Ала Уелш на френски

Издателство "Семарш", наложило се предимно като лансиращо българска хуманитаристика и преводни литературоведски изследвания, напоследък се насочва и към художествената литература, при това към по-експериментираща художествена литература. Показателен за тази ориентация е дебютният роман на Виржини Депант, излязъл във Франция в началото на 90-те години, когато авторката е едва 24-годишна. "Чукай ме" е нещо като френски вариант на шотландското писане ала Уелш, той е обърнат към поколенията, които живеят само с музиката, друсането и пиенето и е широко обсъждан във френската критика, провъзгласила го за скандален. Създаването на филм по книгата, режисиран от самата Депант и забранен във Франция (Бел.ред. У нас той беше срамежливо преведен и показан като "Целуни ме".), допринася за разрастването на скандала, за снабдяването на книгата с героичен ореол и за популяризирането й извън пределите на Франция.
В България, разбира се, появата на "Чукай ме" не предизвиква скандал, защото у нас - за разлика от Франция - няма традиция литературата да отприщва скандали. За добро или за лошо българските читатели като че ли са свикнали да приемат всичко безпрекословно. Но макар и да няма публични скандали и заклеймяване на нецензурността, сигурно е, че добрата продажба (от издателството уверяват, че "Чукай ме" върви добре) е право пропорционална на заглавието и на езика, на който книгата е написана. Потенциалните й читатели са почитателите на Уелш, любителите на "Егоист", на Мишо Шамара и т.н.
Успехът на романа, било във Франция, било в България по всяка вероятност се дължи и на опита му да даде своеобразна преувеличена, бих казала антиутопична, визия за съвременния свят. Защото животът в "Чукай ме", животът на младите е показан през призмата единствено на безперспективността, скуката, липсата на морални устои. В духа на френската литература е потърсена границата между бунтарството и еснафщината, разиграна е темата за всепозволеността. Неслучайно романът започва с цитат от Достоевски. Целият текст е въвлечен в ницшеанската проблематика, доколкото проследява превръщането на две млади жени от жертви в маниакално и страстно налагащи волята си самозабравили се същества, същества усетили се равни на Бога. Защото двете героини Маню и Надин от обикновени момичета, които могат да бъдат преследвани, изнасилвани, които са на дъното на обществото, се превръщат не просто в изцяло женски вариант на двойката Бони и Клайд, а в избранички, в копие на Разколников - те грабят, убиват и правят всичко това заради удоволствието да демонстрират сила и да осмислят лишения си от цели живот. Всичко, което правят, те го правят, за да докажат, че превъзхождат останалите, че си струва да рискуваш, за да проявиш различността си.
Отвъд маниите, които представя, "Чукай ме" е и роман за провала, за съсипващата самота, за безсмислието. Което отново го вписва във френската традиция - този път тази на абсурда. Светът е ужасен, гнусен, несправедлив, но човек може да му противостои. И това противостоене "Чукай ме" открива в желанието да не си сам, в странните връзки и привързаности (романът не може да си позволи да използва обичайни думи като приятелство, любов, защото те не са адекватни на света, който представя), в срещата със своя себеподобен, който и какъвто и да е той.

Амелия Личева







Думи
с/у думи


Виржини Депант. Чукай ме. Превод от френски Красимир Кавалджиев. ИК Семарш. С. 2001.