуващо е да очакваш да чуеш любими цигулкови пиеси, и то в интерпретация на един от кумирите си!
Два са начините, по които можеш да подходиш към една музикална легенда! Единият е да се отпуснеш безкритично в креслото и да приемеш всичко, което тя ти поднася; другият - да бъдеш безпощадно взискателен към чутото. (Нали кумирите трябва да са съвършени!) За добро или за лошо, аз избрах втория подход...
Не мога да не отдам дължимото на безспорните качества на Бадев - чудесен тон, безпогрешен усет за стил, собствена индивидуалност в интерпретацията (при Моцарт и Бетховен например той си позволи доста по "течащи" темпа от общоприетите, но го направи по убедителен начин!), авторитетно присъствие, което само по себе си печели публиката априори. Ухото ми обаче долови и други подробности - на моменти недотам перфектна интонация, леко "разминаване" с оркестъра (изключително толерантно воден тази вечер от диригента Йордан Дафов!), забележима умора, която напредваше с приближаването на финала на концерта... Ако мога да си позволя мнение по въпроса, за мен по-добрият подход щеше да бъде не количеството изпълнявани творби, а качеството в тяхното поднасяне. Публиката пак щеше да бъде доволна - може би дори повече...
Няма да пропусна да отбележа, че Софийската филхармония този път защити достойно името си - макар и само като "съпровождащ състав". Особено в първата част на концерта звучността на струнната група бе повече от добра. Под ръководството на Йордан Дафов филхармонията показа, че нейните почитатели имат основание всеки четвъртък да пълнят зала "България" и да очакват музикални събития. Остава и да ги получат...

Аделина Александрова