Първата половина и върховете

Струваше си да се иде до Русе.
Дългосрочна безкористна инвестиция в бъдещето на България, че и на света - тъй определям майсторските курсове, уреждани от фестивала под името "Саша Попов". Над 100 талантливи млади музиканти усъвършенстват и обогатяват уменията си, разширяват хоризонта си с едноседмично добавъчно обучение при световноизвестни педагози: срещу нищожни суми, при великолепни условия за работа и не дотам благоприятни битови. Шампионът по себераздаване Минчо Минчев за пореден път подобри собствените си рекорди, като в продължение на 6 дена почти денонощно работи с цели 44-ма цигулари! С всеки индивидуално... 9-годишното безгрешно "малко бръмбарче" с голяма бяла джуфка в началото на заключителната курсова концертна програма и зрялата 20-ина годишна майсторка в края бяха доказателство за успеха. Както и "цветарският магазин", с който Минчо Минчев напусна залата след раздаването на дипломите. Дали случайно при концерта-парад на "отличниците" се открои т.нар. Плевенска цигулкова школа на Благородна Танева?...
А концертните постижения на курсистите-валдхорнисти на Хансйорг Ангерер комай надминаха тези на колегите им от Софийската филхармония, свирили предната вечер в 5-ата симфония на Шостакович. Но така е то и с валдхорнистите - колкото и свръхважни и безценни да са те в един оркестър, и те си имат добри и лоши дни, човешко е. Присъствието на уроците на Ангерер би било интересно дори за шахматист, учен или танцьор - увлекателни като кримка и поучителни като откровения бяха часовете му. На раздяла неговите петнайсетина момчета (4-ма специално изпратени от Румъния) въздишаха: "Ех, да можехме тази година поне още една седмица да изкараме при Ангерер!"
Инвестирането продължава. Фестивалът го разпростря и върху бъдещето на родното композиторско творчество със световните премиери на три забележителни творби: към Въведението и Псалма от Симеон Пиронков се добави 9-та клавирна соната от Лазар Николов - поразяваща като концентрация на субстанцията, лекота при възприемането и кошмарни мъчнотии при изпълнението. За последното - "Брависимо!" на пианистката Цветана Иванова. Добави се и блестящият "Калейдоскоп" за кларинет и виолончело от Васил Казанджиев, в който авторът търси да "провокира...
слушателя да си представи разни небивалици", да постигне със средствата на алеаториката "непредсказуеми, екстравагантни и... невероятни съчетания, хармония на контраста...". Творбата на Казанджиев бе вградена от Георгита Бояджиева, виолончело, Росен Идеалов, кларинет (нему се полага паметник от признателния български композитор), пианистите Драгомир Йосифов и Стефан Драгостинов, в програма с още три великолепни творби от Божидар Спасов, Драгомир Йосифов и Стефан Драгостинов. С такава плодоносна беритба може да се гордее целокупният централен преглед на СБК. Както и със 100-тината слушатели в залата - събота сутринта, дъждовно и студено време, Русе...
Още върхове. Дори най-възрастните и опитни музиканти от Русе се удивиха на нещо нечувано: натуралната валдхорна. Този старинен инструмент до преди десетилетия бе рядкост дори по най-могъщите европейски сцени. А като добавка към организма на Хансйорг Ангерер инструментът показа теоретически трудни за обяснение майстории в един Моцартов концерт. От друг концерт на Моцарт пак с удивление разбрахме колко леко, виртуозно и красиво можело да бъде свиренето на валдхорна. Възхитената зала моментално роди виц: "Този си е купил уникална безкиксова валдхорна" (киксът - особено, погрешно изкривяване на звука, задължителен "специалитет" на валдхорнистите). Пак да дойдете, проф. Ангерер - да покажете някой фокус! Ангерер е редовен професор в Залцбургския Моцартеум и в Академията в Нюрнберг.
И още едно могъщо професорско присъствие, също с концерт и майсторски клас: това на Петер Шмидл, редовен професор във Виенската академия, соло кларинетистът на Виенската филхармония от любимия Новогодишен концерт, също така и неин административен ръководител. Великолепието на неговите постижения може да бъде извадено пред скоби без коментар. А партньорката му Мария Принц (Константин Илиева) стоеше на подиума напълно равностойно на Петер Шмидл: зряла, завършена, виртуозна пианистка, с диференцирано, богато обагрено и дълбинно пипане на инструмента.
Традиционен стана възторженият прием на други двама пианисти: дуото Генова/Димитров, при все, че представиха един никому непознат двоен клавирен концерт на Макс Брух. Освен с многото форте и с новото познанство, тази творба - незначително братче на прочутия цигулков концерт на Брух, не обогати аудиторията кои знае колко. Същото се отнася и за приноса на Софийската филхармония, най вече на дирижиралия я Пол Каполонго - видимо случайно попаднал на пулта, като алтернатива на енигматичния шеф на оркестъра Юлиян Ковачев. Приятна, но далеч не ярка боя във фестивалната програма бе благородното гостуване на оркестъра Камерата Атина с Моцартова програма, със солистите Ваня Миланова, цигулка, и Дж. Е. Лазаридис, и отново със "случаен" диригент. На другия полюс на "случайното дирижиране" стоят Пламен Джуров и Драгомир Йосифов със съставите си: Камерният ансамбъл "Софийски солисти" и хор "Проф. Васил Арнаудов" в неземните Три малки литургии от Оливие Месиен.
Русенският мартенски музикален кипеж бе подгрят от изложение на духови музикални инструменти "Yamaha" - последно от общобългарското турне на могъщото предприятие, съпроводено от концерт на Академичния духов квинтет.
В заключение: да живее "Приятелският кръг МДМ"! Той поне действа "на ползу роду" безкористно.

Здравка Андреева


P.S. През Русе от Виена до всички нас долетя чакана вест: от първа ръка бе потвърдено, че виенската Щатсопера наистина пристига в България през юни със "Саломе" на Рихард Щраус. Пишещата тези редове чу това със собствените си уши от генералния мениджър на Виенската филхармония, а тя същевременно е оркестърът на прославения ансамбъл.

З.А.






Мартенските музикални дни - Русе 2002