Вампир като ескиз

В интерпретацията на Боил Банов вампирът, който броди и изпива силите на това общество, е вампирът на разрухата.
Режисьорът е събрал чергите на народопсихологията, чрез която най-често са интерпретирани изобщо пиесите на Страшимиров. Събрал е и изтритите черги на бита, в който са потопени взаимоотношенията между персонажите и който обикновено насища орнаменталността на сценичната среда като знак на българското. Оставил е любовната история, основна в пиесата, преструктурирайки я. Дори парите (кражбата на наниза) на кметицата са отместени като мотив в действието. Този факт се откроява, без да се натоварва с особена значимост - просто като едно от оръжията в ненужно ожесточената и неясна битка между Малама (Жорета Николова) и кмета (Стоян Алексиев). Крайно време беше да се разпука твърдата интерпретативна рамка, в която е поставяна тази Страшимирова пиеса, и да се открои - чрез любовния сюжет, чрез легендата - драматизмът на взаимоотношенията, жестокостта на живота в общността.
Историята е представена чрез три "дубъла", три варианта в почти кинематографичен стил. Те се наслагват един върху друг, почти буквално повтаряйки се, с минимални разлики. Само зрител, добре познаващ пиесата, би могъл да долови тези разлики, но се страхувам, че подобни зрители са все пак изключение, а не правило. За непосветеното око разликите са почти неуловими. В повторенията не само не се появяват драматични амплитуди, а постигнатите в началото се оттичат в монотонност. Механиката на повторението разрежда натрупания в началото на спектакъла интерес, вместо да проявява чрез жестокостта на повторяемостта в случващото се разрухата.
Актьорите повтарят почти без разлика вече изиграните в първия вариант образи. Подобен кинематографичен подход изисква промяна на типа актьорска игра, тъй като, ако камерата улавя нюансите в поведението и променя гледната точка, а по-късно монтажът "сглобява" образа, на сцената статичната гледна точка превръща актьорското изпълнение в илюстративно повторение. Дори актриса като Жорета Николова не би могла да направи чудо в подобна конструкция, а може само "да нахвърли" като ескиз интересния образ на Малама - невротична, уязвима, самонадеяна и самовлюбена, за която гордостта и властта над дъщерята са само параван на безпомощност и обърканост. Ескизни са и образите на останалите персонажи. Те са интересни тъкмо в тази си първоначална чистота на поведението, която в повторенията лесно се превръща в ясна, но празна схема. Амбициозното и привлекателно намерение на режисьора да остави актьорите на празна сцена (доста по-успешно осъществено в спектакъла му "В полите на Витоша") а приори съсредоточава вниманието изключително и само върху актьора и взаимоотношенията между персонажите, изисквайки интензитет и ритъм на действието, които да потопят "чертежа" в пиесата и да придадат плътност и обем на сценичната форма. В този смисъл, изключително важна е и сценографията на спектакъла, за съжаление, не най-интересната му страна. Накратко казано, вместо силна сценична интерпретация на Страшимировия "Вампир", видяхме само действително интересния й и многообещаващ ескиз.

Виолета Дечева

















Реплика
от ложата

Вампир от Антон Страшимиров, Народен театър "Иван Вазов", сценичен вариант и режисура Боил Банов, сценография Елица Георгиева. Участват Жорета Николова, Николета Малчева, Калоян Ленков, Стоян Алексиев, Емануела Шкодрева, Николай Мутафчиев. Премиера 15 март 2002 г.