Апаратни импресии
Наблюдавам с изненада автора у мен: от няколко дни все се върти около основните политически субекти в страната, опитва да "натопи перо" в тях, да ги превърне в тема. Може би е съблазнен от играта на общественото доверие, която пак палаво ги размести. Или направо от Надежда Михайлова, току-що отворила прозорец; като в "градски пасторал" - млада жена диша с пълни гърди свежия утринен въздух, за да прогони спомените от тежката нощ, докато по улицата вестникарче размахва новия брой с нейния лик на първа страница.
Същият този автор у мен досега винаги е отказвал да се занимава (дори за целите на текста) с партиите, къде на майтап, къде наистина, уплашен от цъкането на апарати, което се чува от тях. Страхът вероятно е наследен от времето, когато имаше само една партия, чийто апарат като че ли беше създаден от изобретателя на машината в "Наказателната колония" на Кафка - за садистично усложнено унищожаване на индивидуалности. Оттогава изобретението не се е развило кой знае колко, а и едва ли би могло: то по замисъл е оксиморон, трябва да накара партийни чиновници, наричани за благозвучност структури, да осъществяват политически идеи. Ако чиновниците вземат връх, партията се сраства с държавата, икономиката, мафията..., ако идеите вземат връх, партията се разпада на гласове и позиции, маргинализира се, чезне...
С идването на царя в партийния живот в страната започна цикъл от промени, който донякъде завърши с конференцията на СДС и трябва да (му) признаем, че тези промени не бяха във полза на партийните апарати. Самият цар засега не успя или не пожела да сглоби собствения си партиен апарат. При избора на нов лидер на БСП пък работата на апарата (най-безотказния, впрочем) бе подменена от персонална воля - тази на бившия лидер, възползвал се от кредита на току-що придобитата президентска власт. И изборът на нов лидер на СДС също бе провал за "апаратните сценарии", според изявленията на техния голям познавач Едвин Сугарев.
Може би тъкмо "апаратната засечка" е събудила любопитството на автора у мен към партийните апарати. Апаратът на НДСВ, например, прилича на машинариите в рисуваните филмчета на Уолт Дисни, които след удар с чук се разхвърчават на стотици елементи, но всеки от тях продължава да се движи. Или по-скоро обратното: елементите се движат, преди машинарията въобще да е създадена. Отделни елементи в тежкия апарат на БСП, направен от съветска танкова стомана, вече са подменени с "по-модерни леви" - немски, американски и пр., без гаранции обаче, че ще успеят да "зацепят". В апарата на СДС просто много от елементите през последните години са откраднати, а на конференцията един от тях се самоизключи с надеждата да стане експонат от музея на партийното строителство.
Хубавото на апаратните засечки им е, че увеличават светлината върху човешките лица, правят я нюансирана, започват да личат лични черти като изисканост, младост, красота... Симеон, Сергей, Надежда - поздравяват се, пишат си, общуват. Над политическите пропасти се появяват мостове на персонални сходства. Например, погледът навън и легитимацията отвън. Симеон въобще оттам дойде и според лошите пророци скоро пак там ще се върне. Сергей беше избран заради успешната му роля в международните връзки на партията, заради отвореността му не само на изток, но и на запад, заради специализацията в Лондон. Надежда си беше външен министър и първата й работа, след като стана лидер на СДС, беше да се види с европейските си колеги.
Но има едно по-важно сходство: Симеон, за да влезе в политиката, преглътна монархическите цели и завети и стана републикански министър-председател; Сергей трябва да убеди българското общество и преди всичко европейската социалдемокрация, че е знак за историческото избавление на БСП от комунизма; Надежда спечели с обещания за свеж въздух, за нови лица, за промяна. Основното упражнение, което и тримата изпълниха, е мощно изтласкване на миналото, за да не ги потопи - тях лично или политическите им организации.
Изтласкването, ако вярваме на речниковите дефиниции, е "несъзнаван защитен психологически механизъм на Аза, чрез който мъчителни или противоречащи на социалната личност чувства, спомени и нагони биват държани вън от полето на съзнанието." Миналото, спомените извън полето на общественото съзнание - това е общата несъзнавана (може би?) кауза на тримата. Заедно с това тя несъмнено е трудна за отстояване - и психологически, и политически, или пък и тя самата на свой ред подлежи на изтласкване. Симеон продължава да се държи като цар, пътят на кръвта свързва Сергей с комунистическия елит, Надежда стана лидер от нов тип само благодарение на това, че Екатерина Михайлова изигра ролята на лидер от стар тип... Питам се защо ли авторът у мен се опитва да подреди в думи приликите между основните политически фигури. Може би и това е изтласкване - на тревожността от предстоящите (според някои) политически избори, когато вече ще са важни само разликите.

Георги Лозанов