Гето в Националната опера
Първото представяне на балета "Гето" на хореографа Марио Пиаца бе в Националната опера на 16 март. Премиерата бе осъществена с дарителския жест на Европейската асоциация за еврейско изкуство - Лондон.
"Гето" по клезмер-музика и музика на Горан Брегович е съвременна притча за гоненията на евреите. Балетът е разположен в три сцени. Първата - Еврейска сватба, експонира главните действащи лица - младоженците (Той и Тя), Главният равин, както и няколко различни ансамблови групи - четири млади двойки - момчета и момичета, женски кордебалет и група на уважаваните възрастни евреи. Създава се усещането за едно патриархално общество, където за всички има място и всички са добре дошли. Но не за дълго. Балетът не търси точна повествователност, а провокира асоциации. Мъжете свалят ризите си и тръгват в неизвестна посока. Жените остават сами. Пластичните фигурни композиции напомнят Стената на плача, камарите от трупове в газовите камери, страданията от самотата и липсата на общността. Третата част възстановява прекъснатата сватба. Основен двигател на действието е Главният равин - превъзходно изпълнен от младия Александър Л. Александров, с брилянтни скокове и въртения, гарнирани с чувство за хумор и позабравена за нашата сцена безостатъчна емоционална всеотдайност. Той загръща солиста в изоставената му риза и го връща отново в бащиния дом, в общността, където винаги е добре приет. Хореографът Марио Пиаца майсторски работи с различните пластични групи, разпределяйки вниманието на зрителя между нежните и кокетни девойки, закачките на обособените четири двойки - прекрасен мъжки състав, и достолепността на по-възрастните. Използвани са съвременни техники, гарнирани в походка, натрапващи се движения и пози, с елементи, които издават еврейския танцов колорит. Хореографията, ориентирана към възможностите на танцьорите, е изпитание за тях - тъй непривични са засукванията на корпуса и ръцете, но те се справят успешно.
Клезмер-музиката и музиката на Брегович се завърта в едно с популярни унгарски и цигански мотиви, с типично еврейски напеви. Изпълнението на "Хатиква" - песента на надеждата, изпята на живо от известната Христина Ангелакова, съпроводена от цигулката на Николай Петров и пластичното участие на създадения от хореографа символичен образ на Душата (еврейската душа) - едно много добро присъствие на Калина Калчева, извежда балетния спектакъл в сферата на метафората и обобщенията. Сценографията на Петя Стойкова, представена от бели квадрати върху прозрачна тъкан, напомня малки прозорчета в многоетажни сгради и дава възможност за различна игра с осветлението.
Впечатлява израстването на младото попълнение. Този път софийският балет не може да се оплаче от липса на добре танцуващи мъже. Особено искам да отбележа Александър Л. Александров, Владислав Маринов, Виктор Колдамов, Георги Русафов, Кирил Иванов. Съвременно "звучат" солистите Росен Канев (Той) и Дарина Бедева (Тя).
Остава обаче загадка защо ръководството е предпочело премиерсолистът Ясен Вълчанов - пластичен, мащабен, изразителен актьор и танцьор, на който всеки може да завиди, да бъде пуснат едва като трети състав? При това не само в последната премиера - "Гето", но и в предишната - "Силфида". Това е интересен опит за разминаване с очакванията на публиката. Или, както се провикна едно дете - "Каква е тазипремиера, щом не танцува Ясен Вълчанов". На "Силфида" публиката ясно показа предпочитанията си, като запълни безотказно салона именно на третия спектакъл - този с Ясен Вълчанов.
Най-вероятно същото ще се случи и при сегашното му представяне в "Гето" - на 28 март. Трябва ли обаче всеки път да се правят едни и същи грешки? Защото помним приказката, как докато Настрадин Ходжа научи магарето си да не яде, то умряло от глад. Е, сега ще гледаме дали новата кадрова политика ще откаже Ясен Вълчанов от танцуването, или пък ще откаже публиката от балета.

Анелия Янева