Смях в окопа на непукизма

Трябва да си зареден с чутовно самочувствие, за да дръзнеш да правиш дебюта си за войната в Босна, след като са създадени вече десетки филми, включително "Ъндърграунд" на Емир Кустурица и "Буре барут" на Горан Паскалевич. И да го наречеш "Ничия земя", след като в киното от 1918 насам има най-малко още седем филма със същото заглавие. Но младият Данис Танович демонстрира не само самочувствие, а и талант - неговата "Ничия земя" си отвоюва нова земя в опосканата тема.
1993. Босненски отряд се готви за атака в мъглива нощ. На сутринта изгрява слънце, но сръбските оръдия отсреща помитат врага. На пръв поглед оцелява само Чики (Бранко Джурич). До него лежи Цера (Филип Совагович) - толкова бездиханен, че приятелят му измъква цигарите.
От сръбския лагер изпращат при босненците новака Нино (Рене Битораяц) и печен ветеран. Чико ги отстрелва. Нино се гъне и превръзва, а на екрана виждаме портфейла на съратника му - до семейните фотографии се мъдри снимка на гол юначага.
Под тялото на оживелия Цера е заложена сръбска подскачаща мина: ха е мръднал, ха от липсващата вече тежест - "бум".
Тримата са заклещени върху ничий терен. Наоколо - окоп, руини, смърт. "Кой започна войната?" се изстрелва като въпрос-рефрен (на един и същ език), чийто отговор зависи от това, в чии ръце е автоматът.
Проблемът на двамата босненци и сърбина изглежда решим единствено от войниците на ЮНПРОФОР, прокламирани от медиите като "умиротворители". И ето, "смърфовете", както ги наричат балканците, пристигат с танкове и добронамереност (стига някой от воюващите да разбира поне отмалко английски). Френски сержант се мъчи да помогне, но всуе - шефовете му и представителят на ООН имат далеч по-важни дела (шахмат например) от физическата намеса в конфликта. Тях изобщо не ги е еня нито за войната, нито за мира в бивша Югославия.
На финала ЮНПРОФОР се оттегля, Цера продължава да лежи върху мината, а наоколо - пепел.
"Ничия земя" е трагифарс - не само на войната, а и на отношението на Запада към нея. От една страна, балканският примитив, въоръжен с гняв и виталност, е трагичен герой, разпнат между националистичните практики на Милошевич и Караджич, и надпреварата на великите сили за влияние в региона. От друга - екстремността на ситуацията е представена като кървав водевил, в който са въвлечени не само участниците, а и медиите (британската тв-репортерка на Катрин Картлидж е наясно с нещата и прави гневни интервюта, но какво от това?).
Самият Данис Танович (1969) е снимал хроника през първите две години от войната в Босна, докато е следвал кино в Сараево. Нещо повече - репортажите му са обиколили новинарските тв-емисии на планетата. И, като оставим настрана драматургичните обрати и катарзисното остроумие, оригиналността на "Ничия земя" е в тоталното дискредитиране на журналистическите и геополитическите клишета, клеймосали югоконфликта. Но филмът изглежда прекалено изчислен - и изтръгнатите залпове смях дори. Навярно защото актьорите играят по-скоро знаци, отколкото живи хора (като изключим, разбира се, Катрин Картлидж, която е неизменно добра). Честно казано, по време на прожекцията искрено се забавлявах. Но колкото повече време минава, толкова по ми липсва емоционалната взривност на "Ъндърграунд" и "Буре барут".
А иначе откриването на София Филм Фест с "Ничия земя" на босненеца Данис Танович и представянето му от сърбина Любиша Самарджич бе истинска находка.

Геновева Димитрова







От пръв
поглед


Ничия земя, 2001,
Франция-Италия-
Белгия-Великобритания-
Словения, 98 минути, сценарист, режисьор и автор на музиката - Данис Танович, оператор - Валтер ван ден Енде, продуценти: Фредерик Дюма-Зайдела, Марк Баше, Чедомир Колар, в ролите: Бранко Джурич, Рене Битораяц, Филип Совагович, Жорж Спатидис, Катрин Картлидж и др.