Мартенски музикални дни - началото
"Дойде! Тук е, уговорихме го ("приклещихме го" в оригинал, бел. З.А.) вече." - това бе първото, което чух от Мартенските дни: реплики между журналисти преди първия концерт, отнасящи се до министъра на културата. А инак трябва да си преживял доста фестивални стартове, та на входната порта безпогрешно да разпознаеш типичния и несломим дух на русенския. Интелигентното гражданство някак наистина се гордее със същественото и стойностно събитие, което е на всички, не е просто гилдиен форум за отбрани и посветени, па бил той и на най-високо равнище.
Дотук ще си речеш: "Очаква ни популярно фанфарно начало." Очакваното обаче не се случи.
Има редови концертни програми - съставяни по изпитан, стандартен метод. Има касови откривания на фестивали, в които блестят имената на любими композитори и медта на духачите, леят се приповдигнатост и елей. Път си проправят обаче и някои все още непопулярни, модерни схващания, че значимият фестивал е добре да бъде открит със съвсем специална програма. Такъв беше поразителният случай с откриването на "Мартенски музикални дни".
Потребни са доста храброст и фантазия, некомерсиална и задълбочена решимост, за да дръзнеш да рамкираш концертната програма с две от последните творения на покойни български композитори-"некласици". Симфонията - 4 от Константин Илиев по "Балада за самоубиеца" на Разцветников бе в началото. Въведение и Псалм - 24 за хор и оркестър - последната творба на Симеон Пиронков, световна премиера, по стихове с предсмъртни внушения - туй пък бе финалът на концерта-откриване! Помежду - Концертът за цигулка и оркестър "В памет на един ангел" от Албан Берг - отново епитафия, както и отвлечената, не особено популярна Поема за цигулка и оркестър от Ернест Шосон. Три пиеси от ХХ и една - от късния ХIХ век. "Да беше поне Шостакович, Стравински, или пък "Бай Ганьо"... А то - реквием." Програмата гневи традиционалистите и респектира нестандартно мислещите. И въпреки всичко, навремени, при Константин Илиев например, се пораждаше усещането за хипноза в залата - свръхтихи динамики, полъх от крило на копринено-черна пеперуда в оркестъра, а публиката не смее да диша, камо ли да кашля.
"Виновниците": диригентът Георги Димитров, ръководител на Русенското оперно-филхармонично дружество - едно от "лошите момчета" в диригентското съсловие, затова пък от най-озарените и осенени. Редом с него - Ива Чавдарова - несъкрушимата дългогодишна ръководителка на Русенския фестивал.
Най-ярките перли в короната на фестивалния старт:
- заслугата за световната премиера на много силния последен опус от Симеон Пиронков;
- солистите Георги Бадев, цигулка - с изключително изчистеното изпълнение на Берг и необичайното тълкувание на Шосон, както и Иван Консулов, баритон - със сдържания и вглъбен аристократизъм при Константин Илиев;
- Богдана Пенева, водачката на виолончелите на русенския оркестър;
- крайно необичайното писмено въведение в концертната програма, което руши общоприетите рамки на "жанра", с автор Драгомир Йосифов, композитор и диригент.
И ако концертът-откриване се стори на някои стъписващ, то партито след него отприщи музикантските души и показа, че е жив някогашният дух на фестивала - да бъде средище за нескончаеми анализи, дебати и творчески кроежи, за радостни неформални срещи между творци-звезди, приятели и съратници. Тъй бе на долния етаж на заведението. А на горния самотуваше министърът, уморен навярно от интензивността на концерта. Ден по-късно от страниците на русенското "Утро" професорът ни успокои:
"Бориме се за по-голям бюджет в културата (това е заглавието, бел. З.А.) ... всичко трябва да бъде смесено ... държавата просто не е в състояние да управлява всичко ... финансите са сложна история ..."

Здравка Андреева