Лисицки, Лазар Маркович (1890 - 1941), псевдоним Ел Лисицки, руски художник, архитект, теоретик. Роден в с. Починок (Смоленска губерния) на 10 (22) ноември 1890 г. в семейството на частник занаятчия. Ученик на витебския художник Юрий Пен. Завършва реално средно училище в Смоленск 1909 г. и Висшето политехническо училище в Дармщат (1914) със специалност инженер-архитект. След началото на Първата световна война се връща в Русия, 1915 - 1916 г. работи в архитектурното бюро на Б. Великовски и Роман Клейн в Москва. Приобщава се към движението Еврейски ренесанс, участва в дейността на Кръжока за еврейска национална естетика в Москва и в Културлигата в Киев (1917 - 1919). Обединява историзма в духа на "Мир искусства" и елементи на кубофутуризма с орнаменталните традиции на средновековните свитъци на Тората, илюстрира приказки и легенди, издавани от Културлигата на идиш. През 1919 г. се премества във Витебск, където оглавява архитектурно ателие и ателие за печатна графика в Народната художествена школа на Шагал. След идването на Малевич във Витебск става привърженик на супрематизма. В супрематичен стил оформя украсата за градските празници и агитационните плакати ("С клин червен белите бий", 1919); прочутата му серия "Сказание за два квадрата" (1920; издадена във вид на книжка 1922 г. в Берлин) символично представя световното обновление, чиито вестители са черен и червен квадрат, долетели от космоса. По същото време прави голям цикъл живописни и графически "проуни", абстрактни проекти, които представляват "транспортни връзки от живописта към архитектурата" (издадени за първи път 1921 г. в Москва). По времето, когато е в Германия и Швейцария (1921 - 1925), идеите му постигат голям международен резонанс. Лисицки установява творчески връзки с берлински дадаисти, видни личности от Баухауз и с холандската група "Стил", издава заедно с Еренбург сп. "Вещ" (1923). Със сборника "Маяковски за глас" (1923) реализира принципите на ново визуално-пространствено конструиране на книжното тяло. Връща се в Москва (1925), преподава във Вхутемас (Висши художествено-технически ателиета), прави сценография за Мейерхолд (1930), разработва нови архитектурни проекти, обобщава теориите си за животопреобразуващия смисъл на съвременното строителство в книгата "Русия. Архитектура за световна революция", публикувана в Берлин на немски език (1930). Проектира съветската експозиция на международната изложба "Преса" в Кьолн, 1928. През 1932 - 1940 - един от най-изявените оформители на сп. "СССР на стройке", от 1935 г. - главен художник на Общосъюзното селскостопанско изложение.