На 13 март 2002 г. на 78 години в Бохум почина

Димитър Статков
(правнук на възрожденеца Петър Оджаков - юрист, преводач и автор на първата българска "Наука за стихотворството" от XIX в.).
Димитър Статков стана пръв наш носител на международната награда "Готфрид фон Хердер" още в 1966 г. за своя превод на "Фауст" и за представянето на германската литература и култура в България. През есента на 1966 г. напусна страната и преиздаването на неговия превод тутакси бе забранено. (Преработен и вече с пълен превод на втората част и коментар "Фауст" излезе отново едва в 1997 г.)
Установил се да живее в Кьолн, Статков става редактор в секцията "Източна и Югоизточна Европа" на "Дойче Веле". Едновременно публикува в германския и швейцарския печат есета, студии, статии и рецензии, занимава се с литературните и политическите процеси, критикува марксическата индоктринация и огласява факти за независимост и опозиционно поведение на български творци. С една от многобройните си студии - "Поетическият свят на Атанас Далчев" - подготвя лаудацията за удостояването на Далчев с Хердеровата награда (1969), а в самата лаудация е цитиран откъс от студията.
Завършил Дойче Шуле, право и държавни науки в Софийския университет (задочно и германска филология и философия през 1963 г.), докато работи в "Дойче Веле", специализира германска филология, философия и източноевропейска история в Бон и в 1970 г. получава докторска титла. Преподава български език и литература в Рурския университет в Бохум, където става и старши академически съветник, без да прекъсва сътрудничеството си с радиото и без да спре да публикува в немскоезичния печат есета на културни и политически теми.
В началото на 90-те всяка втора неделя по "Дойче Веле" на български слушахме неговите забележителни "Иконоборчески есета".
На 28 - 29 юли 1991 бе излъчено четвъртото от тях, замислено като продължение на статията му от края на май 1991 в "Нойе цюрихер цайтунг", посветена на монархическата пропаганда в България.
И след единадесет години то звучи показателно за "новото време у нас".
Нека не забравяме делото на този истински духовен благородник.


Невена Стефанова

Бел ред. В следващ брой ще публикуваме есето на Димитър Статков Царството иска да дойде при нас, но това царство не ни трябва.