Голямото четене
Като се заточи едно четене, та цяла неделя... Четеше народът една стенограма и пъшкаше. Най-стръвно четяха народните избраници. Представителната извадка на населението цяла седмица не само четеше, но и споделяше мисли за прочетеното. Които могат да се сведат до следните съждения:
- отразеното в стенограмата е посегателство върху Конституцията; правителството да си върви (СДС).
- отразеното в стенограмата е погазване на закона; министърът (Велчев) да си върви (БСП).
- отразеното в стенограмата свидетелства за нарушението на поне 11 закона (Прокуратурата).
- отразеното в стенограмата е опит на правителството да се справи с корупцията по митниците (НДСВ).
- отразеното в стенограмата не противоречи на закона; изнасянето й обаче е престъпление (Правителството).
Дотук нищо неочаквано и непредвидимо. Както се казва - познатото parti pris четене. Не за първи път през последните 12 години обществото се изправя пред дилемата целесъобразност - законосъобразност; не за първи път избухват скандали между изпълнителната и съдебната власт; не за първи път се проявява в остра форма конфликтът държавен интерес - партийни сметки...
Този път обаче предубеденото институционално четене се сдоби в лицето на вестник "Труд" с неочакван PR агент, казано иначе - с активен медиен координатор. Цялото му поведение в този скандал еднозначно го определя като главен "организатор и пропагандатор" на акцията. (А защо не - и като главна заинтересувана страна.) Оказа се, че в медийната среда няма друг, по-загрижен за държавните и обществените интереси, няма друг, по-достоен да ги защити. Точно на "Труд" беше предоставена откраднатата стенограма от заседанието на кабинета; точно на неговите страници се разгърна най-директно кампанията срещу договора с "Краун ейджънтс"; точно този вестник набързо преведе името на английската компания с предизвикващото у всеки българин подозрение "Агенти на короната" (в случая акцентът, естествено, е върху агентите, не върху короната); точно главният редактор на "Труд" през уикенда препускаше от телевизия на радио и с пяна на уста убеждаваше аудиторията в загрижеността на подопечния му вестник за общественото благо и законността. (Интересно откога подобна загриженост! През последните години тя нещо не се наблюдаваше.)
За първи път вестник (заявил се като национален, т.е. не партиен) толкова откровено и брутално напуска медиатичната си функция, налагайки тенденциозно, агресивно и едностранно четене на фактите; и впряга цялата си тиражна мощ, за да внуши с всички средства, че договорът на правителството с англичаните е ни повече, ни по-малко престъплението на века.
Не надценявам влиянието на "Труд", не го й подценявам. Не ме занимават в случая дори скритите мотиви на поведението му. По-същественото е, че в течение на една седмица той успя да произведе толкова вестникарска истерия, че (заради конкуренцията) в нея бяха принудени да се включат и останалите медии.
В резултат на това всеки опит за рационално четене на случката - с плюсовете, минусите и грешките й - потъна в невъобразим медиен шум. И възможността чрез различните противоречиви четения да се "прочете" цялата интрига - заедно със задкулисните играчи - пак ще се окаже провалена. За пореден път... Все така, и все така..., докато се отучим да четем.

Копринка Червенкова