Кални, грозни, пошли

Нека носим още срама по челото,
синила от бича, следи от теглото;
нека спомен люти от дни на позор
да висне кат облак в наший кръгозор...
Нека. Но ний знаем, че в нашто недавно
свети нещо ново, има нещо славно...,

Иван Вазов, Опълченците на Шипка (Епопея на забравените)

Напоследък прелиствах Набоков: "Наситената пошлост на рекламата произтича не от лъжовното преувеличение на достойнството на един или друг полезен предмет, а от предположението, че най-висшето щастие може да бъде купено...", "пошлостта се получава, когато честната адамова ябълка се крие зад шарено фишу...", "пошлостта не е синоним на бездарието, а аналог на поддельной значителност". Набоков срещнал трудости в предаването на думата "пошлост" на английски, затова й посветил време и разсъждения, цяла теория, класификация, на която често се позовават сънародниците му.
Привидно разликата между руското понятие и българското е в един ер малък накрая. А по същество говореното от Набоков е направо духовно висине в сравнение с това, което може да се види и чуе в България. По всички радиа вървят реклами, 95% от които са в диапазона между глупашки и банални. Мислех да посветя тези редове на тях, но музикалното радио "Витоша" ме убеди да оставя настрана обобщението, за да отправя конкретното си отвращение към един от най-жалките и разрушителни примери на изцедено въображение, съчетано с морална тъпота, на които съм ставала свидетел. "Още миг и ще падне заветният хълм," започва често излъчваният анонс на нощен клуб по "Витоша". И завършва с уточнение - възвишението, което бездруго ще поддаде довечера, е част от дамската география. Опитът за игра на думи "заветен хълм"-"Венерин хълм" е толкова дебилен, че не оставя съмнение: не става въпрос за иконоборство, за цинизъм, за злонамереност, а за потресаваща наивност и най-спонтанен нихилизъм. Зловредността на тези наивност и нихилизъм обаче е с големината на национално бедствие.
Страна, в която е възможно посред бял ден по редово радио, предаващо поп-музика, синтезирано в няколко реда и съвършено безнаказано да се заяви абсолютно неуважение към жените, съвкупност от анатомични дадености; към мъжете, стадни консуматори на евтини пубертетни дразнения; към децата, несъществуващ фактор в действията и бездействията на възрастните; към културната и историческата памет на толкова много хора, на чиито жертви, градежи и добра воля за принадлежност почива самата идея за тази страна и нейното бъдеще, такава страна е отвъд прага на самоуважението.
Приличие, мярка, памет. Сякаш това стана срамно за говорене, всичко останало се тачи. Тук не става дума за това харесваме ли Вазов. Харесваме ли поезия. Харесваме ли България в този й вид. За какви се имаме. Накъде отиваме. Тук вилнее една всеобемаща турбопошлост, явно вече просмукана и отвъд неприкосновените граници на личния живот, щастието, нещастието и смъртта на другите. Тук става дума за окончателна загуба на достойнство в национален мащаб. В "Нима това е човек" Примо Леви разказва за концлагер. И за дребните жестове, с които някои хора се опитват да запазят човешкото си достойнство в обстановка на абсолютно отрицание на човешкото: възрастен мъж се опитва да се измие и да си лъсне обувките с трите капки вода от общите душове. В унижението, смъртта, калта и въшките, в сигурността, че утре е по-страшно от всякога. Достойнство.
Тогава как се нарича включването на опълченците в сутеньорски клип? И какво ново и славно остава след това?

Нева Мичева





От въздуха
подхванато