Преди малко повече от четиридесет години, в пъстрата и многолика компания на "младите историци" - асистенти във Философско-историческия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски", той бе безспорният и всепризнат лидер, нейната душа. Обикновено мълчалив, сякаш винаги съсредоточен в себе си и в търпеливото изслушване на своите събеседници, той отведнъж със свойствена нему словесност изразяваше своето твърдо становище, което натежаваше почти винаги с премисленост и мъдрост, правота и логичност. Още тогава пословичното му трудолюбие и съсредоточеност в изследователската работа, изключителната честност и прямота във взаимоотношенията, готовността всекиму да помогне със съвет и подкрепа в добро начинание го превърнаха в един от най-високоуважаваните колеги.
Съхранил през годините качествата си, той навлезе в голямата университетска, научна и обществена кариера като утвърден учен - изключително вещ изследвач и познавач на българското историческо минало от Освобождението до Втората световна война. В класиката на българската историопис ще останат монографиите му, посветени на Режима на пълномощията, Съединението, външната политика на България в навечерието и хода на Втората световна война, българо-италианските и българо-английските отношения... Мъдро и трезво преосмисляне на собствения му живот и деяния са неговите мемоари "Всичко тече".
Напълно заслужено и с достолепие той бе обичаният от студентите и преподавателите млад ректор на родната Алма матер, уважаваният заместник-председател на Българската академия на науките и авторитетният министър на образованието и науката.
Делата и научното творчество на акад. Илчо Димитров още приживе му създадоха ореола на голям Човек, добронамерен Приятел и почтен Колега.
Нека бъде блажена паметта му!


Проф. Васил Гюзелев
член-кореспондент на БАН